Л. Рон Хабърд
Обречена планета (30)

Глава първа

Танкът беше почти напълно потопен във водата.

Бластерът се прицели от отворения люк.

Зад него проблясваха жълтите очи на Ломбар.

Джетеро Хелър спря. Беше стигнал почти до края на басейна. Нямаше никакво прикритие.

Той чуваше тътена на битката някъде високо в небето.

Помисли си, че само ако успее да залови Хист, всичко това щеше да свърши. Точно в онзи миг обаче изглеждаше, че вместо това Хист ще допринесе за неговия край.

Хелър имаше оръжието си. То беше останало без почти никаква енергия. Съмняваше се дали въобще би могло да одраска някого от такова разстояние.

Хист стреля.

Хелър беше отскочил вляво.

Изстрелът не го улучи.

В скока си обаче Хелър беше извадил оръжието си.

Не стреля по Хист.

Прицели се във водата между него и танка.

Вдигна се огромен фонтан!

Под неговото прикритие Хелър се гмурна в басейна и се потопи целият.

Бластерът на Хист окоси горната повърхност, предизвиквайки фонтани и пяна.

Като плуваше под вода, Хелър стигна до дъното на танка.

Като гледаше нагоре той виждаше неясните и вълнисти очертания на люка. Хист изглежда беше изпаднал в пълно безумие. Той стреляше навсякъде около танка с надеждата да улучи, като знаеше, че е някъде наоколо.

Ударните вълни нараняваха ушите на Хелър и той ги закри като направи дланите си на купички.

Въздухът му привършваше.

Имаше малко събран въздух под един изкривен калник. Хелър пъхна там нос и пое малко дъх.

Изведнъж си даде сметка, че стрелбата над него е спряла. Изчака малко. Чуваше някакъв шум от търчане. Реши да рискува и да се подаде на повърхността.

С готовността да скочи върху потопения танк и да се добере до люка, Хелър извади лицето си на повърхността.

Не се случи нищо.

Той се вдигна още по-високо.

Хист беше изчезнал!

Беше скочил от танка и вече почти беше стигнал до отдалечения край на басейна с плуване!

Хелър незабавно се впусна да го преследва.

Ломбар се измъкна на ръба. Видя, че Хелър плува бързо към него. Откачи бластера от рамото си и го насочи надолу. Натисна спусъка.

Оръжието беше мокро и се задави. Не произведе изстрел.

Хист го захвърли. Огледа се наоколо като побеснял. Беше разпознал Хелър. Яростта му премина в паника, а след това и в по-дълбока лудост.

Видя някакви стъпала близо до себе си. Хукна нагоре по тях.

Изведнъж беше притиснат и от двете страни.

Двама мъже в сребристи ливреи го заплашиха с електрически бойни брадви.

Ломбар се препъна и падна на колене. Вдигна поглед и се взря в лицето на едно момиче тийнейджърка — Тийни, кралица — заложница на Флистен.

— Ти си мой затворник — каза тя. След това се обърна към хората си: — Вкарайте го вътре и го повалете в безсъзнание, ако се дърпа много!