Л. Рон Хабърд
Обречена планета (53)

Глава трета

В парка беше издигната сцена с отворен край, всъщност просто една платформа. От едната страна бяха наредени на амфитеатрални поставки хиляда и петстотин места, но откритото пространство до тях позволяваше там да стоят още хиляди.

Три огромни военни оркестъра — на Армията, на Флота и на Палас сити, които бяха сбрани без предупреждение, стояха пред и от двете страни на платформата. Точно в момента централният от тях — този на Флота — който се състоеше от повече от сто инструмента, свиреше „Към космоса, хей!“. Прожекторите блестяха по инструментите им: просветването на електрическите ръкавици на диригента трептяха в каданс, когато ги дирижираше.

След това прозвуча един дълъг тон и при настоятелния му зов на сцената се появи Хайти Хелър, а парчето продължи. Върху нея падна светлината от един прожектор, докато тя маршируваше. Носеше една много смела версия на армейска униформа, но на главата й, килната на една страна, имаше униформено кепе на офицер от Флота. Хайти носеше, освен това и електрическа кама като тези, които бяха носени от моряците от Флота.

Тя премина през сцената веднъж, след което направи царствен жест. Обърна се и премина през сцената в обратна посока, а по левите странични стъпала зад нея се изкачи един хор в армейски униформи. В този момент музиката се смени с армейска бойна песен — свиреше оркестърът на Армията.

Всички заедно минаха през цялата сцена и Хайти спря отново. Тя се обърна и по десните странични стъпала се изкачи един хор, облечен като моряци от Флота. Оркестъра на Палас сити се присъедини в изпълнението на боен марш на Флота.

Хайти тръгна към средата на сцената и се спря там с лице към публиката. Оркестърът на Флота засвири отново „Към космоса, хей!“. Хайти мина напред и по стъпалата зад нея се изкачи един хор, облечен като спейсъри от Флота.

Единственото нагласено нещо бяха звездите. Прожекторите върху Хайти и трите хора проблясваха в маршов ритъм. Камерите на „Вътрешен обзор“ проблясваха. Шоуто се излъчваше по претъпканите улици, митингите и домовете из цялата Конфедерация. Вярно, че моментът беше изключително важен, но и кой ли не би гледал и слушал Хайти Хелър?

Стандартните номера, изпълнявани от хоровете, които бяха долетели така бързо от студиата на „Вътрешен обзор“ в Джой сити, бяха номера, които всички изпълнители знаеха много добре. Хелър обаче беше шокиран от бързината, с която Хайти беше успяла да организира и дирижира всичко това. В него се надигна чувство на гордост от собствената му сестра: толкова много, много зависеше от нейния успех сега. Той се чудеше дали е успяла да направи почти невъзможното и да е написала песента, да е пригодила музиката, а след това да я е упражнила. Усети се, че не смее да си поеме дъх.

Тогава изведнъж трите хора направиха плътна ветрилобразна линия зад нея, застанаха с лице към публиката и започнаха да маршируват в ритъм на място. Хайти натисна един бутон на електрическата си кама, за да я нагласи на пълна мощност, и се спусна напред.

Внезапно всичките три оркестъра засвириха продължителен и застрашителен тон.

Камата полетя надолу като пръскаше около себе си искри. И тогава трите оркестъра засвириха някаква дивашка мелодия, дирижирани от огнените пръски на електрическата кама.

Изсвириха цялата мелодия един път, докато Хайти дирижираше. Тогава я обля яркочервена светлина от сценичен прожектор и тя запя заедно с раздиращата, помпозна музика:

Ще завършим нашата инвазия

с културата на заразата.

И ще те духнем от небето,

теб, обидна нам планета!

От пушките ни топло ще ти стане,

но да се поправяш вече нямаш време

или пък да искаш обяснение!

Психологията твоя волята насилва,

психиатрията пък просто те убива!

И дрогите, които смърт пораждат

сами ще трябва да умрат!

Не казвай, че не си предупредена

откакто нявга някой те зачена,

нима бе сляпа за загниването свое!

Сега ще пуснем всичките си бомби

от небосвода син да те изгоним

и триковете мръсни и шпионски

да ни прилагаш вече не ще можеш!

Със тебе вече няма да се видим

зора ти нова няма да посрещнеш,

но никому не ще ти липсваш!

СБОООООО-ГООООООМ!

