Л. Рон Хабърд
Обречена планета (14)

Глава четвърта

Влязоха две момичета от цирка и започнаха да разсъбличат дрехите на Ломбар:

— Какво става тук? — попита Ломбар, вече доста пиян.

— Само още малко търпение, кексчо — каза Флип. — Ще те измъкнем от тия генералски парцали, преди да си успял да се изплюеш. Големи експерти сме по това.

Разсъблякоха го чисто гол. Той стоеше и зъзнеше.

— Ей, добър бибип си имаш — каза Флип.

— И аз мисля така — потвърди другото момиче. — Шефе, имаме ли достатъчно време?

— Млъквайте — скастри ги Мадисън. — Виж, Ломбар. Погледни това. — Мадисън държеше една златиста кралска мантия: беше изработена от лъщяща материя, върху която бяха налепени скъпоценни камъни, оформящи комети, слънца и планети. Изглеждаха като движещи се, когато платът се размърда.

За момент Ломбар изглеждаше така, сякаш ще припадне всеки момент. Той имаше една кралска мантия в кабинета си в Спитиос, която беше откраднал от една гробница. Когато беше сам, той често я обличаше, за да се наслаждава на себе си. Да се носи обаче такова нещо пред други хора от някой, който не е с кралско потекло, означаваше смърт. Внезапно го обзе параноя. Усети спазъм да повърне, който той разбра погрешно. Хвана се за стомаха и се опита да предпази мантията.

Мадисън погледна часовника си. Да, беше време за първото гадене и сърцебиене, предизвикани от ЛСД-то.

Той подаде на Ломбар шишето с уиски.

— Удари само още една малка глътчица и ще се почувстваш по-добре.

Ломбар отпи. Това го стопли. Спазъмът отмина.

Момичетата го облякоха в мантията за кралска коронация. Пъхнаха краката му в сандали от злато и скъпоценни камъни и щяха даже да го срешат, ако Мадисън не правеше нетърпеливи знаци към часовника си, застанал зад гърба на Ломбар.

Флик беше застанал на вратата, Мадисън му направи някакъв знак и той хукна нанякъде. Заедно с двете момичета накараха Ломбар да ходи.

Минималната първа доза ЛСД беше започнала да действа. „Нагласата“ сега беше много важна: състоянието на духа, в което се намираше Ломбар.

— Ти си най-могъщото същество в цялата вселена — каза Мадисън. — Трябва през цялото време да мислиш затова.

Ломбар кимна и успя да се концентрира по някакъв начин.

Отведоха го по коридора до голямата врата на тронната зала.

„Обстановката“ сега беше нещото, от което зависеше пътешествието при ЛСД. Две жени, облечени като лордове, направиха дълбок поклон и отвориха широко вратите.

Ломбар беше посрещнат от взрив от хвалебствена музика. Оркестърът на Императорския дворец, който беше изкопан от мазето и сега стоеше пред насоченото дуло на една пушка, свиреше като побъркан върху изтеглената назад сцена.

— Светлини! Камера! Действие! — изкрещя режисьорът.

Мадисън се отдръпна назад. Не искаше да бъде хванат в кадър. Можеше да каже, че Ломбар е полудял и е заповядал подобна церемония, ако нещата станеха много лоши, и екипът му щеше да го подкрепи. Той обаче не мислеше, че може да се случи нещо лошо. Имаше си работа с една fait accompli. Просветващите камери бяха директно свързани с „Вътрешен обзор“ и излъчваха на живо за цялата Конфедерация.

Двамата актьори, облечени в мантии на лордове, придружиха Ломбар по една блестяща пътека, от която изглеждаше така, сякаш той върви по слънчеви лъчи.

Цялата зала беше ПЪЛНА С ХОРА! Бяха стотици! Адмирали от Флота, генерали от Армията, лордове безчет! Всички се поклониха до един, после застанаха мирно и пак се поклониха. Продължиха да правят така, защото така бяха програмирани. Всъщност бяха електронни илюзии, измъкнати от къщата на генерал Лууп. Единствените живи хора в залата бяха музикантите, екипът на Мадисън и Ломбар!

