Л. Рон Хабърд
Обречена планета (43)

Глава шеста

През последните два часа залата на Великия съвет сякаш беше претърпяла някаква промяна. Началникът на Палас сити беше доста зает през тях. Някои от обсипаните с диаманти знамена бяха намерени в багажа на мъртвите отряди на Апарата. Портретите на Клинг и двамата му по-големи сина бяха свалени и на тяхно място беше окачен един на Мортиай като млад в пълната униформа на офицер от Флота. Някои от стражите на Палас сити се бяха върнали по местата си и стояха в залата като статуи в синьо и виолетово. Слуги на бившите лордове щъкаха из залата и почистваха остатъците от трапезата.

Хелър беше изпил чаша газирана вода, беше изял едно от кексчетата, беше измил лицето си и сменил дрехите си със златиста туника на лорд, която началникът беше изровил отнякъде, но я беше допълнил с офицерския си колан и кобурите на кръста.

Сега той зае мястото си на подиума. Графиня Крек седна на една малка табуретка встрани от него и малко зад креслото му. Тя седеше сякаш потънала в дълбок траур, страдаща и мълчалива.

Претъпканата зала беше изпълнена с глъчка. Изглежда бяха дошли още повече хора. Хелър тъкмо щеше да удари по масата с дръжката на оръжието си, когато изведнъж прозвучаха четири тръби и се удариха чинели. Това го стъписа. Той погледна към едно малко балконче, на което стоеше началникът. Човекът намигна! Беше наблюдавал ръката на Хелър. Хелър потисна желанието си да се изсмее. Промърмори само на себе си:

— Е, точно като Мортиай трябва да си дам сметка, че онези времена отминаха. — И той постави бластера си в кобура.

— Господа — каза той във внезапно утихналата зала, — откривам отново това заседание на офицерите. Трябва да се захванем с няколко въпроса. Ще оставя за най-накрая унищожаването на планетата Блито-3. Като за начало ми се ще да решим окончателно въпроса за Земното момиче и катамитите.

Незабавно се появи настойчиво ръмжене, вълна на омраза и злост от повече от двете хиляди човека, които се бяха събрали в залата.

Екипът от „Вътрешен обзор“ се беше хванал на работа, а екраните за обратна връзка на далечната стена на залата показваха реакцията на тълпите по улиците. По нощно осветените пътни артерии в тази част на планетата и по осветените от слънцето във всички останали, реакцията беше на незабавно изразена омраза.

— О, Боже — промърмори си Хелър. — Трябва да изиграя това много, много хладнокръвно.

Един генерал от Армията, който седеше на масата, прогърмя с обработен по парадите глас:

— Открихме, че това Земно момиче е влязло в ролята на кралица-заложница на Флистен точно тук, в Палас сити!

— Искаме незабавни действия! — извика най-старшият служител във Вътрешната Полиция.

— Убийте Земното момиче! — закрещяха хората в залата.

— Екзекутирайте катамитите! — пищяха претъпканите тълпи по улиците.

— Мадисън, Мадисън — промълви Хелър, — какво си направил! Земята тук е толкова популярна колкото и камион пълен със скунксове.

Той направи знак към мястото, където стоеше началникът: там вече стоеше друг човек, но линелите прогърмяха.

Хелър придоби много сурово изражение. Трябваше да изиграе това като по ноти. Като наруши настъпилата тишина, той каза:

— За миг се изплаших, че няма да одобрите крайно жестоката му мярка, но сега разбирам, че вероятно ще я приемете.

— Наредил е всички да бъдат екзекутирани — тръгна слухът около масата.

Хелър го чу.

— По-лошо — каза той. — Много по-лошо. Току-що подписах договор с кралицата-заложница на Флистен. Поради жестокостта му, го предлагам за вашето одобрение на това заседание на офицерите.

Всички зачакаха, жадни за отмъщение.

— Обикновената екзекуция е твърде бърза — продължи Хелър. — Необходимо е да им се даде време да страдат и да изкупят греховете си.

Главите закимаха.

— Поради това предлагам присъдата: пълно заточение на една гола скала много навътре в океана.

Започна да се усеща задоволство.

— Накарах я да предаде двореца си в Палас сити, и понеже целият й домашен персонал е заразен, наредих и той да бъде изпратен в изгнание. Така и те ще страдат с нея.

— Мъдро — кимнаха главите, — мъдро.

— А онези млади грешки на природата, които са я следвали в покварата й, ще бъдат подложени на тежко изгнание също! Това важи дори за синовете на някои бивши лордове, за да получите представа за огромната жестокост, която целя да приложа.

Чуха се ръкопляскания.

— А на това голо, запустяло място изпращам в изгнание и Дж. Уолтър Мадисън и сатанинския му екип.

Още ръкопляскания.

— Няма да им се разрешава никаква връзка със света. Ще ги оставим да потънат сами в покварата на собствените им злодейства!

Диви аплодисменти. Хората на масата станаха и заликуваха.

Когато всичко поутихна, Хелър извади един лист за прокламации от туниката си.

— Това е допълнение към договора с кралицата-заложница на Флистен. Ако вие, господа, добавите подписите и личните си пластинки над тези на Негово превъзходителство, можем да дадем на договора номер и въпросът ще бъде окончателно решен. Кралицата-заложница на Флистен вече го е подписала както виждате.

Той го подаде на един лакей, който започна да го подава от офицер на офицер около масата.

Ниско до себе си Хелър тайничко бутна към Крек една детска камера-играчка, която беше вдигнал от пода в двореца на Тийни.

— Наоколо нямаше екип на „Вътрешен обзор“ — прошепна той, така че трябваше да го направя сам.

