Л. Рон Хабърд
Обречена планета (35)

Глава шеста

В залата на Великия съвет цареше голяма бъркотия. През последните наркотични дни на Хист никой не си беше направил труда да я почисти. Хелър беше измъкнал персонала от подземието, където хората от него бяха държани като затворници, и с тяхна помощ се опита да въведе малко ред в залата. Осветление нямаше, а слънцето беше престанало да тече през кръглите горни прозорци: той намери и свърза няколко прожектора, които се използваха по строежите.

Апарата очевидно беше откраднал златните и обсипани със скъпоценни камъни покривки, както и осеяните с диаманти знамена; мястото изглеждаше доста голо. Хелър си помисли, че има голям късмет като успя да забърше праха от кръглата маса с диаметър трийсет метра и да намери достатъчно здрави столове.

Онова, което му пречеше най-много обаче, бяха хората: те влизаха неспирно, след като пристигаха от градовете. Хелър строи една рота флотски войници от един боен кораб, приземен от външната страна на източната порта и каза на капитана да спре притока. Капитанът блокира голямата входна врата, но продължаваше да пуска хора.

В отговор на предизвикателството на Хелър, капитанът каза:

— Но това са все важни особи от страната, сър. При нас всъщност пристигат само тези, които не са спрени от Армията при портите.

Залата можеше да побере до няколко хиляди човека в краен случай, поради което Хелър се предаде.

Един екип на „Вътрешен обзор“ вземаше интервюта от всяка важна личност, която се появяваше. Освен това през цялото време имаха и една камера, която да снима Хелър.

— Шефе — обърна се Флик към Мадисън, — това е лудост. Моля те, моля те, нека да открадна няколко коли, за да можем да изчезнем.

— Не! — каза Мадисън. — Още нищо не е свършило!

Флик посочи един монитор за обратна връзка, който режисьорът беше нагласил, за да следи как Джой сити реагира на неговото предаване. Истински екипи на „Вътрешен обзор“, разпръснати из цялата Конфедерация, снимаха хората по улиците, които крещяха с все сили:

— Да живее Негово Превъзходителство Мортиай!

— На мен пък ми изглежда ужасно свършило! — каза Флик.

— Там е работата! — отговори му Мадисън. — Загубихме си размириците! От теб никога няма да стане добър специалист по връзките с обществеността, Флик. Загубих разобличаването на клиента си. Трябва да се опитам по някакъв начин да си наваксам и да поправя имиджа!

— Ти си луд — каза Флик.

— Разбира се — отвърна Мадисън. — Заради това съм гений. Веднага щом започне заседанието на тази конференция, мога да започна успореден коментар и с последна надежда да се надявам, че инициативата отново ще дойде в моите ръце! Не е загубено всичко, Флик. Не се отчайвай. Аз все още имам възможност да превърна Хелър в безсмъртен престъпник! — И той се отдалечи, за да даде на режисьора нареждания за ъглите на снимане.

Влезе Император Мортиай. Той не беше съблякъл военните си дрехи, но на врата му висеше медальонът на кабинета, на главата си беше поставил короната, а в ръка държеше скиптъра.

— Каква тълпа само! — обърна се той към Хелър.

— Мисля, че присъстват висшите офицери от повечето служби, Ваше превъзходителство — каза Хелър. — Не можем да изровим нито един от лордовете: или са толкова дрогирани, че не могат да се помръднат, или са избягали.

— Е, нали това не е съвещание на Великия съвет — каза Мортиай. — Това е спешно свикана конференция на офицерите, която трябва да се заеме с някои държавни дела, преди да бъде оформено правителство. Каква ТЪЛПА!

Мортиай се приближи до подиума. Някой се опита да надуе тромпет, но тонът излезе много фалшив. Друг пък направи несполучлив опит с чинелите. С настръхнала брада Мортиай извика:

— Обявявам откриването на това заседание на офицерите!

Към масата започнаха да се стичат хора, но в залата продължаваше да цари пълен хаос. Мортиай извика:

— По дяволите! Млъкнете и седнете!

В този момент през главната врата нахлуха още важни особи и врявата така и не утихваше.

— Хелър! — извика Мортиай. — За Бога, качи се тук на подиума и поеми поста на вицекралски председател на короната! Може пък теб да те чуят в цялата тая бъркотия!

Хелър премигна. Това беше най-висшата аристократична длъжност в страната. В пълно подчинение обаче той скочи на подиума и застана до Мортиай. Хелър повиши глас като използва пронизителния тон на офицер от Флота:

— Заседанието е открито!

През вратата влетяха още хора, някой блъсна един от операторите на Мадисън, при което два от прожекторите на „Вътрешен обзор“ паднаха с гръм и трясък. Шумът продължаваше.

Хелър извади бластерния си пистолет, нагласи го на „Шум“ и стреля във въздуха. Незабавно се възцари тишина.

— Заседанието започва! — каза той.

Мадисън си отдъхна с облекчение. Той измърка в коментаторския микрофон:

— Престъпникът Хелър призовава екипа си от бандити да пазят тишина!

Мортиай започна да говори, но хората пък започнаха да сядат и все още беше шумно. Хелър обърна бластера, хвана го за цевта и силно удари три пъти по масата.

— Страхотно — каза режисьорът докато снимаше на живо бластерния пистолет.