Л. Рон Хабърд
Обречена планета (28)

Глава пета

През това време бунтовническите сили се бяха приземили в пустинята доста на юг от ситито. В този сектор въздухът се разкъсваше от тракането на оръдия и проблясъците на експлозии. Очевидно бяха открили слабо място в трите външни кръга на защитния периметър и удряха по него като побеснели. Артилерията на Апарата удържаше бунтовническия флот на почетно разстояние и в резултат течеше усилена пехотна акция, която вероятно взимаше цели купища човешки животи.

Докато пътуваше в пустинната кола, която продължаваше да се придвижва на юг, Хелър погледна към небето далеч на изток.

— Здрасти, здрасти, здрасти — каза той. — Снелц, погледни хоризонта натам.

Снелц присви очи от пустинния блясък. След това вдигна бинокъла си.

— Бойни кораби на Апарата. Сигурно са от изходните бази за нахлуването. Ей, тая работа не изглежда добра. Ще ударят бунтовниците в гръб. Флота е неутрален. В качеството си на полковник мисля, че мястото ни е навсякъде другаде, но не и в Палас сити.

— Виж какво — каза Хелър, — източната порта не се атакува в момента. Можем да се вмъкнем.

— И да станем част от бъркотията на битката? — възкликна Снелц.

— Като генерал заповядвам да влезем в Палас сити. Вие още сте с униформите на Апарата. Аз самият съм с генералска униформа на Апарата. Това решава въпроса. Давайте!

— Няма ли да ми дадеш малко време да си напиша мемоарите? — попита Снелц. — „Краткият, но щастлив — живот на капитан Снелц от Флота“. Ти Можеш да напишеш предговора: „Приятелят ми Снелц“ от покойния Джетеро Хелър. Шофьор, спри, за да извадя тефтера и химикалката. Няма да ми отнеме много време.

— Полковник, мога ли да ти предложа — намеси се Хелър — да ги подпишеш с бригаден генерал Снелц, ако успееш да влезеш през източната порта?

— Ами, сигурно ще изглежда по-добре на корицата — отвърна Снелц, — дори ако трябва да прибавят „посмъртно“. Към източната порта, шофьор.

Те запълзяха към безредието от жици и стълбове, които се намираха от тази страна на Палас сити. Липсваха даже огромни парчета от пътната настилка.

— Какво по дяволите ги е ударило? — попита Снелц. — От тази страна не се виждат мъртви бунтовници. Ти ли си го направил?

— Нещата малко се позавъртяха преди известно време — отвърна Хелър.

— И аз бих казал същото — рече Снелц, като се взираше в разкъсаните парчета на защитните средства, докато спираха до барикадата.

Стотина мъже и едно оръдие пазеха останалата част от портата.

Един майор от Апарата с безумен поглед се приближи на бегом и надзърна в колата.

Хелър си сложи предпазните очила и размаха пластинката си за самоличност.

Той каза:

— Пустинен патрул 17 от Апарата с жизненоважна информация за бунтовническите сили в атака, която трябва да се предаде спешно на генералния щаб на Апарата!

Майорът отскочи назад и отдаде чест:

— Минавайте, генерале!

Барикадата беше отворена. Десетте пустинни коли бързо влязоха.

Палас сити изглеждаше много различно сега, когато беше изложено на блясъка на пустинното слънце. Светлината, която заливаше обилно кръглите, позлатени дворци, беше ослепителна.

Захранването беше изключено, поради което светлините под фонтаните липсваха, а водопадите бяха престанали да текат.

Тревата в парковете вехнеше и ставаше все по-кафява. Храстите и цветята клюмаха под жаркия дъх на пустинния вятър.

— Марихуана? — възкликна Хелър, като се взираше в един парцел около боядисана статуя, докато минаваха покрай нея.

Снелц не беше ходил в Палас сити никога преди това. Покритите със скъпоценни камъни балюстради и позлатените прозорци го заслепяваха. Движеха се по един широк булевард.

— Не знам какво означава марихуана, но това, което виждам, са сигурно скъпоценности за милиарди кредити. Нищо чудно, че охраняваха това място толкова усърдно: декари наред дворци, обсипани с диаманти!

— Квадратни километри, не декари — поправи го Хелър. — Виждаш ли онази стена и сенчестите дървета пред нас? Предлагам да спрем там.

Снелц погледна улиците. Те гъмжаха от мъже в черните униформи на Батальона на смъртта, шоковите отряди на Апарата. На всеки стотина метра можеше да се открие по една артилерийска част. Войниците в тях изглеждаха смъртоносни и нащрек, но много, много нервни, под силно напрежение заради премахването на покривалото на ситито.

