Л. Рон Хабърд
Обречена планета (66)

XI

Прация остана така, потънала в носталгия. Момичетата от двете ми страни лежаха неподвижни. Най-накрая Прация отново започна да нанизва халкичките с иглата.​

— И така ние се върнахме на континента — каза Прация, — а докато потегляхме множеството на терасата на двореца ни махаше за довиждане с…

— Чакай. Задръж за малко! — прекъснах я аз. — Знам със сигурност, че Солтан Грис е бил затворен в една тъмница там. Ти въобще не спомена нито думица за него.

Прация ме погледна със сините си очи.

— Грис? — попита тя.

— Да. Тийни измъчвала ли го е до смърт или нещо такова?

Прация се засмя тихичко.

— О, Тийни можеше да се вбеси, но никога не ставаше жестока: обърни внимание, че не беше поставила дори Мадисън в тъмница. Но що се отнася до Грис, вероятно се беше изморила от писъците му, след като му бяха извадили няколко нокътя. Може би той просто не е ставал за измъчване. Възможно е да е припадал всеки път при вида на клещи и пинсети. Знаеш ли, зандавите там бяха много на дълбоко: доста под планината. Не приличат на местенце, където би отишъл за приятна разходка. Да, аз я попитах за него, но тя просто сви рамене. Вероятно жаждата й за отмъщение е била задоволена. Та, както и да е, когато се върнахме обратно на континента, Прахд докладва, че без гориво островът ще стане доста нездравословно място за пребиваване. Скъпият Джетеро още не се беше върнал, така че други се подписаха под заповедта за пратката.

— И сега идва най, най-тъжната част — каза Лик.

— Прахд — продължи Прация — замина с нея, за да се увери, че е пристигнала без проблеми, и точно преди да напусне острова, Мадисън му прошепнал:

— Само почакай! Ще го поставя тоя остров на картата аз!

— Прахд не обърнал особено внимание на думите му, но не бяха изминали и три дни, откакто се беше върнал, вкъщи, когато… ТРЯС! Небивало земетресение! Приливни вълни! ОСТРОВ РИЛАКС БЕШЕ ПОЛЕТЯЛ ВЪВ ВЪЗДУХА! Скъпият Джетеро се върна и разпита Прахд, но той му отговори:

— Не може да е било от горивото! Всяко блокче беше затворено в отделен и изолиран контейнер!

А скъпият Джетеро каза:

— Единственият начин, по който може да е бил взривен, е да са били извадени всички блокчета от кутиите им и да са били събрани заедно на куп!

А Прахд отвърна:

— Но аз казах на всички до един в никакъв случай да НЕ правят това!

А Джетеро каза:

— Зная какво се е случило. Мадисън е казал, че ще го постави на картата: не успя. Той просто го отстрани завинаги. Островът беше само един вулканичен мехур. Предупредих Тийни. Мадисън е взривил остров Рилакс, само за да направи заглавия!

А тъжната страна на всичко това беше — каза Прация, — че така той не успя да накара вестниците да публикуват и думица за събитието. Не излезе даже некрологът му. Та това беше краят на всички тях, както и на остров Рилакс.