Л. Рон Хабърд
Обречена планета (31)

Глава втора

Хелър спря в основата на стъпалата и остана там, докато от него капеше вода.

— Този човек е мой затворник — каза той.

Тийни погледна към басейна. Хората на Снелц, които досега се бяха прикривали от побеснелия бластерен огън, се разпръсваха, за да обградят двореца на Флистен.

От двете страни на Тийни се бяха появили още гардове с готови за действие алебарди.

Тийни погледна надолу към намокрения до кости Хелър. Тя подръпна конската си опашка. Каза на английски — толкова беше стресирана в момента:

— Измитай се, мръснико!

Хелър се вторачи. Фигурата в златистата роба изглеждаше ужасно незряла, млада. Не само че беше проговорила на английски, ами и дъвчеше дъвка.

— Ти от Земята ли си? — попита той на същия език, който тя беше използвала.

— Разбира се, тъпако — отвърна Тийни, чувствайки се на сигурно място под протекцията на гардовете си, — но освен това съм и кралица — заложница на Флистен. Сега, когато държа Хист вързан вътре, съм единствената кралска особа в действие, така че за теб съм „Ваше превъзходителство“.

На Хелър изведнъж му се прищя да се изхили на този нюйоркски акцент. Той не падна на колене.

Това раздразни Тийни.

— Слушай, приятелче, не знам как става така, че говориш на езика на Бръшляновата лига, но ти препоръчвам да си поодраскаш коляното, момченце. Гардовете ми не галят с перце за неучтивост.

— Името ми е Джетеро Хелър. Аз съм представител на принц Мортиай тук долу…​

Прекъсна го стържещо изсвирване. Вдигна поглед вляво от себе си. Един боен кораб в пламъци падаше надолу. Приземи се със силна шокова вълна в един близък открит парк.

Снелц беше застанал до рамото на Хелър. Когато ехото от ударната вълна престана да гърми, той каза:

— Това, дето се сгромоли току-що, беше кораб на Апарата. Бунтовниците добре ги пердашат!

— Това не го правят бунтовниците — каза Тийни на волтариански. — Ако гледахте „Вътрешен обзор“, щяхте да знаете, че когато някой си отмъкна върха на тая планина и изложи Палас сити на какво ли не, Флота и Армията обявиха, че се присъединяват към Мортиай. Те са тези, които издухват Апарата от небето!

Снелц и Хелър погледнаха нагоре. Високо над тях останките от силите на Апарата за нахлуване на Земята бяха разбивани на парчета и падаха, кораб след кораб, в очакващите ги пустинни пясъци.

Един разрушител от Флота, върху който ясно се различаваха надписите му, полетя надолу на около един километър от тях, като разбиваше някаква група от Апарата, която продължаваше да удържа на атаките в южната част на периметъра.

— Предполагам, че на адмиралите им е дошъл умът в главата — каза Снелц. — Ние сме на печелившата страна! Тази новина трябва да е подлудила Хист, за да започне да стреля по генералния си щаб!

— Слушай — каза Хелър, преди някой от онези разрушители да ни е взел за хора на Апарата, кажи на хората си да се съблекат голи до кръста, за да заприличат на бунтовници.

Докато Снелц беше зает да раздава нареждания, Хелър започна да съблича генералската си униформа.

— Какво по дяволите е това? — попита Тийни на английски. — Нещо като някакъв бибипан стриптийз? Дори да признавам, мистър, че сте много хубав мъж на външен вид, това няма да ви помогне в нищо. Не на мен тия! Ако искаш Ломбар Хист, трябва да се споразумеем!

Хелър носеше флотски дрехи под униформата си от Апарата. Той подхвърли генералските си одежди на един от хората на Снелц, който събираше дрехите от Апарата, за да ги зарови. Хелър извади едно кепе с големината на кутийка за хапчета от джоба си и си го сложи на главата. След това подръпна страничната каишка.

— Сега — каза той на Тийни — можем да поговорим по въпроса. За какво споразумение става дума?

— Ти наистина ли си представител на Мортиай? — попита Тийни.

— Ще бъда, докато Мортиай дойде тук — отговори Хелър.

— Остави ме да нападна това място — намеси се Снелц. — Тя шикалкави.

— Нападайте — каза Тийни — и ще ви хвръкнат главите. Единственият начин, по който можете да получите Ломбар Хист, е да направим размяна.

— Пазарлък — каза Хелър на английски.

— Ти го каза — съгласи се Тийни на волтариански, — само че аз ще имам по-голяма изгода. Двама за един.

— И кои може да са тия двама? — попита Хелър.

— Първият е едно приятелче, чието име е Дж. Уолтър Мадисън — каза Тийни. — Бибипецът ми изигра двойна игра.

— МАДИСЪН? — възкликна Хелър. — Той на Волтар ли е?

— Ъ-хъ — отговори Снелц.

— Ти го каза — рече Тийни.

— Боже мой! — каза Хелър.

— Тоя бибипан син наистина играе двойни игри — продължи Тийни. — Въобще не му трябваше Грис. Бибипаният съдия призна Грис за невинен. Ти си Хелър. Всъщност целта на Мадисън беше ТИ!

— Мадисън е единият, а ти каза двама. Кой е другият?

Тийни оголи зъбите си. Ръцете й се вклещиха една в друга.

— Другият е, най-долното влечуго, което е живяло някога. Името му е Солтан Грис. Лорд Търн твърди, че той е твой затворник. Аз го ИСКАМ! — И тя изръмжа.

— Чакай да видя, дали разбрах правилно — каза Хелър. — Ако тоя Дж. Уолтър Мадисън и Солтан Грис ти бъдат доведени, ще ни дадеш Ломбар Хист.

— Най-сетне го схвана с тъпата си глава — отвърна Тийни. — Освен това искам да ти обърна внимание на това, че територията, на която се намирам, е във владението на кралицата-заложница на Флистен и по една случайност неопетнена. Единственият начин, по който ще получиш Ломбар Хист, е чрез размяна!