Л. Рон Хабърд
Обречена планета (33)

Глава четвърта

Хората от екипа на Мадисън на няколко пъти си бяха мислили да напуснат подземието на Императорския дворец, но всеки път ги възпираше поредната гюрултия отвън или избухването на поредната стрелба.

Пияни като мотики, стотината войници от Батальона на смъртта бяха натъпкани в едно заключено килерче с провизии, но без оръжията им. Капитанът отдавна се беше отправил на дълго ЛСД пътешествие в съвършено далечни поселения.

— Мисля, че не бива да излизаме още — каза Флик. — Навън е още светло. И то от истинското слънце. Не е включено никакво захранване и когато слънцето залезе, навън ще стане тъмно като в рог. Ще можем да се изнижем оттук съвсем незабелязано.

— От друга страна обаче — намеси се Флип, — ако бунтовническите сили поставят патрулни постове, когато се стъмни ще ни забележат и ще ни спират през десет крачки. Я ги виж тия шапки.

— Какво общо имат шапките с това? — попита Флик.

— Ами такова — ние сме с униформи на „Вътрешен обзор“, а шапките също са от „Вътрешен обзор“ — каза Флип. — Правят ги такива, защото екипите на „Вътрешен обзор“ често попадат под ослепителни светлини и рефлектори. Гледай!

Тя взе една от морскозелените шапки и пъхна дългия си маникюр в една цепка. Визорът се раздели на две с пукване. Горната част си остана на мястото, но долната щракна надолу във вертикална извивка. Флип си сложи шапката: тъмен филтър покриваше горните две трети от лицето й. Като я гледаше в това положение, човек не можеше да разбере коя е.

— Значи просто смъкнете козирките на визорите си, вземете камерите и останалото оборудване и направо да тръгваме — каза Флип. — Ще предположат, че сме просто хора от „Вътрешен обзор“, които си вършат работата: хич и няма да си помислят, че сме от Апарата. Така че ходом марш и да вървим.

— Тя е права — каза Флик. — Никой никога не обръща внимание на екипите на „Вътрешен обзор“. Хайде!

Настъпи щракане на свалящи се визори и дрънчене от вдигането на камерите и оборудването.

Намериха врата, през която се излизаше в един от страничните паркове. Петдесетината човека преминаха през загиващата трева под палещото пустинно слънце. Насочиха се към откритото пространство, където бяха паркирали въздушните си карети.

Флик спря втрещен. Върху четирите им превозни средства беше паднал един разбит боен кораб, който още пушеше. Всичко, което беше останало от еърбуса Модел 99, беше един ангел, паднал по гръб върху разбитата настилка, който се хилеше с празна усмивка към небето.

Екипът се струпа зад гърба на Флик. Той каза на Мадисън:

— Шефе, трябва да се разпръснем, за да откраднем някакви транспортни средства.

Мадисън обаче се взираше надолу по булеварда.

Откъм източната порта приближаваше процесия, заобиколена и охранявана от множество бунтовнически отряди, която се беше насочила към Императорския дворец. В центъра й няколко бунтовника носеха на поставка голям контейнер с размерите на ковчег, който беше покрит с капак. Пред него вървеше принц Мортиай, придружаван от двама офицери от бунтовниците. В групата присъстваха и няколко адмирали от Флота, както и генерали от Армията. Хайти Хелър и графиня Крек помагаха на Прахд да носи бутилки с тръби, които водеха към контейнера.

И най-отзад, следвайки ги с изваден бластерен пистолет и като оглеждаше дворците, покрай които минаваха нащрек за някакви вероятни снайперисти, вървеше Джетеро Хелър!

Мадисън каза:

— Това е ТОЙ! О, Боже, накрая той е откраднал една цяла империя! Трябва да отразя това!

Флик подръпна тревожно ръкава му.

— За Бога, шефе, да се омитаме оттук! Имам две хиляди лични пластинки! Можем да изчезнем съвсем! Никой няма да успее да ни открие!

Мадисън отвърна с широко отворени очи:

— Свети Боже, помисли си за заглавията! Трийсет и два пункта ПРЕСТЪПНИК ОТКРАДВА КОНФЕДЕРАЦИЯТА! Режисьор! Хващайте се с екипа ти на работа! Включете камерите директно в канала на „Вътрешен обзор“ по радиото. СНИМАЙТЕ ТАЗИ ПРОЦЕСИЯ!

Режисьорът веднага схвана идеята и започна да раздава нареждания. Целият екип започна да се приготвя.

Даже журналистите грабнаха тефтерите си, за да драснат по няколко реда за евентуални статии.

Флик сграбчи Мадисън за ръката.

— Шефе, това е лудост! Ако разберат, че сме от Апарата, ще ни избият!

Мадисън се откопчи от него. В очите му гореше див, въодушевен пламък.

Той го НАПРАВИ най-накрая! Това е паспортът ми за пътуването към славата!

Репортерите се приближиха до процесията и започнаха да разпитват за имената. Момичетата от цирка хукнаха да оправят шапките на генералите и адмиралите. Един от гримьорите посипа малко пудра върху лицето на Мортиай. Общите работници включиха прожектори към процесията. Лампичките на камерите замигаха. Бяха се включили към главния канал на „Вътрешен обзор“ за Конфедерацията.

— Това се предава за вас на живо, на живо, на живо от Палас сити! — извика Мадисън по един отделен микрофон, без да го чуват хората от процесията, но чуван от всички останали на Волтар. — Наблюдавате триумфалното влизане на обявения извън закона Джетеро Хелър в Императорския дворец. Изключително! На живо! На живо! На живо!

— С нас е свършено, свършено, свършено — изстена Флик.