Л. Рон Хабърд
Обречена планета (6)

Глава втора

В едно много разстроено и объркано състояние лорд Търн седеше в покоите си въпросната сутрин и очакваше да започне още един от отвратителните дни на този процес.

Заглавията, които беше прочел във вестниците, го бяха докарали до състояние, в което не знаеше какво да мисли. Макар и да нямаше намерение да се остави да бъде повлиян от онова, което публикуваше пресата, то все пак засилваше затруднението му. Ден след ден побърканите адвокати на Грис го караха да признава и най-проклетите престъпления, за които някой някога беше чувал. От своя страна Грис приемаше обвиненията, но в същото време продължаваше да твърди, че Хелър го е принуждавал да ги извършва. А пък адвокатите заявяваха, че ще обяснят как е станало това, само след като чуят всички свидетели и доказателства. Лорд Търн не можеше въобще да разбере как и защо Джетеро Хелър беше принудил Грис да извърши всичко това както се твърдеше. Всичко беше толкова нечовешко! Направо чудовищно!

А и самият лорд Търн беше страдал. Първоначално хората го бяха обвинили, че защитава Грис, при което най-близките му роднини бяха спрели да му говорят. Сега пък тия пълчища го обвиняваха, че задържа процеса и отказва да заеме категорична позиция, отново, за да защити Грис.

На лорда му се щеше никога да не беше чувал за Грис. А и да си кажем направо, докато си седеше и се потеше, той не мислеше, че репутацията му на съдия ще бъде възстановена след този процес. Та нали той вече не можеше да въдвори ред в съдебната зала, макар че беше в състояние да свика там, когото си поиска, дори и тъмничарите. Присъстващите в залата с виковете си на ужас при всяко ново престъпление на Грис и с шушуканията си всеки път, когато той заемеше подсъдимата скамейка, не обръщаха никакво внимание на изискванията, които лорд Търн имаше към тях. Той изпитваше смътен страх, че тълпите отвън и присъстващите в залата могат да вземат закона в свои ръце и да съсипят затвора.

Капитанът от охраната влезе и лордът стреснато вдигна поглед като се изплаши, че своеволията вече са започнали.

— Ваше Светейшество — каза капитанът, — преди време издадохте заповед, някакъв човек на име Мадисън да ви докладва, ако има сведения за някой си Джетеро Хелър. Мадисън е тук.

— Ох, добре — възкликна лорд Търн с внезапна нотка на надежда. — Може би той ще успее да хвърли някаква светлина върху процеса, което ще помогне да го приключим. Покани го да влезе!

Зализан и изтупан Мадисън влезе с най-честната и почтена усмивка на устните си.

— Имате някакви вести за Джетеро! — каза лорд Търн нетърпеливо. — Сядайте, сядайте и разказвайте!

Мадисън направи нисък поклон и се настани.

— Джетеро Хелър е на Калабар, Ваша Светлост.

— Много добре, много добре — каза Търн. — Четох нещо за цялата тази работа на Хироу Плаца. Има ли намерение да дойде тук, за да ми каже какво да правя със заложника му Грис?

— Не съм сигурен, че може да го направи, Ваша Светлост. Трябва да ви кажа още нещо. Видях със собствените си очи унищожаването на статута му на кралски офицер, Джетеро Хелър вече е обявен за престъпник.

— КАКВО?

— Да, и сега, след като той вече не е кралски офицер, вие не сте длъжен да задържате заложника му Грис. Когато приключите с този процес за двуженство, а е сигурно, че той е виновен…

— Вижте какво, млади човече, този процес още не е приключил. Не са представени всички доказателства.

Мадисън се усмихна. Със Земната съдебна система той правеше следното: всички обвинения и присъди се уреждат в покоите на съдиите. Съдебните процеси се правят само за пред обществеността. Конкретният случай се решава от самото начало до края си от това кой нарежда на съдията на четири очи какво да прави и от това каква тайна сделка се сключва. Мадисън беше убеден, че ще успее да проведе тази политика и на Волтар.

— На целия този парад на свидетели и доказателства — каза той — може да се сложи край веднага. Грис се признава за виновен по всяко обвинение. Голямата опасност е, че вашата репутация ще пострада от целия шум около Грис. Имиджът ви на съдия вече пострада.