С последното „Сбогом“ прогърмя мощен ГРЪМ от линелите на всички оркестри.

Това обаче въобще не постави края на песента. Всъщност програмата едва започваше.

Изведнъж първата строфа от песента се появи на фона на звездите с помощта на електронна проекция, така че цялата публика да може да я види, а също така да се появи и на екраните на „Вътрешен обзор“.

С едно замахване с камата Хайти започна да дирижира и трите хора. Те запяха, а думите — в кърваво червено — се появяваха по редове на фона на звездите. Всички изпяха отново цялата песен.

Стигнаха до последното удряне на чинелите. Хайти размаха искрящата кама, за да посочи публиката в Палас сити. След това изкрещя като за команда:

— ПЕЙТЕ С НАС, ВСИЧКИ!

Тя подхвана отново песента заедно с хоровете, а думите се появяваха на фона на небето ред по ред. Но този път тя дирижираше публиката, закриваше ухото си с длан, подканваше ги да пеят, насилваше ги да пеят, заповядваше им да пеят!

Песента отново стигна до удара на линелите. Хайти извика:

— Сега всички пред „Вътрешен обзор“! ПЕЙТЕ! ПЕЙТЕ! ПЕЙТЕ!

Тя, хоровете, публиката в парка на Палас сити, а вече и из цялата Конфедерация, макар и с известно закъснение — всички пееха тази песен.

При това я пееха с много силна нотка на ярост!

Благородникът Артрит Стафи погледна Хелър.

— Знаехте ли, че тя има намерение да прави това? Ще подлуди тълпите и веднага ще предизвика нова вълна от бунтове!​

Не получи никакъв отговор от Хелър и се обърна, за да продължи да гледа с ужас това, което ставаше на екрана. В залата работеха и екраните за обратна връзка, на които се виждаха тълпите, които въодушевено пееха песента с пищяща ярост, което накара кръвта на Стафи да замръзне в жилите му. Даже лицата бяха изкривени. Размахваха се юмруци. Тълпите бяха на път да пощуреят!

Отново гърмът на чинелите. А Хайти извика:

— По-силно, по-силно? Пеете за един враг, а не за някой приятел! ПЕЙТЕ! — И тя подхвана песента наново, а думите продължаваха да се появяват на небето:

Ще завършим нашата инвазия…

Ревът на множеството гласове от близкия парк, който се усили още повече, нахлу в залата на Великия съвет. Звуците от самите монитори започнаха да стават истерични.

Финалният гръм в песента.

— О! — извика Хаити — можете да се справите още по-добре! Аз съм тук, в един парк на Палас сити, Волтар. Искам да чуя гласовете ви чак от Флистен! ПЕЙТЕ! ПЕЙТЕ! ПЕЙТЕ!

— Боже мой — възкликна Стафи, — задават се още много бунтове! Усещам го! Не можете ли да я спрете?

— Да спра сестра си Хайти? — попита Хелър. — Никога не съм можел. Да не говорим пък за сега.

Ще завършим нашата инвазия

с културата на заразата.

И ще те духнем от небето,

теб, обидна нам плането!

От пушките ни топло ще ти стане…

И песента отново беше изпята.

След това отново.

След това отново!

Всички хора из цялата Конфедерация, които се намираха в близост до някакъв екран на „Вътрешен обзор“, пееха тази песен!

Тя се завихряше над планетите като химн на омразата!​

Експерт по преценката на реакцията на публиката от сцената, Хайти караше цялата Конфедерация да пее песента отново, и отново, и отново, за да получи точно такъв резултат, какъвто искаше. Тя ги накара да освободят омразата си с помощта на тази дивашка музика, а после ги поведе отвъд гнева.

По едно време тя натисна някакво електронно копче, което беше в ръката й, и думите престанаха да се появяват в небето. Всички обаче вече ги знаеха наизуст и музиката и пеенето продължиха.

На фона на звездите се появи малка точица. Хоровете застанаха с гръб към публиката и започнаха да маршируват на място, но изглеждаше така, сякаш маршируват напред.

Цялата публика усети, че се приближава към малката точица, защото тя ставаше все по-голяма.

Разрастваше ли се разрастваше точицата, докато заприлича на сфера. След това сферата се разрастваше ли разрастваше, докато заприлича на планета.

И ето че точно пред тях застана една планета, като се въртеше в нощното небе.

