Л. Рон Хабърд
Обречена планета (54)

Глава четвърта

— Боже — по-скоро изстена, отколкото продума благородникът Артрит Стафи. Той потри челото си и се сети, че то е все още превързано. Той стисна здраво ръцете си. — О, наистина ми се струва, че това развали всичко. Никога не съм виждал населението да стига до такава трескава възбуда.

— Погледнете към мониторите за обратна връзка — каза Хелър.

Всички извърнаха глави.

Тълпите по улиците намаляваха.

ХОРАТА СЕ ПРИБИРАХА ПО ДОМОВЕТЕ СИ!

— Нищо не разбирам — каза Стафи.

— Мисля, че това, което не разбираш — каза Бис, — е работата на военния инженер. Джет, направи ни тази услуга и ни кажи какво става.

— Наистина ли искате да знаете?

Генералът, адмиралът и капитан Роук кимнаха нетърпеливо. Не можеха да разберат защо тълпите се разпръсват.

Хелър въздъхна. След това каза:

— Двамата с Хайти нагласихме всичко това. А тя наистина се справи отлично. Заслугата е нейна. Единственото, което направих аз, бе да се възползвам от една поучителна теорема в символната логика за напреднали: „Външният вид на един отговор може да бъде погрешно взет за самия отговор“. Едно паралелно твърдение е, че „външният вид на резултата може да бъде погрешно взет за самия резултат“. Очевидно последното свърши работа. По-голямата част от хората в Конфедерацията сега ще възприема Земята като мъртва. Тези, които не направят това, няма да могат да намерят никой друг, толкова заинтересуван от проблема. Ако забелязахте, Хайти дори ги накара да пеят прекалено дълго. Това ги изтощи. По този начин те почти напълно изразходваха озлоблението си. Надявам се, че заместихме масовата истерия с масово споразумение, а масовото споразумение е истинската същност на действителността. Казвам ви съвсем откровено, че това е само елементарната математика на военния инженер.

— Чакайте малко — каза Стафи. — Като оставим настрана факта, че още въобще не сме решили въпроса за Земята и сега трябва да го направим, това, което направихте много прилича на моделиране на общественото мнение. Това пък много напомня за „връзките с обществеността“. Сигурен ли сте, че не става въпрос за специалитета на Мадисън?

Бис изсумтя.

— Благороднико Стафи — каза той, — военните инженери от Флота са разгромявали и превъзмогвали тълпи от вражеските народи още преди расата на Мадисън да се е била научила да носи панталони от кожа. Та нали вчера Джет разгроми петдесет хиляди отряда на Апарата в същия този град, като използва оръжие за контрол на населението, съвсем сам. Как си мислиш, че завзехме това място без истински пострадали и разрушения?

Стафи зяпна.

— Не знаех това.

— Да НЕ се публикува — каза Хелър. Той отново погледна към мониторите за обратна връзка. Хората наистина се разотиваха по домовете си. Дори, докато гледаше, два от екраните останаха празни, защото снимачните екипи на „Вътрешен обзор“ в отдалечените градове бяха започнали да си събират багажа.

— Охладихме масите. Сега да се върнем на работа към шестата прокламация и да решим как точно ще се отървем от истинската Земя. За нещастие тя НЕ е електронна, илюзия, а Негово превъзходителство ни е дал нарежданията си.