Л. Рон Хабърд
Обречена планета (50)

Глава седма

Хелър чу някого зад гърба си. Беше графиня Крек. Тя прошепна:

— Хайти каза да ти предам да увърташ колкото може по-дълго. След малко ще бъдат готови.

Той кимна. Четвъртата прокламация още не се беше върнала при него. Чудеше се как може да увърта по-дълго.

Крек каза:

— Чух последната мярка, която взехте. Защо даде зелена улица на всички престъпници?

— Грис не е бил единственият човек, който разполага с файлове за изнудване. Тази мярка ще попречи на офицерите от Апарата да се захванат с криминалния бизнес.

Тя не разбра кой знае колко от отговора му; освен това подуши някакво шикалкавене от негова страна.

— Вероятно си имал и други основания, освен това.

— Стой мирна.

— Но ти пусна сред населението няколко милиона престъпника. Защо?

— Държавата е била корумпирана и правосъдието е правило немалко съзнателни грешки. — Той се обърна и я изгледа продължително. — Добре. Помни, че ти си го изпроси. Ти може да не си единствената Лисъс Моъм.

Тя затаи дъх. Той намекваше за това, че тя е била неправилно осъдена и обявена за несъществуваща личност до настоящия ден. В очите й се появиха сълзи.

— Ти си го направил заради мен. За да отпразнуваш връщането на гражданството ми.

— Махай се. Ти не обичаш хора с меки сърца.

— Срамувам се от себе си. Обичам те, Джетеро!

— Добре де, недей да стоиш тук и при това да се държиш мекушаво. Иди да помогнеш на Хайти и така може би ще спасим приятелите си. Изгубени надежди, но кой знае.

Тя изведнъж го целуна.

— Бог да те благослови, Джетеро.

Тълпите нададоха радостни възгласи. Целувката беше излъчена по „Вътрешен обзор“. Графиня Крек изчезна.

Хелър промърмори към мониторите в другия край на залата:

— Нямаше да се радвате толкова, ако знаехте, че се опитвам да спася любимия ви враг, Земята. Е, сега всичко зависи от математиката.

Четвъртата прокламация беше пристигнала при чиновника, за да я отрази. Хелър беше протакал колкото можеше. Той стана и даде знак на фанфарите да гръмнат.

— Господа, малко по-рано приехме една формална резолюция да обявим извън закона психиатрията и психологията. Бих искал да впишем тази резолюция в петата формална прокламация, която сега ще обсъдим. Негово превъзходителство заяви, че не иска да чува повече нищо за Земята. Ако впишем тези науки в една публична прокламация, ще се наложи да споменем Земята, а това може да привлече вниманието му. Нещо повече, имената на тези науки вече са се появили в пресата. На мен ми се струва, че това може най-добре да се прикрие като задоволим изискването на издателите, които желаят да бъдат предпазени от неща като лъжливи истории и това друго изобретение на Земята — връзките с обществеността.

От заседателната зала се чу ръмжене. Седящите там бяха готови да потиснат всичко, което беше свързано по някакъв начин с тази планета.

— Поради това предлагам — продължи Хелър — да създадем поста Цензор. Подобен пост, присъединен към персонала тук, в Палас сити, може да предотврати публикуването на психиатрични и психологически текстове. Освен това би могъл да предотврати злоупотреби под прикритието на връзките с обществеността. Всъщност ми се струва, че постът в действителност се припокрива с този на Кралския историк. — Той получи кимванията на съгласие от масата. — Може ли някой да ме осведоми кой заема този пост в момента, понеже персоналът на Палас сити бе така силно разместен?

Той знаеше отговора. Просто залагаше капан. Кликата на издателите в далечния край на залата кимаше в съгласие.

Изправи се един чиновник.

— Ваша светлост, сър. Постът на Кралски историк се заемаше от един човек, който за нещастие се противопостави на нарежданията на Ломбар Хист. Той е мъртъв. Мястото е вакантно.

— О, слава! — възкликна Хелър. — Един мъченик! Ами тогава, ние нямаме друг избор!

Всички се вторачиха в него.

— Един човек е гражданин с обществено съзнание. Той познава всички аспекти на това, за което говорим. Той вече доказа желанието си като привлече вниманието ни към този въпрос. За поста на Кралски историк, Цензор и Председател на който и да било борд на Цензорите предлагам благородника Артрит Стафи!

В далечния край на залата сред другите издатели благородникът Стафи подскочи.

— Но…, но…, ами издателската ми империя!

— О, няма нищо — отвърна Хелър, — всички ние трябва да направим по някоя малка жертва за доброто на нацията. Сигурен съм, че можете да намерите някой, който да ръководи вестника ви вместо вас. — Той се изпъна. — Държавата се нуждае от вашето съдействие, благороднико Артрит Стафи! И си помислете как ще можете да бъдете пример с вашия вестник! Помислете си как можете да издигнете и задържите чистотата на журналистическата етика! — Той понижи глас. — А и си помислете колко успешно можете да потискате всякакви усилия населението да бъде покварявано с психиатрия и психология.

Няколко от издателите се ухилиха. В „Дейли спийкър“ се бяха публикували най-много статии във възхвала на тези науки. Те избутаха Стафи към масата.

Най-накрая благородникът Стафи застана на едно свободно място.

— Ваша светлост, сър, макар и с голяма финансова жертва, аз не мога да разочаровам хората. Приемам назначението.

— Има едно условие обаче — каза сурово Хелър. — Въобще не обичам, когато цензурата прикрива държавните грешки или потиска гласовете на дисидентите, просто защото държавата е глупава. Мястото, където цензурата е най-необходима, е да закриля индивидите от потоците изфабрикувани лъжи, а обществеността — от това да бъде мамена от безпринципни насилници като Мадисън и Хист. Вашата длъжност не бива никога да включва потискането на истината. Така че НЕДЕЙТЕ ДА ЗЛОУПОТРЕБЯВАТЕ С ТОЗИ ПОСТ!

Чуха се радостни възгласи.

— В такъв случай приемам, че назначението е ратифицирано? — попита Хелър.

Офицерите на масата кимнаха в съгласие.

— Сега, господа, ви моля да направите място на масата за нашия нов Кралски историк и Цензор, а аз ще довърша прокламацията и можете да сложите подписите си.

Номер пет. Той беше прокарал и номер пет! Това беше ключът към решаването на уравнението.

Започна да се моли наум. Сега трябваше да подготви почвата за номер шест, фаталната прокламация, тази, която щеше да определи дали пет милиарда души, сред които бяха и приятелите му, ще живеят или не. Номер шест щеше да се заеме със съдбата на Земята!