Л. Рон Хабърд
Обречена планета (72)

XVII

Станах от кушетката.

— Аз наистина ти благодаря много за терапията — казах. — Освен това си давам сметка колко си ангажиран, но имаш ли нещо против да те помоля за професионалното ти мнение?

— По отношение на какво? — попита Кроуб.

Извадих няколко пуфкала — бях започнал да ги използвам, след като видях, че всички репортери в Мастиления клуб го правят. Предложих едно на Кроуб и тъкмо щях да му го запаля, когато той го изяде. Не знаех, че стават и за това. Моето обаче си го запалих.

— Доктор Кроуб — казах, — много е възможно да са ви затворили тук незаконно.

— И аз това разправям през цялото време — отвърна той. — Тия варвари не могат да оценят професионалните умения.

— Познавате ли човека, който ви е вкарал тук?

— Разбира се, че го познавам. Видях го като издаваше заповедта. Щях да избягам веднага, както би трябвало да направя, но ме задържаха.

— Значи знаете, че е бил Джетеро Хелър.

Той потрепна, а след това се огледа наоколо. Все още бяхме сами. Той кимна.

— Какво е професионалното ви мнение за този човек?

Кроуб седна. Потърка предългия си нос. Поглади предългата си брадичка. Най-накрая каза:

— Ти можеш да оцениш факта, че съм направил много подробно проучване на Джетеро Хелър. Връзката ни на лекар и пациент датира от много дълго време. Той пренебрегна първите ми съвети към него и поради тази причина разбираш, че не мога да нося отговорност за душевното му състояние. Ако ми беше позволено да му окажа истинска професионална помощ — неговата физиодушевна структура беше напълно неподходяща за Мисия Земя — нямаше да се случи нищо от онова, което последва.

Той въздъхна, след което покри с ръка горната част на радиото си.

— Аз, разбира се, проследих кариерата му след това, но всичко, което съм чувал за него оттогава, просто потвърждава първия ми спонтанен анализ. — Той поклати тъжно глава. След това се подкрепи с една дълга глътка бял хибрид, след което се отпусна назад на стола си и се вторачи в пространството.

— За какво ставаше въпрос в този анализ? — подканих го аз.

Кроуб дойде на себе си.

— На какво? — попита той.

— На Джетеро Хелър — подканих го нетърпеливо.

— А, за него. Ами, мога да ти разкажа, но трябва да ми напомняш да ти обяснявам от време на време, ако заговоря твърде професионално, за да може да ме разбере един аматьор. Случаят му е много труден, а на някои места не е добре покрит от текстовете в учебниците. Можем да започнем с това, че той обича височините. Това е много сериозно, защото е отклонение от нормалната алто-фобия. Поради което стигнах до извода, че той страда от алто-либидо.

Ококорих се.

— Да, много е сериозно — продължи Кроуб. — Но това въобще не е всичко. Той обича да пътува много бързо. Това е състояние на велоситивно либидо. Следващият симптом е не по-малко странен. За никого не е тайна, че хората са просто една измет. Въпреки това — и аз бях свидетел, когато в началото той беше мой пациент — той се отнася добре с хората. Това показва, че има урбанистично-популярно либидо. Много лошо. Освен това си е издигнал една фасада, като се прави, че е честен спрямо другите — пълна измама, но много хора се връзват, защото всъщност си е фиксация. Едно напълно малодушно настояване за справедливост за останалите. Това означава, че той страда и от правосъдно либидо. Досието му — макар че въпросът е много конфиденциален, той вече не е мой пациент и мога да го разкрия пред теб — показва, че той е много атлетичен. Тича, скача, прави упражнения и въобще се занимава много със спорт. Това разкрива едно дълбинно похотливо либидо, което грубо преведено от професионален език означава любов към спорта. Истинско проклятие. „Либидо“ означава желание, копнеж или любов към нещо. В случая на Хелър обаче е отклонение, защото при него то НЕ се свежда до секса. Понеже думата либидо се използва постоянно от Фройд, за да опише най-сериозните душевни състояния, можеш вече да започнеш да схващаш накъде ни водят тези разсъждания по отношение на Хелър. Ако сега трябва да спрем дотук, вероятно можем да класифицираме този човек като изключително невротичен. За жалост обаче не можем. Едно резюме на кариерата му показва, че той е настоятелен до момента, в който работата е приключена. Това ни поставя в много опасни води. Според най-професионалните текстове, това означава — и той направи пауза и се намръщи, — че Хелър е „ориентиран към постижения“! Но и това не е всичко: за разлика от всеки нормален човек, той не се обърква или разколебава много лесно. Според най-прецизните авторитети в областта на психологията, това е също толкова лошо. Хелър е ЦЕЛЕНАСОЧЕН!

Кроуб се отпусна назад и тъжно загледа пода.

— Много ми е неприятно да ти кажа последното и най-лошо нещо, защото то е толкова ужасно.

— О, трябва да го направите — настоях аз.

— Става въпрос за нещо много специфично — каза Кроуб. — Макар че е просто стандартна Земна психология, може да надвишава способността ти да разбереш. Сега ще се опитам да ти обясня думата „шизо“: Тя означава двойствен или разделен на две части от едно цяло. Дотук разбираш ли?

Отвърнах, че разбирам.

— Много добре — продължи Кроуб. — Тогава трябва да си даваш сметка, че шизофренията е много ужасна психоза. Шизофреникът е луд човек, както ще ти каже всеки психолог или психиатър на Земята. Та, за да се върнем към случая, за когото говорим, ти знаеш, че навремето той се наричаше Джетеро Хелър.

— Точно така — отвърнах аз.

— Но СЕГА — каза Кроуб и ме погледна хитряшки — той се нарича дук на Манко! ДВЕ ИМЕНА! ДВЕ ИДЕНТИЧНОСТИ! ШИЗОФРЕНИЯ!

Той се отпусна назад и поклати глава.

— Това ни принуждава да стигнем до заключението, че въпросната личност е изцяло, напълно и крайно побъркана! ТОЙ би трябвало да е тук. А не аз!

Остана така известно време, потънал в размисъл. След това каза:

— Не бива обаче да прахосвам ценното си време в обсъждане на този случай с един аматьор. Това е въпрос, който може да бъде изцяло разбран в ужасния му мащаб, само от напълно обучени Земни професионалисти. Сега моля да ме извиниш. Трябва да се захващам с производството на още бял хибрид.

Той понечи да стане от стола си.