Л. Рон Хабърд
Обречена планета (21)

Глава четвърта

Ломбар Хист лежеше в кабината на танка.

Машината беше обърната с главата надолу.

Главата му се беше блъснала в гърдите на шофьора, който лежеше мъртъв със счупен врат.

Тапицираната вътрешност на танка заглушаваше шума отвън, но Хист беше чул виковете на пехотата отвън, а също и изстрелите и писъците. Само преди малко цялата зона се беше разтърсила от нещо падащо.

Той се свестяваше много тихо. Очевидно бяха пропуснали по някакъв начин факта, че той е там. Може би отвън танкът изглеждаше точно като другите обърнати и потрошени машини; сигурно наоколо лежаха поне няколко такива.

Рано или късно пехотата щеше да започне проверката на останките, за да разбере дали в тях има все още някой жив. Знаеше, че се намира в много притеснено положение. Умът му работеше на пълни обороти.

Пропълзя през покрива на танка, който сега беше под. Провери контролното табло. Знаеше как се управляват тия машини и то доста добре. Контролното табло изглежда не беше повредено. Трябваше му обаче информация. Просто колко натясно беше притиснат.

Той зачовърка едно копче. Един екран на таблото просветна с предаване от „Вътрешен обзор“.

Лицето на Хайти Хелър, с главата надолу!

Той чу посланието й и потрепери. Но когато посланието стигна до неговото име, треперенето се превърна в ледена ярост. Не беше нищо ново, че всички го преследват — той знаеше това през цялото време. Новината беше, че тия са от бунтовниците и че завземат Волтар!

Как ли щеше Флота да посрещне тази новина? Как щеше да реагира Армията? Мислеше си, че знае, но трябваше да провери. Беше напълно решен да подобри положението си и въпреки всичко да излезе на върха. Имаше пълна вяра в съдбата си.

В полутъмното помещение той откри таблото за радиовръзка. Завъртя един циферблат като се опитваше да намери някой от каналите на Армията. Знаеше, че не може да се включи в линията на армейския генерален щаб с това просто устройство, но беше сигурно, че ще успее да засече вълните на по-ниските ешелони. Известно време се луташе из честотите.

Добра се до нещо: носовия изговор на типичен армейски полеви офицер! „… Но аз току-що го чух от генералния щаб, Джаупър. Мисля, че не могат да различат тап от лайно! Съвсем са объркани. Казват, че няма никакво значение, че някой си съхранявал някакъв си прах в Спитиос: ситуацията била политическа. Центърът на правителството е Палас сити и докато той е непокътнат, ние сме неутрални… Да, знам го, Джаупър. Ти обаче дръж полка си в готовност…“

Хист беше обладан от въодушевление.

Той натисна няколко бутона като се опитваше да намери честотите на флотските ешелонни връзки.

Изскочи някакъв глас, острият акцент на въздушен офицер: „Добре де, знам как се чувстваш като водач на ескадрон. Ще ми се да се намеся и лично да помогна на бунтовниците, но докато се държи Палас сити, флотските адмирали мислят, че ще бъдем сметнати за бунтовници, ако се намесим. Никой никога не е успявал да направи и малка пукнатина на Палас сити, а и лордът на Флота е там, така че просто задръж ескадрона си на мястото му и пушки долу. С това свърших. Край“​.

Хист изпусна хрипливо дъх. Армията и Флотът продължаваха да провеждат политика на неутралитет. Бунтовниците успяваха само да разбунят населението, а паплачта може да върви по дяволите.

Както си лежеше на тавана на танка, Хист започна да прави планове. Той бръкна в блузата си, където винаги държеше пакетче кокаин за особено спешните случаи. Взе си една малка доза и я смръкна. Усети как психичните му сили се увеличават; премина през огромен подем в увереността в себе си. Умът му се втурна бясно напред. И планът се появи в главата му. Разполагаше с ресурси, които не беше използвал. С многобройните пълчища на Армията и Флота, който да вършат по-второстепенната работа, той можеше лесно да спечели.

Взе един микрофон. Включи на честота на командването на Апарата, която беше напълно безопасна. Свърза се с Изходна зона № 1 на Апарата и не след дълго го прехвърлиха на генерал Мук.

— Ломбар? Искам да кажа, Ваше превъзходителство? — възкликна генерал Мук. — Видях как разпиляха всичките резерви от наркотици. Какво ще правим? Ще наредите флотът за нахлуването да излети веднага и да се отправи за още доставка?

— Това би отнело три месеца в двете посоки — отвърна Ломбар. — Чуйте плана ми. Прехвърлете го във вашите части и го следвайте без никакво отклонение. Сигурен съм, че следващото нещо, което ще направят тия бунтовници, е да нападнат Палас сити. Той обаче е непревземаем. Изчакайте, докато го обсадят. Тогава съберете всичките си сили за нахлуването, изметете ги от небето и ги ударете в гръб. С вашите три хиляди кораба и два и половина милиона човека просто не можете да се провалите.

— Брилянтно! — каза генерал Мук. — Армията и Флота продължават да пазят неутралитет. Вътрешната полиция е толкова объркана, че можем да я забравим.

— Точно така — каза Ломбар. — И когато сме се разправили вече с бунтовниците — не оставяйте нито един жив! — ще използваме силите ви, за да избием дисидентските елементи по улиците. Когато вземем положението в свои ръце по такъв начин, както и разполагаме с нови престъпни сили под свое командване, можете да се върнете към плана си за нахлуването, а ние ще подчиним останалата част от Конфедерацията с помощта на наркотиците, които ще донесете от Земята.

— Великолепно! — каза Мук. — Вие сте гений, Ваше превъзходителство! Вече не се съмнявам, че можем да спечелим.

— Нито пък аз — каза Ломбар и прекъсна връзката.

Изсмя се късо и дрезгаво. Той не беше казал на Мук за една част от плана си: тя се състоеше в това той да направи всичко възможно бунтовниците да нападнат Палас сити незабавно. В цялата история на Волтар мястото никога не беше падало, но малко по малко той щеше да заложи стръвта в капана.