Хелър премигна. Крек вероятно им беше дала приближаваща снимка от файловете му. Това БЕШЕ планетата Земя! Прозрачната й влага висеше като синьо-бяло червен мехур, който се въртеше, но твърде бавно, за да бъде забелязано. Снимката беше направена откъм слънчевата страна: Европа и Северна Америка се виждаха в червеникав оттенък от двете страни на обсипания с облаци океан. Дори жълтеникавата луна беше там, надничаше иззад екватора. Макар лентата да беше записана от хиляди километри височина, триизмерната илюзия сега сякаш висеше точно отвъд и над сцената.

Като я видя, на Хелър му стана малко неприятно. Тази планета беше толкова хубава: колко лошо, че хората на Земята се бяха възползвали твърде малко от наследството, което им беше оставил принц Кавкалсия — то правеше толкова неща подобни в културно отношение между Волтар и Земята. Колко лошо, че гледаха на него с такова пренебрежение. Беше срамота, че до такава степен бяха позволили собствените им примитиви да ги корумпират и по този начин се бяха отдалечили толкова много от целта. Множеството „изми“ и омрази можеха до една да се разрешат, ако те просто си бяха дали сметка, че една шепа хора ги използват за лични облаги: политическите им убеждения бяха пълни глупости и лъжи, фабрикувани, за да ползват малцинството, макар и да претендираха, че отговарят на нуждите на мнозинството. А начинът, по който тази култура се беше съсредоточила върху материалните придобивки като единствено важни, изключваше възможността да се постигнат истинските и ценните неща в живота. В техните ценностни скали една чиния със супа — измерена в минути — беше много, много по-важна от човешката душа.

Е, ето я пред тях, огромна на фона на звездите.

Хайти даде знак. Музиката премина в бойния ритъм на своеобразна атака.

Тя извика:

— Всеки от вас ще намери на седалката си по един пистолет. ВЗЕМЕТЕ ГИ В РЪЦЕ!

По амфитеатрално наредените седалки настъпи мигновена бъркотия. Да, там висяха пистолети. Бяха от онези, които произвеждат само искра и шум.

Хайти извади един от собствения си колан. Хоровете направиха същото. Тя го насочи към електронната илюзия на планетата. Хоровете направиха същото. Тя извика:

— ЗАПОЧВАЙТЕ ДА СТРЕЛЯТЕ!

В поток от огън трите хора и публиката започнаха баража!

Музиката се усили. Изстрелите започнаха да бият в каданс! Целта беше Земята на фона на звездите!

Музиката се усили още повече.

Появи се една кръгла редица от танкове, които преди това не се виждаха, но които изведнъж бяха осветени. Започнаха да стрелят с основните си оръдия, като бълваха към планетата дим и пламъци.

След това при един категоричен сигнал, в полезрението се появи един по-външен пръстен от оръдия, които бяха обслужвани от истински стрелци. Започнаха да бълват мощни оръдейни залпове към мишената.

Музиката се усили до ярост.

Хайти даде друг знак.

С помощта на една оптическа илюзия, в небето навсякъде около планетата се появи многоброен волтариански Флот. Той прибави нов тътен от оръдейни залпове към оглушителната врява.

Под въздействието на всичките удари ПЛАНЕТАТА ВНЕЗАПНО СЕ РАЗБИ НА ПАРЧЕТА С УЖАСЕН ТРЯСЪК!

Чу се звук като писък на умиращ.

След това се чу шум като че нещо пада с търкаляне.

Нещо малко и овъглено сякаш падна върху сцената.

Остана там съскащо: едно малко, мъртво, сгърчено, димящо нещо.

Изведнъж музиката засвири погребален марш.

Той беше бавен и действаше ужасно.

Върху съскащото нещо падна синьо петно светлина от прожектор. Всички други светлини бяха угаснали.

И тогава, окъпани в синьо и с тържествена стъпка трийсет свещеника излязоха на преден план от тъмнината.

С движенията на изтъркана тържественост, асистирани от облечени в черно погребални помощници, които хвърлиха с маша предмета в един гроб, свещениците извършиха целия погребален ритуал под звуците на погребалната хорова музика.

Изведнъж се появи един аленочервен дявол и изрови нещо, което приличаше на сгърчена, почерняла душа. Той се извърна и я потопи в потънал в пламъци котел.

Светлините угаснаха. Хайти беше изчезнала. Сцената остана празна и се чуваше единствено стонът на студения пустинен вятър.