Л. Рон Хабърд
Обречена планета (7)

Глава трета

Огромната съдебна зала беше една лудница от звуци и придвижващи се тела. Утринното слънце влизаше през високите прозорци и се стелеше надолу на кални талази от вековен прах. Уличните търговци търгуваха със стоките си, стражите прекратяваха боеве за места и се опитваха да въведат някакъв ред сред публиката.

Мадисън си проправи път до една пейка точно зад адвокатите на Грис. Тримата бяха склонили посивелите си глави един към друг и въобще не забелязваха Мадисън. Това го раздразни: в края на краищата той им беше намерил работа.

Мадисън мушна с пръст рамото на бившия екзекутор.

— Ще бъдете ли така любезни, вие тримата, да ме удостоите с вниманието си?

Мъжът не можа да чуе думите му сред цялата врява и Мадисън се приближи, след което повтори молбата си.

Някак раздразнено тримата наклониха главите си към неговата. Мадисън им каза:

— Приключвайте. Пледирайте да бъде признат за виновен и ще сложим точка на всичко това. Всичко е уредено в покоите на съдията. Той ще произнесе присъдата на Грис.

Адвокатите го накараха да повтори думите си няколко пъти. След което тримата се спогледаха. Явно се споразумяха да дадат думата на най-възрастния. Беше старият съдия от вътрешната полиция.

— Нашата работа — каза той някак кисело — е да защитаваме клиента си.

Тримата рязко се обърнаха отново един към друг и продължиха да обсъждат някакъв параграф от закона.

Сега беше ред на Мадисън да се ядоса. Та те всъщност се отнасяха с него с известно презрение. Е, добре, каза си той накрая философски, нали трябваше да разиграят някакво шоу, за да заслужат хонорара, който вдовицата Тейл, госпожа Грис, щедро плащаше. Той беше забелязал, че хората на Волтар имат навика да са доста откровени по отношение на задълженията си и протоколите. Тези адвокати не можеха да спечелят: той нямаше за какво да се тревожи.

Лорд Търн влезе през една странична врата и капитанът на охраната му проправи път сред тълпата. Тя пък, като разбра, че се е появил съдията, започна да издава животински писъци и крясъци. Охранителите, ги ръгаха и с огромни усилия успяваха да ги държат извън пространството пред издигнатата платформа. Търн стигна до подиума; нагласи микрофона пред звънчето, удари месинга с ужасна сила, с което почти оглуши всички и се тръшна върху големия стол намръщено.

— Решен съм — каза той по микрофона като надвиваше лудницата единствено със силата на звука — скоро да доведа този процес до финала му!

През обширната зала премина вълна от рев, след която отекнаха само изолирани викове като „Убийте Грис!“ и „Окачете бибипеца на бесилото!“.

Мадисън хвърли поглед към Грис. Той седеше в черната си униформа на полковник от Батальона на смъртта и въпреки намръщената му гримаса поради белега от скейтборд, изглеждаше много по-нервен, отколкото бесен. Беше наполовина скрит от обръча стражи, които бяха там, за да го защитават.

— Минахме през тонове доказателства — каза Търн, — но има един въпрос, който ТРЯБВА да изясня, преди да чуя каквото и да било друго! — Той прониза Грис с гневен поглед. — Вие бяхте затворник на Джетеро Хелър тук. Всеки ден, а понякога и по два пъти на ден казвахте, че сте извършил всичките престъпления заради Хелър. ЗАЕМЕТЕ СВИДЕТЕЛСКАТА СКАМЕЙКА!

— Ваша светлост — обърна се към него най-възрастният от адвокатите на Грис — моля да зададете въпроса си на нас.

— НЕ! — изръмжа Търн. — Изчаках достатъчно. Преди да направя каквато и да било следваща стъпка, искам да получа отговора само от подсъдимия. ПАЗАЧИ! ОТВЕДЕТЕ ГО НА СВИДЕТЕЛСКАТА СКАМЕЙКА!

Закараха Грис на мястото за даване на свидетелски показания. Той се чувстваше много некомфортно и се гърчеше сред дрънченето на оковите си.

Съдията изчака да позаглъхне рева на тълпата и, като насочи пръст към Грис, каза:

— Как ТОЧНО е свързан Джетеро Хелър с всичко това? Защо ВИЕ продължавате да твърдите, че „всичко е било заради Хелър“? КАКВО Е НАПРАВИЛ ХЕЛЪР?

Грис се извърна настрани и погледна с агония адвокатите си. Видя с изненада, че и тримата му кимат яростно да отговори.

Окуражен той каза:

— На Джетеро Хелър му беше наредено да направи проучване на незавладяната планета, известна на нашите карти под името Блито-3, която Местните наричат Земя.

— Е? — попита Търн подканящо. — Е? Е?

