Л. Рон Хабърд
Обречена планета (18)

Глава първа

Дж. Уолтър Мадисън се беше оказал напълно прав по отношение на армейски генерал Уип: той беше разбрал за какво става въпрос, когато видя по „Вътрешен обзор“ да представят отрязаната му „глава“ на Ломбар Хист.

Популярният член на генералния щаб на Армията веднага беше заповядал заминаването на един милион отряда на Калабар и сам беше поел командването им. За рекордно време той беше облекчил силите на Апарата, които се бореха с въстаниците.

Веднага щом отрядите на Апарата се насочиха през космоса към Волтар, генерал Уип, който сега държеше командването на офанзивата срещу Калабар, беше проникнал в една радиовръзка на въстаниците, която беше подслушвана от Апарата, и се свърза с принц Мортиай.

— Ваше височество — каза генерал Уип, добре известен с хитростта си, — сигурно ще сте много доволен, като разберете, че официално аз съм мъртъв.

— КАКВО? — възкликна Мортиай.

— Вероятно съм единственият човек в историята, убит единствено от „Вътрешен обзор“. Под мое командване са един милион армейски отряди, които току — що се приземиха на Волтар. Залагам честта си на офицер, че нямаме намерение да извършваме каквато й да било измама: офицерите на всичките отряди са ми предани. Какво би искал Ваше височество да направи с тях?

— Добре дошли на Калабар, генерал Уип — каза Мортиай. — Много съм доволен, че мога отново да ви върна към живот. Използвайте отрядите си, за да облекчите положението на моите хора по защитните им позиции, в случай че отрядите на Апарата се върнат. За тях би било много объркващо да се бият на Волтар. Можете ли да услужите на моите сили с вашия транспорт? Трябва да направим няколко спешни посещения.

— За мен е огромно удоволствие, Ваше височество, да мога да ви помогна. Искам само кичур коса от главата на Ломбар Хист, когато клъцнете гръкляна му.

— За мен ще бъде удоволствие, генерал Уип.

Това беше разговорът, който доведе до изявлението на Хайти Хелър над цял Волтар. Сега „спешното посещение“, за което беше говорил Мортиай, беше в ход.

Капитан Снелц си спеше спокойно в землянката в лагера „Издръжливост“, само няколко часа преди изявлението на Хайти Хелър да се появи по „Вътрешен обзор“. Нямаше никаква представа за това, което ставаше. Лагерът „Издръжливост“, чието предназначение беше да охранява Спитиос, се намираше на около 322 километра под земята в непроходимата Велика пустиня и като се изключат няколко суицидно настроени цивилни еърбуса — които по най-бързия начин бяха гръмнати във въздуха — пренебрежително не даваше пет пари за бунтовете, които бяха залели планетата, а и всъщност, цялата Конфедерация.

С житейската философия на някогашен моряк от Флота — разжалван за измама в игра на зарове — беше обвил с ръка любимата си уличница и си хъркаше спокойно. Петстотинте кредита, които беше получил от Хелър, не само че бяха изплатили всичките му дългове, но му бяха послужили и за един печеливш удар и сега цяла една пета от офицерите в лагера му дължаха загуби на хазарт. Той не знаеше, че е на път да стане героят на битката при лагера „Убиец“.

Заради това, когато отвори очи и видя Хелър да стои на входа на бункера му, той изпадна в шок.

— Сънувам — каза Снелц.

— Ще ти се появят кошмари, ако не станеш веднага — отвърна Хелър.

— Боже мой, преди известно време те измъкнах невредим от това място! Какво правиш отново тук?

— Приятелска визита — отвърна Хелър.

— Кой е тоя? — попита събудилата се уличница, която се взираше с внезапен ужас към фигурата, облечена в алената униформа на генерал от Апарата.

— Дявол от Манко — отговори й Снелц. — Изчезвай оттук, бибичка такава, и да не си си отворила устата!

Уличницата побягна.

— Това е ужасен начин — обърна се към него Хелър — да опишеш един военен инженер, който се е отбил при теб, просто за да ти направи услуга.

— Услуга на МЕН? — зяпна Снелц. — Свети комети, Джет, заради теб ще убият и двама ни. Пусна се слух, че дават награда от един милион кредита за главата ти!

— Хайде да не обсъждаме сега въпроса за джобните пари — прекъсна го Хелър. — Имам за теб нещо, което е направо безценно. Длъжност на полковник във Флота. Зная как си мечтаеш да си възвърнеш предишния статус. — Той му подаде един запечатан свитък.

— Бях само един лейтенант — каза Снелц, но взе заповедта за назначение с внезапно разтреперана ръка.