— Няма никакво съмнение в това! — съгласи се Търн. — Безумна афера!

— Така, струва ми се, че няма да успеете да издадете достатъчно строга присъда, която да задоволи тълпите — каза Мадисън.

— Мога да заповядам да го екзекутират! — изпухтя Търн.

— О, това няма да задоволи тълпите.

— Законите не предписват инквизиция в случаите на двуженство — отвърна Търн. — Единственото, което указват, е екзекуция.

— Да, но тълпата не се интересува от това — каза Мадисън. — Когато се направи сбор от всички жертви, които Грис е умъртвил — а тълпата ще направи точно това, почти няма да се намери начин на екзекутиране, който да ги компенсира. Мисля, че си спомняте Нейно Височество, кралица Тийни…

— Тази, която насочи вниманието ми към двуженството му.

— Да. Та, нещата стоят така, че Грис има неизпълнена присъда и при нея. Присъдата беше „квалифицирана инквизиция до края на живота му, прилагана от експерт“. Тъй като вече не е необходимо да го задържате заради Хелър, бих ви препоръчал да предадете Грис под опеката на кралица Тийни, която да изпълни предишната му присъда. Тълпите ще бъдат доволни, а вие вече няма да сте между чука и наковалнята. Даже бихме могли да пускаме на тълпите виковете му на запис. Добра публичност за всички наоколо.

Търн погледна замислено Мадисън.

— Ами, щом Джетеро вече не е кралски офицер, значи Грис е вече обикновен престъпник. Мога да го дам под опеката, на когото си пожелая. Наистина ли мислите, че „квалифицирана инквизиция до края на живота му, прилагана от експерт“ може да поправи това… как му викахте? Имидж?

— Това ще възстанови напълно доверието на обществеността във вас — отвърна Мадисън. — Ще ви възхвалят до небесата.

— Хм — възкликна лорд Търн. — Ако го призная за виновен, трябва да получи много тежка присъда. Двуженството обикновено изисква големи наказания.

— О, вие ще го признаете за виновен така или иначе — каза Мадисън, — защото той си е. Сам си го признава.

— Делото още не е приключило — прекъсна го Търн.

— Не трябва да насилваме юриспруденцията.

Мадисън стана, направи поклон и се оттегли. Той се хилеше доволно, докато си проправяше път между множествата по коридорите, за да стигне до еърбуса.

Позвъни на Тийни. Тя го очакваше на остров Рилакс, — Ваше височество — каза Мадисън, — вече работата ти е в кърпа вързана, сладурче. Започвай да остриш шилата и да нажежаваш клещите. Грис ще е в ръцете ти, преди да си се усетила.

— Препоръчвам ти да не блъфираш — отвърна Тийни. — След всички услуги, които съм ти направила, ако нещо се провалиш, най-големите клещи ще са за бибипаните ти нокти на краката. Тъй че гледай да си сигурен.

— Сигурен съм — отвърна Мадисън със самоуверена усмивка. — Аз винаги си изпълнявам задачите.

— О, така ли? — възкликна Тийни и затвори.

Това ни най-малко не помрачи радостта на Мадисън. Закарването на Грис в ръцете й беше само един страничен продукт.

Статутът на Хелър като кралски офицер можеше да бъде премахнат само с Императорски печат и то в резултат от военен съд. Мадисън не можеше да постигне това. Обаче точно както беше намалил косвено репутацията на Хелър пред съда, щеше по същия начин и да провокира съмнение в статута му на кралски офицер.

Вече беше сигурен, че лорд Търн ще прибави едно изречение към присъдата на Грис, което щеше да гласи: „Като се вземе предвид фактът, че статутът на Хелър като кралски офицер е унищожен, връщам арестувания…“. И Мадисън щеше да пусне по медиите това по такъв начин, че целият свят да го приеме за даденост. В края на краищата, кой имаше достъп до истината?

Това беше завършващият майсторски ход на един специалист по връзките с обществеността. Флота, Армията, а вече и вътрешната полиция щяха до един да хукнат по петите на Хелър. Генералната заповед за арестуването му щеше да влезе в сила. Той наистина щеше да бъде обявен за престъпник!

Това беше подготовката за финалното му действие. Още обаче не беше настъпил моментът за него.

О, какви заглавия само бяха в процес на подготовка!