— Тогава Великият Съвет му нареди да поправи атмосферата и въртенето на въпросната планета, за да може тя да просъществува, докато дойде време за завладяването й след сто и няколко години от този момент нататък по плана на Графика за нахлуването: ако той успееше да я постегне, нямаше да се наложи незабавно нахлуване с пълно бойно снаряжение от страна на Волтар. — Грис млъкна с нещастно изражение.

— Е, и той направи ли това? — попита го Търн.

Грис погледна адвокатите си и отново за своя изненада ги видя да кимат.

— Да — обърна се той към Търн.

— Добре, но какво друго е направил?

Грис потръпна. Адвокатите му продължаваха да кимат, за да отговори.

— Всъщност нищо друго — отвърна той.

Устните на лорд Търн оголиха зъбите му, когато той изръмжа.

— Значи искате да кажете, че Джетеро Хелър просто е направил проучване, било му е наредено от Императора и Великия съвет да оправи планетата и той е направил това и нищо друго?

— Да — отвърна Грис. — А аз извърших всичките си престъпления, защото се опитвах да го спра. Така че разбирате как той стана причина за всичките ми престъпления!

Тълпата нададе дивашки вой. Охранителите се опитваха да не я допуснат в предната част на залата.

Лорд Търн изглеждаше така, сякаш и той самият ще избухне всеки момент.

— Най-сетне се добрахме! — изръмжа накрая той. — Ти проклет престъпник! Джетеро Хелър просто е вършел каквото Му е било наредено. ТОВА не означава, че той е злодей! Не е вършел нищо друго, освен да си изпълнява задълженията! Човек не може да бъде признат за виновен заради това! ТИ през цялото време си петнил образа му! Опитвал си се да ни доведеш до порочно заключение! — Вбесен, той се провикна: — С ТОВА ПРОЦЕСЪТ ЗАВЪРШИ! АЗ…

Адвокатите на Грис скочиха на крака като един.

— Ваша светлост! — извика най-възрастният. — Ние не сме довършили със защитата!

— Глупости! — изръмжа лорд Търн. — Имахте на разположение толкова седмици!

Бившият екзекутор като луд размахваше ръка към една странична врата, за да накара няколко ратая да влязат.

Най-възрастният от адвокатите на Грис извика:

— Ваша светлост! Разполагаме с още МНОГО доказателства! Досега представяхме само материали, събрани от други, СРЕЩУ клиента ни. Още НЕ сме представили доказателствата, събрани лично от нашия клиент!

Ратаите вкарваха в залата колички, които се огъваха под товара си от кутии. Лорд Търн и тълпата се вторачиха изумени.

— Тези материали — продължи бързо най-възрастният адвокат — са съвсем автентични. Бяха намерени в офиса на обвиняемия преди много седмици от един офицер от Флота, приятел на Хелър, и ни бяха предоставени! Тук има и доказателства, намерени лично от флотски офицер Бис. Те са същината на този случай. Не можете да произнесете присъда единствено на базата на доказателства, събрани срещу него. Би било пълна несправедливост да не изслушате показанията В НЕГОВА ПОЛЗА.

— Това има ли нещо общо с двуженството? — попита Търн.

— О, да! — отвърна най-възрастният адвокат. — По правилата на балансираните свидетелски показания, вие по закон сте длъжен да чуете и тези материали!

— О, небеса — въздъхна Търн. И добави изморено: — Давайте.

Мадисън беше разтревожен. Въобще не го бяха информирали, че има и други доказателства, След като беше шокиран, че неговият собствен клиент Хелър май щеше да бъде оправдан, той изведнъж се разтревожи и за съдбата на Грис. Всичко това беше извън сценария: тия проклети адвокати си вписваха в него разни сценки, които Мадисън не беше одобрил.

А това по някакъв начин беше доказателство, че самият Хелър очевидно е наредил да попадне в ръцете на адвокатите на Грис. Какво странно преобръщане на съдбата би било подобно нещо — изведнъж Хелър да спаси главата на Грис иззад кулисите. Мадисън имаше гадното усещане, че вероятно някак отстрани Хелър се опитва да се намеси в този план на връзките с обществеността. От това го полазиха тръпки, беше като да откриеш изведнъж, че зад гърба ти лежи тигър, докато ти си мислел, че е от другата страна на планината!

След това Мадисън малко се поотпусна. В края на краищата, нямаше никакъв начин, по който тези нови доказателства можеха да окажат влияние върху общото впечатление. А адвокатите нямаха и минимален шанс да измъкнат Грис. Мадисън протегна крака и се прозя.

Всичко щеше да продължи точно така, както той го беше планирал. Та нали всички тези хора бяха само марионетки, които танцуваха на подръпваните от него конци. Той беше майсторът по Земни връзки с обществеността, а не те.