— Искаш да кажеш, че ще спреш? — попита Снелц. — Сред тия убийци? Един бригаден генерал не е ли с по-висш чин от твоя?

— Не, аз съм с униформа на генерал-майор.

— Знаех си, че има нещо в цялата работа — рече Снелц. — Шофьор, спри под онези дървета до стената.

Десетте пустинни коли спряха. Намираха се на три дълги пресечки от Императорския дворец. Батальоните на смъртта бяха станали много повече на брой. Навсякъде имаше артилерия.

Хелър се измъкна от колата и погледна към небето на юг през вехнещите листа на дърветата.

Оттам идеше звук от стрелба високо в небето. В стратосферата се сражаваха бойни кораби. През земята, както и през настилката се усети тътенът от артилерия, когато бунтовниците удариха южната порта и се опитаха да проникнат през нея. Ако бунтовниците успееха в тази атака, битката щеше скоро да се пренесе й при Хелър и останалите. В небето обаче ставаше нещо застрашително. Да не би да унищожаваха бунтовническия въздушен флот?

Хелър се обърна към Снелц.

— Мога ли предложа — заповядам на твоите хора да си запушат ушите и да легнат на пода в колите си?

— Това е много странна заповед — каза Снелц. — Нещо конкретно ли имаш пред вид?

— Онова тактическо диверсионно объркване, което ни смая преди известно време, е на път да се случи отново.

— Съжалявам, че попитах. — Той изсвири на тримата лейтенанти в колите и когато те дойдоха, им раздаде нарежданията.

От една артилерийска част се приближи полковник от Батальон на смъртта. Изглеждаше много напушен. Погледна под навеса към Снелц.

— Какво става тук?

Войниците в колата, както и останалите, налягаха по пода и закриха с длани ушите си.

— Пустинен патрул 17 — отвърна Снелц. — Само спряхме, за да пишкаме.

— Намирате се в огневата ни зона — каза полковникът.

Хелър погледна назад към другите коли. Тримата лейтенанти му дадоха утвърдителен знак, след което запушиха ушите си с длани и се скриха от поглед. Хелър видя, че Снелц се е свил долу и се грижи за слуха си. Постави дистанционното, което преди това не се беше задействало, между коленете си и сам постави длани върху ушите си.

— Вие пък сте в нашата — каза той на полковника и натисна с коляно копчето на дистанционното.

Хилядите топчета, които той беше разпръснал по-рано из Палас сити, започнаха да избухват на интервали.

Полковникът се вторачи. Не можеше да свържи това, което ставаше, с това, което беше направил току-що. Вероятно предположи, че войниците тук бяха вече чули равномерните залпове.

Устата на полковника увисна. Очите му кръстосаха. С див, агонизиращ поглед той започна да крещи!

Цели роти, батальони, полкове застанаха неподвижни за секунда, започнаха да крещят, след което с ужасено втурване хукнаха в паника с гръм и трясък по булевардите. Те скачаха от поставките на оръдията, пускаха на земята оръжията си, захвърляха надалеч коланите и екипировката си с все сила.

Бягаха в кръгове. Блъскаха се един в друг; След това и хора, и танкове с безреден рев се разбъркаха на път към портите на ситито, като не позволяваха на нищо да ги спре.

Навлязоха в тила на защитните позиции на Апарата на юг — прегазиха собствените си позиции — и хората там, като усетиха паниката хукнаха от окопите и бункерите, напред към пустинята и право под трещящия обстрел на бунтовническите оръдия.

Хелър изчака още пет минути. В дълбините на тези дворци бяха останали още хора, защото не можеха да бъдат засегнати от това, което ставаше на повърхността. Той беше наблюдавал непрестанно Императорските помещение от другата страна на парка. Никой не беше излязъл.

Хелър откри ушите си. Постави дистанционното обратно в джоба си.

Снелц сякаш беше обхванат от страхопочитание. Той се взираше в опразнените улици, зарязаните оръдия и преобърнатата артилерия.

— Какво по дяволите беше това?

— Няколко хиляди малки бомбички за шум — отвърна Хелър. — Бях ги заложил по-рано, за да създам бъркотия. Излъчват звукови вълни като от пилене на зъби и така предизвикват паника. Вече можеш да дадеш знак на хората си да си открият ушите.

Снелц се вслуша в крещящото бягащо безредие откъм южния край на ситито.

— Комети, толкова се радвам, че съм от твоя лагер — рече той и даде знак на хората си.