Л. Рон Хабърд
Обречена планета (71)

XVI

Хижата беше изолирана. Беше построена на едно място, което я караше да изглежда като вирнат пръст над скалите, надвесени над морето. На шестстотин метра отдолу по права линия ревеше северният океан, който разбиваше тежката си зеленикава ярост в базалтовата барикада, като използваше за оръдия огромни носещи се острови от бял лед.

Трябваше да преминем през една заключена порта, преди да влезем в самото място. Пазачът задвижи заключващите лостове с помощта на една пластинка.

— Минава обяд — каза той. — Почистващият персонал вероятно току-що е минал и си е отишъл, така че ще ги намерите в общо взето прилично състояние. Това е добре: обикновено тази хижа може да се подуши право оттук.

Минахме по една пътека между двете отвесни скали. Вятърът, идещ от северния полюс, виеше застрашително. Снежна виелица блъскаше по маската ми. Мястото беше доста неприятно — като си помисли човек, че може да бъде оставен в плен тук за почти един век!

След като повървяхме около един километър, пристигнахме в хижата. Беше четвъртита, построена от тежки изолационни блокове, както и всички останали хижи, приличаше на крепост, която стои самичка в зъбите на ледените ветрове. На страната откъм брега имаше две врати.

— Пазачът се приближи към лявата врата.

— Първо ще ви пусна да видите номер 69 000 000 201. — Той погледна в списъка си. — Да, това е някой, който на времето се е казвал Кроуб. Сега трябва да бъдете много внимателни, защото тия и двамата са много побъркани. Бил съм понякога тук, когато е трябвало да охранявам почистването, докато те работят, за да съблюдавам никой да не си говори с тях.

— Някога нападали ли са някого? — попитах аз.

— Аз поне не си спомням такова нещо.

Вече бях напълно убеден, че става въпрос за това, за което си бях помислил — политическа изгода. Пазачът беше добре подучен от Неет — това беше очевидно.

— Вие няма да влезете с мен — казах аз. — Интервюто ми е с чисто техническо предназначение, но в него може да има държавни тайни. Така че ме пуснете да вляза и стойте на почетно разстояние от вратата.

Пазачът се почувства малко неудобно. След това загърна шинела си плътно около себе си, смъкна пушката си от рамото и я взе в ръка, постави пластинката си на вратата и я блъсна. Той погледна в стаята и след като ме изгледа още веднъж и сви рамене, се отдалечи на около десет метра.

Потиснах въодушевлението, което ме беше обзело. След малко щях да се срещна с прословутия доктор Кроуб!

Влязох.

Очите ми привикнаха с внезапния мрак.

— Цялата хижа се състоеше само от една продълговата стая; по средата беше разделена на две с плетеница от вертикална решетка.

Проучих мястото, в което бях влязъл. Стаята беше доста просторна. Имаше даже мебелировка, а също и лавици с книги.

Някой се беше навел над някаква ваничка. Обърна се.

БЕШЕ КРОУБ!

Имаше прекалено дълъг нос; същото се отнасяше и за брадичката му. Ръцете му приличаха повече на птичи крака. Не му беше останала никаква коса. Беше облечен в някакво палто, но дори и почистващият персонал да му беше дал чисто, то вече беше изцапано.

— Идваш тъкмо на време — каза той, сякаш посещението ми беше нещо, което се случва всеки ден. — Ферментацията привърши и току-що включих ваничката. Нека да покапе още известно време в чашата и ще можеш да го опиташ. Мисля, че е най-доброто, което съм правил някога.

— Какво е това? — попитах го аз.

— Домашно приготвено пиво. Запазвам половината от вечерята си и я потапям в тази ваничка. Така ферментира доста добре. — Видях, че е поставил капак на ваничката, от центъра, на който излизаше някакво маркуче, правеше няколко завойчета на спирала и от края му капеше прозрачна течност.

Кроуб махна чашата, в която се събираше течността, като бързо постави друга на нейно място.

— А сега — каза той — седни на това удобно канапе и опитай това.

Бях стъписан. Този човек не беше луд. Той дори се усмихваше приятно. Седнах на посоченото канапе, а той ми подаде чашата като направи знак, че трябва да си сръбна.

Действах предпазливо. Свалих противоснежната си маска, но само се направих, че пия.

— О, небеса, давай смело — каза Кроуб. — Няма въобще да ме ощетиш! Имам си много литри от това. — И той посочи един рафт с кани на отсрещната стена.

Е, нямаше да умра, я. Ударих една глътка​.

ЧИСТ ОГЪН!

Прогори гърлото ми като киселина! Не можех да говоря!

Той ме наблюдаваше внимателно. След това каза:

— Аха, няма конвулсии. Което означава, че фузеловото масло се е дестилирало. Можеш ли все още да виждаш?

