Л. Рон Хабърд
Обречена планета (47)

Глава четвърта

Един майор от Флота омота много вериги около Хист, а след това, под прошепнатите инструкции на Хелър, ги омота още малко. Майорът откара Хист на един по-горен балкон и го остави там с електрически ками насочени към гърлото му, за да го вижда тълпата, но да не може да го достигне.

През залата се движеха армейски спасителни отряди, които се грижеха за ранените и вдигаха изпопадалите.

Хелър седна в креслото си. Точно зад себе си чу глас.

— Току-що стана свидетел на един пример за това какво ще стане, ако се опиташ да облекчиш съдбата на Земята. — Беше графиня Крек.

Той се обърна. Тя беше довела Хайти и Началника на Палас сити. Хелър слезе по задната стълба при тях. Той ги накара да приближат глави до неговата и им прошепна няколко спешни инструкции.

Началникът каза:

— Давате ми прекалено малко време за подготовка!

— Добре е да се научиш да отваряш широко клапите си за ускорение — намеси се Хайти. — Имаш си работа с Джетеро Хелър. Брат ми иска това, значи ще го получи!

— НЕ съм казал, че няма да го направя? — каза съсухреният старец. — Короната и аз вече работим много добре заедно. Харесва ми.

— Така вече е по-добре! — каза Хайти. — Нямаме много време. ХАЙДЕ!

Те хукнаха заедно с графинята.

Хелър се върна в креслото си и през следващите пет минути кълнеше Мадисън, без да спира. Хората тук бяха превъзбудени на тема Земя: „истерия на тълпата“ беше дори далеч от описанието на това, което ставаше.

Той трябваше да издаде шест прокламации: още не беше завършил първите две.

Бъркотията все още продължаваше. Това беше добре. Хелър имаше нужда от време. Усети, че някой стои под повдигнатия край на масата.

Беше Бис. Смееше се.

— За първи път разбирам, че за този пост са необходими и атлетични умения — каза той. — Да дадеш фитил за избухването на един бунт, а след това да решиш да го спреш, е най-смешният номер, който някога съм виждал. Ти си някакво чудо, Джет!

— Искаш ли да седнеш на мястото ми, Бис?

— Боже милостиви! Какво въобще може да не е наред на една такава длъжност?

— Това, че от теб се очаква да избиеш пет милиарда — души, между които имаш много приятели. Хайде, давам ти туниката си.

— А, не! Но изведнъж си давам сметка за какво говориш. Мога ли да ти помогна?

— Да. Качи се на онзи балкон и помогни на онзи майор от Флота да попречи на Хист да направи още някаква глупост. Още не сме свършили с него.

Един армейски генерал-лекар се приближи към Хелър и му подаде броя на пострадалите, все едно че не ставаше въпрос за заседание, а за битка. Понеже електрическите ками бяха нагласени да парализират, бяха причинени само припадъци и слаби наранявания. Генералът се върна обратно на масата. Хелър вдигна поглед към балкона, където държаха окования Хист, след което огледа залата. Надяваше се, че страстите са достатъчно уталожени, за да довърши втората прокламация.

Даде знак на чинелите и когато те удариха, той каза бързо:

— Ако гласувате сега по прокламацията за Хист, както беше изчетена дотук, можем да довършим тази втора…

В задната част на залата лудо се размахаха ръце, съпроводени от протестен гръм от викове. Хелър се вгледа, след което въздъхна.

— Да, благороднико Стафи — извика той. — Сега пък какво има?

Благородникът Артрит Стафи, който сега имаше бяла превръзка на главата си, още веднъж си проправи път до едно празно място на заседателната маса.

— Ваша светлост, сър — започна той, — точно преди половин час, докато се грижехме за пострадалите, получихме една чудесна новина. Тя може много да повлияе на присъдата на Ломбар Хист.

О, не, помисли си Хелър. Но каза:

— Кажете за какво става въпрос, за да можем да продължим.

— С помощта на нашите репортери и охраната на сградата на изданието ни, извадихме голям късмет и намерихме и задържахме така наречения доктор Кроуб! Довели сме го и сега е отвън. С вашето разрешение ще го вкараме в залата.

— Какво общо — каза Хелър — има това с Хист?

— Благородникът Стафи прие това за съгласие по негов сигнал шестима надзиратели вкараха Кроуб в залата. Той изглеждаше не по-малко смешен от всеки друг път: твърде дългите му ръце, твърде дългите му крака, твърде дългият му нос както винаги го караха да изглежда като странна птица. Сега обаче имаше нещо още по-странно: вместо да изглежда като съсипан заложник, той вървеше така, сякаш беше собственикът на мястото. Преди някой да успее да го спре, той сграбчи един стол на масата, седна, кръстоса ръце на гърдите си и обяви:

— Аз командвам? Сваляйте си дрехите!