На Ломбар „обстановката“ му се отразяваше добре. Под звуците на имперската музика, макар и малко несинхронизирана заради страха на музикантите, Хист продължи напред в подкрепящата компания на двамата актьори, облечени като лордове, следвани от двете момичета от цирка, дегизирани по същия начин.

Режисьорът забеляза, че събраната тълпа се кланя малко по-често, отколкото беше необходимо, и се концентрира върху Ломбар. На лицето му беше започнало да се появява странно изражение. Един Бог знаеше какви ли вътрешни картини се въртяха из пропития му с ЛСД мозък сега!

Отведоха го до подиума с трона. Тук той трябваше да коленичи. Понеже не беше свикнал да прави това, той продължи напред, та трябваше бързо да бъде поправен. С един ръчен монитор с троен екран режисьорът направи редакцията. Беше пуснал в ефир три камери, а двамата общи работници, които бяха в ролята на оператори, вършеха работа, макар и да не се справяха отлично.

Тогава от една друга врата влезе уличница, облечена в одеждите на архиерей, следвана от двама готвачи, облечени като свещеници.

„Архиереят“ се приближи до коленичилия Ломбар и направи няколко движения над главата му, които се надяваше, че са верни, след това се извърна, взе кралския медальон от един „свещеник“ и го окачи на врата на Ломбар. Верижката издаде подходящия звън, защото беше от позлатено желязо. Тогава уличницата се обърна, взе скиптъра от другия „свещеник“ и го подаде на Ломбар. Беше направен от картон, та когато Ломбар го стисна конвулсивно, той се огъна.

Режисьорът включи една камера, която снимаше тълпата и изсъска по радиостанцията си на един декоратор да влезе и да изправи скиптъра. Когато това стана, режисьорът отново включи камерата, снимаща церемонията отблизо.

Помогнаха на Ломбар да се изправи и да се качи на трона.

— Короната — изсъска режисьорът. — Забравихте бибипаната корона. — И той отново включи на механично кланящата се тълпа.

Двамата „лордове“ накараха Ломбар да застане отново на колене.

Без много да се церемонят, Флип и другото момиче, които бяха облекли Ломбар и които сега бяха в одеждите на знатни дами, грабнаха възглавничката, върху която беше поставена короната, и импровизираха нещо като танц, докато я носеха помежду си. На режисьора това много му хареса. През изминалите сто години никой не беше виждал коронация, така че това нямаше никакво значение според него. Отряза танца.

Флип и другото момиче оставиха „архиерея“ да вземе короната от възглавничката. Боята още не беше засъхнала, та „архиереят“ трябваше да избърше ръцете в наметалото си, преди да продължи нататък.

Понеже не бяха сресали Ломбар, косата му не се поддаваше на оформяне и доста се озориха, докато я напъхат под короната. Бяха я направили твърде малка. Но уличницата успя да я нагласи някак.

— Кажи нещо! — изсъска режисьорът в микрофончето зад ухото на „архиерея“.

— Мисля, че ще остане на главата му — каза уличницата на целия Волтар.

Двамата „лордове“ вдигнаха Ломбар и го качиха на трона.

Флип и другото момиче не знаеха какво да правят с възглавничката. Досега обаче всичко беше импровизирано и те решиха да продължат по същия начин. Флип подхвърли възглавничката с елегантен жест над главата си, след което двете момичета се обърнаха с подскок, за да покажат костюмите си и направиха това, което винаги правеха пред зрителите на фалшиви тронове в цирка — затанцуваха, като извиваха ръцете си като змии пред лицето на Ломбар, след което се настаниха елегантно от двете му страни под облегалките на трона с глави на нивото на кръста му.

Изведнъж Мадисън си спомни, че заради напрежението от другите грижи, беше забравил да напише изявление, па камо ли да го даде някому. Целият Волтар гледаше, но никой не знаеше какво за Бога става пред очите му.