— А това — продължи Хелър като му подаде още един документ — е оставката ти в Апарата, която влиза в сила след няколко часа. Искаме всичко да е законно.

— Чакай малко — каза Снелц, като задържа заповедта за назначение по-близо до нощната светлинна пластинка. — Това не е подписано от Клинг Надменни, нито от Император Хист. Подписано е от Мортиай. Комети! Колко Императори имаме по дяволите?

— Правилно схвана — отговори му Хелър. — Искаме да ни помогнеш да уточним точно това. Така че строй войниците си…

— Джет, този лагер току-що беше подсилен, а комендантът очаква още сто хиляди човека. Моите хора са само сто. Ако нападнем тази орда, от нас няма да останат дори кървави петна. Самоубийство!

— Никога не съм предполагал, че ще чуя един моряк от Флота да прави каламбури за някакво си числено превъзходство — каза му Хелър. — В интерес на истината обаче, от теб не искам да нападаш, когото и да било. Искам само ескорт и една малка услуга.

Снелц изсумтя, но стана и се напъха в униформата си. Той се наведе през вратата на землянката си и изпрати часовоя в тъмнината на часовете преди съмване да събере ротата му. Докато се връщаше вътре, краката му се заплетоха в някакви върви и той се наведе, след което вдигна някакъв предмет. Беше абсорбираща пелерина, която поглъщаше всякакви детекторни сигнали. До една скала беше паркирана една космическа шейна.

— Ето значи как си влязъл тук — каза Снелц.

— Хайде сега да не разбулваме тайните на един военен инженер — каза Хелър. — Това няма абсолютно нищо общо с почините на флотските моряци, полковник. Сега би ли бил така любезен да извикаш някой от хората си, за да прибере тази платнена торбичка, моля. На един генерал от Апарата не би му подхождало да носи някакъв багаж.

Ротата се беше строила. В сумрачните сини светлини на лагера на всички им беше много досадно да разберат, че ще правят ескорт на някакъв генерал от Апарата. Тогава петнайсетина от тях, старият взвод на Снелц, се вгледаха по-внимателно и замръзнаха: познаваха Хелър много добре. Но с устремени напред погледи и коси, които се опитваха да не щръкнат от ужас, те се подчиниха с останалите на заповедите на капитана за придвижване.

В подравнен строй ротата премина по моста над бездната към далечната страна на голямата празнина.

Офицерът на отсрещната барикада се изправи нащрек.

— Правя проверка на защитните ви средства — каза Хелър с дрезгав глас.

Офицерът отдаде чест и ротата продължи нататък.

Хелър ги поведе по ръба на дълбоката около миля пропаст. Беше много тъмно и пътеката можеше да се окаже много опасна. От другата страна на бездната се виждаше на светлината от звездите огромната фигура на крепостта Спитиос.

Хелър си взе платнената торбичка. Извади нещо, което приличаше на малко копие. Пъхна го в една скала. Нагласи го много внимателно. Измина още няколко крачки и постави още едно.

— Ако се опитваш да вдигнеш Спитиос във въздуха — прошепна му Снелц, — тия малки копийца няма да свършат никаква работа. Само ще разрушат скалите. Използваме ги да правим пролуки в стените на крепостта. Знам ги много добре. Не могат да сринат крепостта.

— Търпение, търпение — прекъсна го Хелър. — Малко по малко даже най-голямата задача може да бъде изпълнена, ако успеем да устоим.

— Ти си луд — каза му Снелц.

— Можеш да разбереш някого що за човек е по приятелите му — каза Хелър и продължи да поставя копийцата.

След това всички се върнаха обратно по моста. Хелър провери няколко бойници, похвали хората в тях и тогава се върна към землянката.

— Освободи хората си — каза той на Снелц.

Целият изпотен от напрежение при преминаването пред погледите на охраната, Снелц направи както му беше наредено.

— Сега нямам време — каза Хелър — да направя останалото. Така че всичко зависи от теб. — И той подаде на Снелц платнената торбичка. След това му обясни с няколко думи какво иска от него да направи.

Снелц се беше вторачил като онемял в него.

— Наистина се надявам да съм от лагера на печелившите — успя да каже най — накрая той.

— Просто направи така, че да си, полковник — каза Хелър.

След това той навлече абсорбиращата пелерина, качи се на космическата си шейна и като се ухили на вцепенения Снелц, се издигна вертикално към звездите като призрак.

Снелц остана така известно време. Не се чуха никакви изстрели. Той въздъхна с облекчение. Сега вече знаеше защо продължителността на живот при военните инженери се изчисляваше при двегодишна служба. Снелц погледна платнената торбичка в ръката си. Животът на един полковник от Флота, заскърби той, очевидно струваше много по-малко от това!