Публиката зяпна.

Хелър се вгледа в него по-отблизо. Същият странен поглед! Кроуб или беше силно дрогиран с нещо, или се беше побъркал — вероятно и двете!

— Проследихме този човек — каза благородникът Стафи. — На времето е бил нает от правителството като целолог и е бил арестуван за криминална злоупотреба с целологията. Бил е осъден на смърт. Обявен за несъществуваща личност. Хист го е използвал, за да създават заедно отвратителни изроди, както беше изложено по-рано. Това обаче не бил краят на кариерата му. Бил откаран с кораб на планетата Блито-3, където изучавал психиатрия и психология. Станал експерт и действащ специалист и по двете, след което бил използван от Мадисън за безумните му проекти в областта на връзките с обществеността. Доколкото сме запознати, на планетата Земя психологията, психиатрията и връзките с обществеността са неразривно свързани.

— Всичко това е много интересно — каза Хелър. — Моля ви обаче, благороднико Стафи, много ми се иска да довърша тази втора прокламация.

— На мен също — отвърна Стафи. — С благосклонността на това заседание и като влиятелен член на издателския свят, искам да предложа и Кроуб да бъде, предаден в психиатричната клиника на Конфедерацията. И тъй като е психиатър, което предполага, че е експерт в лечението на луди хора, предлагам Ломбар Хист да му, бъде даден като пациент.

Хората в залата зинаха още по-широко. След това обаче предложението започна да им харесва.

Изведнъж Хелър избухна. Винаги противник на нечовешките средства, той стана и насочи пръст право към Стафи.

— Представа си нямате какво точно предлагате! Психиатрите прилагат мъчения, за които не сте и чували! Дрогират пациентите си и пускат силни електрически импулси през мозъка им, за да разрушат нервните им реакции! И това не е всичко! Като по някаква прищявка вземат някаква стоманена сонда, пъхат я под клепачите и разбъркват всичко в предните дялове на мозъка? Те никога нямат никакво намерение да лекуват: те просто правят така, че за пациента да няма никаква вероятност да оздравее. Никога! И ТЕ ЗНАЯТ ТОВА! Психиатрите казват, че не вярват в душата, но работят упорито, за да унищожат до дупка душата на човека. И ПРИ ТОВА ЗНАЯТ КАКВО ПРАВЯТ! Няма да позволя подобно нечовешко отношение към когото и да било! Нито дори към Хист!

Изведнъж той си даде сметка, че така вреди на каузата за Земята. Той рязко спря да говори.

До ниската част на масата до себе си той чу един генерал от Вътрешната полиция да прошепва на помощника си:

— Виждаш ли, Земята е толкова ужасна, че дори един много опитен офицер не може да я понася!

Хелър се вгледа в мониторите за обратна връзка. Тълпите също стояха ужасени.

Той изпсува наум. Без да иска, беше намалил шансовете си да създаде атмосфера за по-доброто приемане на Земята.

Той обаче беше инат и си имаше свои принципи. Седна.

— Ще приема това предложение, само ако го направите по друг начин. Ломбар Хист ще бъде изпратен в клиниката, Кроуб — също. Те обаче ще бъдат поставени в прилежащи килии. Ще им бъде забранена всякаква комуникация с външния свят: никой никога няма да има правото да говори с нито един от двамата, никога. Аз НЯМА да позволя психиатрията да си развърже пояса в клиниката на Конфедерацията!

— А Кроуб ще може ли да разговаря с Хист? — настоя Стафи.

— Да, но не и да го докосва — отвърна Хелър.

— Разбрах идеята на Ваша светлост да не позволи на психиатрията да си развърже пояса в клиниката на Конфедерацията — каза Стафи. — Това би било катастрофа. Но щом на Кроуб ще му е разрешено да „лекува“ Хист устно, аз съм напълно доволен. Просто не мога да си представя по-лоша съдба. Благодаря.

Хелър помоли масата за съгласие и го получи. Той се обърна към чиновника и му помогна да довърши втората прокламация. След това я изпрати на пътешествието й за останалите подписи над този на Императора.

По негов знак една група от Вътрешната полиция се зае с Кроуб. Той стана. Изкрещя:

— Вие до един страдате от завист към пениса! — Продължаваше да крещи, докато го извеждаха навън.

Друга група от „сините бутилки“ се приближи до балкона.

Там Ломбар Хист беше паднал на колене. Той повръщаше. Сините бутилки дадоха на майора от Флота някаква разписка. Напъхаха Хист в един черен чувал, сложиха го на една носилка, след което го изнесоха.

Понеже този път беше по-ясно кой трябва да се подпише, прокламацията обиколи масата много по-бързо.

Хелър я получи обратно. Погледна я.

Две минаха, оставаха четири.