Изкашлях се.

— Разбира се, че виждам. Боже мой! Какво е това?

— Най-добрият бърбън от Кентъки или може да е някакъв бял хибрид. Един от многото дарове за небесата от планетата Земя. Научих се как да го правя от един професор на Земята, който работеше в един висш образователен институт, наречен „Белевю“.

Имах чувството, че стомахът ми излъчва светлина. Напрежението ми изчезна. Всъщност, изведнъж се почувствах много добре. Огледах се наоколо. Казах:

— Виждам, че освен това си имаш и много книги.

Той се усмихна към лавицата.

— Страниците им вече са с доста подгънати краища, но преди много години благородникът Стафи настоя да​ ми бъдат донесени от градската къща. Явно си мислеше, че може да са ми необходими.

Вгледах се в заглавията. Буквите не означаваха нищо за мен.

— Психология, психиатрия — каза Кроуб, — както и всички трудове на Зигмунд Фройд. Всички основни текстове по психотерапия на Земята. Не ми позволяват​ обаче да я използвам тук. Много са необразовани и изостанали. Можех да опразня цялата лудница, за да им направя услуга, но всеки ден ми запушват устата, преди да пуснат почистващия персонал. Аз обаче си имам много приятели, като теб например, които се отбиват тук през цялото време. Ще удариш ли още една глътка?

Наля ми от една кана, след което взе и за себе си. Потреперя докато поглъщаше питието. Каза:

— Богове! — и след секунда: — Обаче е добро. — След това въздъхна. — Ще ми се да ме снабдят с няколко колби, защото без тях не мога да правя ЛСД. Така че трябва да се задоволиш с това. Пий.

Глътнах и второто питие. Гърлото ми изтръпна както при първото. Не след дълго обаче стаята започна да изглежда доста розовичка.

— Е, загубихме доста време — каза Кроуб като погледна към китката си, на която нямаше часовник. — Имам и други пациенти, така че ще трябва малко да се поразбързаш. Сега лягай на кушетката и почвай да говориш.

Излегнах се. Попитах:

— За какво да говоря?

— Какво значение има? — каза той. — Ще започнем със свободни асоциации. Остави всичко на мен. Просто казвай всичко, което ти мине през главата.

Ами, разбира се, първото нещо, което ми мина през главата, беше постоянното заговорничене на родата ми да се намесват в живота ми. Казах:

— Ако книгата ми се окаже провал, с мен е напълно свършено. Чичовците ми ще ме наврат на някаква ужасна длъжност, ще трябва да се оженя за онази ужасна лейди Корса и да прекарам останалата част от живота си също като теб в една културна пустиня — Модон — като изгнаник.

— Аха — каза той, — проблеми с майката!

— Как разбра това? — попитах го аз.

— Очевидно е — отвърна той. — Зигмунд Фройд го е дал много завоалирано. Едипов комплекс! Мога веднага да стигна до дъното на твоя случай. Той е един класически пример за психопатология. Значи, има анална пасивна, следвана от анална еротична. След това е оралната пасивна, следвана от оралната еротична. Има и генитална фаза, но никой не може да стигне до нея. Това са ВСИЧКИТЕ душевни етапи, които съществуват. В основата на всичко лежи сексът. Сексът е единствената мотивация на цялото поведение. Та за това става въпрос при теб.

Помислих си, че може би е от така наречения от Кроуб бял хибрид.

— Не разбирам почти нищо.

— Това е, защото все още ти предстои да прозреш състоянието си — отвърна Кроуб. — За мен обаче е съвсем ПРОСТО. Майка ти не ти е разрешавала да си играеш със зърната й, когато си бил бебе. Вярно ли е?

— Не мисля така — отвърнах.

— Виждаш ли? И това е потиснало естествените ти сексуални прояви! ВСИЧКИТЕ ти неприятности с родата ти идват от това. То ще те лиши от свободата да се изразяваш и да се придвижваш. Лечението е много просто. Просто приеми факта, а ти ТРЯБВА да го приемеш — че имаш фиксация в орално-еротичната фаза. Симптомите ти няма НИКОГА да отслабнат, ако не прегазиш потискането си, не се превърнеш в един здрав млад човек и не практикуваш постоянно фелацио.

Вторачих се в него.

— Виждам, че боравя с прекалено много професионални термини, за да ме разбере един лаик. Давам ти Фройд в чист вид. Лудостта ти може да бъде излекувана, само ако посветиш живота си на това да се любиш с малки момченца и мъже — орално, разбира се. Сега съжалявам — и той погледна китката си без часовник, — но уговорката ни за днес приключи. Ти обаче вече си излекуван, така че няма смисъл да идваш отново. Графикът ми е препълнен.