Тя взе играчката. Подобни изобретения могат да снимат не повече от десет минути. На гърба им има малко екранче, което показва какво е било снимано. Нещата са силно нагъчкани, а качеството е просто ужасно. Двуизмерно.

Под нивото на масата Крек включи играчката, като продължаваше да се чувства много тъжна.

Очевидно Хелър я беше поставил на някаква маса и я беше включил веднага щом бяха влезли с Тийни в стаята. Тя очевидно беше кабинетът на сенешала. Крек видя как Тийни сяда зад едно бюро. Хелър остана прав.

Той й пробутваше идеята за някакъв договор. Това беше нещото, което искаше тя да направи за него. Да допълни съществуващия договор на кралицата-заложница на Флистен.

След известно време Хелър каза:

— Ще бъде най-добре, ако се откажеш от двореца си в Палас сити. Персоналът явно иска да дойде с теб, а освен това можеш да си вземеш всичките неща.

— Ами, това не представлява никакъв проблем — каза Тийни. — Съпругите на лордовете тук ме гонят до дупка — просто една банда котки. Мога ли да си изровя марихуаната от градините на двореца? Голяма част от нея е готова за бране, а има и един много ценен сорт: Панама ред.

— Ще наредя на Снелц да поеме преместването. Така че това може да стане, но няма да го вписваме черно на бяло. Имаш думата ми.

— И наистина, ама без лъжа ще си получа Мадисън?

— Абсолютно. Ще трябва да вземеш целия му екип. Ако припише градската къща на генерал Лууп на правителството, Мадисън може да си вземе багажа оттам, както и хората му техния. Всъщност цялата банда трябва да се върне в затвора, а Мадисън трябва да бъде разстрелян, така че трябва много, много да внимаваш, Тийни. Той е опасен като стършел. Там има доста зандани: знаеш ли, че на времето проучвах остров Рилакс, за да актуализирам картите? Там е имало земетресение. Целият остров е просто един кух вулканичен мехур. Една от скалите се е срутила. Мястото е доста красиво. Не си позволявай волности с Мадисън обаче: бутни го в един от занданите.

— О, точно това смятам да направя — отвърна Тийни като се усмихна щастлива.

— А сега стигаме и до Грис — каза Хелър.

— О, да, хайде най-сетне — добави Тийни като се усмихна много широко.

— Проведох процеса, но страхливецът припадна, преди да чуе цялата присъда. Ето я.

Тя я взе. Зачете на глас:

— Долупосоченият Солтан Грис е признат за виновен в държавна измяна. Окончателната му екзекуция ще бъде извършена чрез обесване и излагане тялото му на показ в Кралския затвор, докато то изгние; преди обаче да бъде екзекутиран, той трябва да излежи доживотна присъда в затвор, определен от кралицата-заложница на Флистен.

Тийни започна да се усмихва с особена, злокобна сила. Тя прочете присъдата отново като й се наслаждаваше. След това каза:

— Ти намекна, че ще ми дадеш Грис, но, братче, това си е истинска стока! Ти си един блестящ гений, гениално хлапе. О, Боже!

— Сега, искам да те предупредя нещо — каза Хелър. — Досието му ще остане във файловете на Кралския затвор, докато тази присъда не бъде изпълнена. Така че трябва да върнеш или да наредиш тялото му да бъде върнато, когато той умре. Тогава могат да извадят досието му.

— О, ще го направя, ще го направя! — обеща Тийни.

— Чуй сега, правя това, само защото ти намекна, че смяташ да го държиш в тъмница. Нямаше да предложа да ти бъде предаден, ако мислех, че ще го изтезаваш. Въобще не обичам мъченията.

— О, няма — рече Тийни. — Искам само утехата да знам, че е на добро и сигурно място в някоя тъмница. Давам ти честната си дума, че няма да го пипна с пръст.

— Добре — каза Хелър. — Сега оставяме голяма част от този договор, особено по отношение на Грис, само на думи. Има обаче нещо, което трябва да е включено в него. Комуникациите с остров Рилакс трябва да бъдат прекъснати. Планетарната защита ще съблюдава това.

— О, по дяволите да върви това — каза Тийни. — На кого му е притрябвало да общува с външния свят, когато си има един Грис, когото да наблюдава и петстотин благородника, които да бибипа. Гениално хлапе, ти си истинско злато. Обичам те!

След което тя подписа договора и удари кралския си печат отгоре.

Когато тръгнаха да излизат от стаята, Хелър грабна договора, сложи го в туниката си и изключи детската камера.

Крек погледна часовника си. Десет минути? Всичко, което бяха правили, беше да разговарят!

Тя прошепна гневно на Хелър:

— Не биваше да ме караш да си мисля, че сте правили нещо друго! Ти с твоите шеги!

— Това не беше шега — каза Хелър. — Може пък на тия катамити да им дойде наум, че трябва да бъдат мъже. Не можех да уредя никакъв договор в зала с всичките онези стенания, но може би освен това поведението ми помогна да се качи цената й, което да ги накара да си помислят, че тъкмо женският й чар е свършил работа.

Крек изръмжа.

— Ти с твоите грижи за чувствата на другите хора!

— Прибери камерата и лентата при моите файлове — каза Хелър. — Може да ми притрябват, за да спася собствената си репутация или пък да се защитавам от твоите обвинения при някоя схватка.

— О, Джетеро, аз просто те подведох. Научила съм си урока. Вече не съм ревнива.

— О, така ли? — възкликна той на английски.

Това я накара да се разсмее.

— Джетеро, не ревността ми е това, което може да застане между нас, а ужасното ти чувство за хумор!

— Ти току-що се разсмя — обърна й той внимание.

Това я победи напълно. Светът изглеждаше много по-добър.

Но това беше този свят, светът на Волтар. Съдбата на един друг свят, този на Земята, щеше да бъде решена завинаги още същата нощ!