— Сега! — изсъска режисьорът в микрофона на специалиста по електрониката.

Нищо не се случи. Тогава специалистът по електрониката изсъска обратно на режисьора:

— Някой е настъпил бибипания шнур!

Ломбар започваше да става неспокоен. Един Бог знаеше какво му минава през главата в онзи момент. Тъй като ЛСД предизвиква усещане за ускорен ход на времето, той със сигурност не си даваше сметка, че някой е настъпил някакъв шнур и поради тази причина в програмата зейва дупка.

Флип обаче знаеше какво става и докато седеше до трона тя даде да се разбере, че е родена и обучена участничка в трупа. Обектът на цялото шоу ставаше все по-неспокоен. Отстрани на изобилстващата и разкошна пелерина на тоя обект имаше цепнатини. Ненаблюдавана от камерите, тя плъзна близката си до него ръка, пъхна я в един от отворите и я положи нежно върху едното му бедро, което беше скрито от одеждите.

Жълтеникавите очи на Ломбар за момент проблеснаха от изненада.

С длан и ръка до китката скрити в цепката на мантията му, Флип седеше с лице, върху което беше изписано най-високомерното и благородно изражение.

Ломбар се успокои. Той отпусна глава назад. Чертите му започнаха да се изопват в екстаз.

Високомерното и благородно изражение на Флип стоеше непокътнато. Погледът й обаче за секунда пробяга встрани, след което клепачите й започнаха да трепкат ритмично.

— Страхотно е, страхотно — прошепна изпадналият в екстаз Ломбар.

— Страхотно — изсъска режисьорът, — задръж го така. — А после се обърна към специалиста по електрониката: — Побързай!

— Готово — чу се отговорът.

Ломбар изпружи крака, след което жълтите му очи се отвориха широко.

Четири, преброих ги, четири електронни илюзии на ангели се спуснаха надолу от небесносиния купол на огромната зала.

Закръжаха точно над главата му!

Единият от тях, нежно и ефирно същество, изведнъж каза с плътен мъжки глас — специалистът по електрониката не успя да намери момичето, което трябваше да свърши тази работа:

— Е, Хист, стари приятелю, най-сетне успя, а и беше крайно време!

Ломбар потръпна в екстаз.

Лицето на Флип — благородно и високомерно, продължаваше да отмерва ритмичното поклащане. Устните й леко се разтвориха, докато тя се опитваше да се съсредоточи.

Мадисън ръкомахаше като луд към режисьора, за да му даде знак да включи камерата и да я задържи така.

Режисьорът направи стопкадър, който беше изпълнен с блажената усмивка на Ломбар, и се опита да изреже сплетената му коса, която вече беше изцапана с влажна позлата от короната.

Мадисън вече държеше микрофон в ръка. Почука по него с пръст — бум, бум. Беше включен.

— Дами и господа от Конфедерация Волтар — започна той, — току-що започнахме директното излъчване на живо, на живо, на живо, коронясването на Ломбар Великолепни. Поради обстоятелства, които не са под нашия контрол, в кралската линия на Волтар се появи празнина. Обявеният извън закона Джетеро Хелър отвлече Клинг Надменни, а беше жизненоважно тронът да не остане празен по време на настоящите национални размирици. В пристъп на саможертва Ломбар Хист, доскоро шеф на Апарата, а след това и Диктатор на Волтар, се вслуша в отекващите искания на множеството и се възкачи на трона по всеобщо признание. Тази програма се излъчва за вас с любезното разрешение на Великия съвет. Да живее Ломбар Великолепни. Той ще даде всичко от себе си.

И в този момент Ломбар наистина даде всичко от себе си. Скритите усилия на Флип стигнаха до кулминацията си.

— Оооох! — изстена Ломбар, а тялото му подскочи конвулсивно.

Флип се ухили.

Режисьорът задържа камерата върху лицето му, докато Ломбар дишаше тежко.

— Спрете — нареди режисьорът. — Стана страхотно!