Л. Рон Хабърд
Обречена планета (15)

Глава пета

Ако Конфедерацията си беше мислила, че в нея стават бунтове, те не бяха нищо в сравнение с бунтовете, които избухнаха в деня след коронацията.

Целият стъписан Волтар не знаеше какво да си мисли за събитието по „коронацията“, когато то се беше появило по „Вътрешен обзор“. Мълвата беше плъзнала сред тълпите, а даже и в битките с Апарата, и действията бяха прекратени, защото първо единици, а след това и всички останали се втурнаха към най-близките екрани на „Вътрешен обзор“ в коли, танкове, сгради, магазини или домове. В началото някои си мислеха, че слухът, който ги е довел пред екраните, е някаква грешка: Това някакъв стар мюзикъл ли беше? Или пък цирк? Или пародия, направена с лош вкус?

Волтар приема кралските въпроси много насериозно, така че играта с тия въпроси никога не е била приемана много безболезнено. Той беше благоденствал и беше останал стабилен векове наред в старата галактика, както и в продължение на 125 000 години в тази, при политическата система на една благоприятна монархия. В миналото се бяха появявали някои признаци на слабост в тая система, но подобни редки нарушения на кралските правила, дори когато бяха съпровождани със силни репресии, се разрешаваха с помощта на съвещание на местните лордове — които бяха хиляди, тъй като съществуваха не само на планетата Волтар, ами и на всички останали 109 планети. С други думи, съществуваше система за справяне с прекъсването на кралската, линия.

В живата памет на повечето от жителите на Конфедерацията, които бяха над четиристотин милиарда, никаква коронация не се беше извършвала, въпреки дългата продължителност на живота им. Те обаче подозираха, че подобна церемония ще бъде посетена от множество лордове, ще бъде помпозна, ще има паради, чествания и дори празнични дни, а също и фестивали, посещавани от хората в най-новите им дрехи. Нямаше да свърши за десет минути, по-голямата част от които да минат, без въобще да се разбере за какво става въпрос.

А пък накрая изявлението, че това изпълнено с неистов екстаз лице е новият им монарх и че не е кой друг, а шефът на организацията, с която се бореха дни наред по улиците — Апарата, със заслужаващата съдебно преследване лоша слава, наляха масло във вече силно пламтящия огън. Хора, които преди това бяха стояли встрани от уличните боеве, сега се втурнаха в тълпите по улиците с бесни викове. Правителствени офиси и сгради, които нямаха нищо общо с Апарата, станаха прицел на всичко, което можеше да бъде хвърлено, както и на всяко оръжие, което някой можеше да открадне или измисли.

Нормалното протичане на нещата и живота като цяло почти напълно спря. На негово място дойде анархията на яростта.

Вътрешната полиция се отказа от каквито и да било опити да контролира тълпите, а на някои места даже се присъедини към тях.

Димът от горящи сгради увисна като черна прокоба над хиляди градове. Сумата от вредите летеше нагоре към милиарди кредити и стотици хиляди жертви.

Колкото и да е странно, но докладите за всичко това се публикуваха единствено от самия Мадисън.

Той седеше на едно бюро в императорското преддверие, използвано преди от охраната. Из обширната стая се бяха разположили навсякъде четиридесет и деветте члена на екипа му. Понеже бяха получили гаранции за себе си от „Вътрешен обзор“, всички, с изключение на Мадисън, се бяха пременили в морско сините униформи на тази организация. Ризите, панталоните, ботушите и шапките с техните визори за предпазни очила бяха нещо лесно за обличане. Още повече че с пристигането на новините никой не държеше особено да изглежда като представител на Апарата: освен това, както беше отбелязал „лейтенант“ Флик, никой не се втренчваше особено в екипите на „Вътрешен обзор“ — те бяха приемани като част от сцената и макар хората да се интересуваха от онова, което се снимаше, никой не обръщаше особено внимание на снимачните екипи. Четиринайсетте жени го подкрепиха: най-вече защото униформите им изглеждаха красиви.

През нощта Мадисън беше подремнал, проснат върху бюрото. Ломбар беше в спалнята на Императора с всичките й изпражнения и тем подобни, хвърлен там да проспи фалшивото уиски и ЛСД-то, както и може би малко хероин и амфетамини, за които никой не знаеше, пък и не се интересуваше.

От време на време идваха генерали с новини, че ситуацията се влошава. Всички от тях откриваха, че освен Мадисън, никой не беше на работното си място: той ставаше, премигваше, изслушваше за някой нов град, който е избухнал в пламъци, и казваше:

— Само проверете, генерале, дали Армията и Флотът са по петите на Хелър — и се връщаше отново към съня си.

Около 9 часа сутринта, петнайсет часа след коронацията, Флип му донесе порцията главотръс и кексчета, които бяха плячкосали от императорските магазини.

— Шефе — каза тя, — изглеждаш ужасно. От тази стая може да се влезе в няколко спални, които може би са останали от времето, когато императорът е имал любовници. Всички от тях си имат бани. Намерих един въртящ бръснач на императора, както и една въртяща четка и шише сапун. Не съм ти донесла още една униформа на генерал от щаба, а тази, която е на теб, е цялата в пот, така че съм ти приготвила нов костюм от „Вътрешен обзор“. А сега си изяж закуската.

Изтощен до изнемога, Мадисън изгълта кексчето и главотръса. Почувства се по-добре.

— Можем да се вмъкнем в тази спалня — каза Флип, — да си откраднем малко време за бибипане, за да се освежиш, след което ще се преоблечеш.

Мадисън се стресна. Изведнъж му хрумна страхотна идея.

— Не, виж какво, не мога да оставя това бюро без човек. Поеми поста ми, докато се изкъпя и преоблека.

— Ей, бибипка му — отвърна Флип. — Но ти наистина си много странен. Нищо, така или иначе ще те вкарам в леглото. — И тя седна в креслото, което той освободи.

Мадисън огледа екипа си. Някои от хората дремеха, а група от шестима разиграваха на зарове някаква малка плячка, която бяха взели отнякъде си. Флик хъркаше на пода между Кън и Туа. Мадисън влезе в покоите на любовниците, за да се избръсне, да си измие зъбите, изкъпе и облече в новите дрехи от „Вътрешен обзор“.

В преддверието влезе един генерал и огледа с доста налудничав поглед.

— Мога ли да ви помогна? — попита го Флип с най-доброто подобие на мъжки глас, което можа да докара, за да подхожда на костюма й.

— Трябва да се видя с Хист! — каза генералът нетърпеливо.

Флип посочи с лъскавия си маникюр.

— Негово височество е точно в онази спалня и си отспива. Допълнителните забавления са безплатни. Не продаваме орехи, но пък можете да ми дадете бакшиш, ако искате.

Генералът се отправи с бързи крачки към спалнята на императора.

— Скръндза — измърмори Флип. — Ей, Флик! Няма ли начин да продадем няколко билета? Хората не могат всеки ден да видят императора пиян. — Тогава видя, че Флик просто хърка. — Бибипка му — каза си тя. — Никаква далавера. Можех да натрупам цяло състояние от всичко това. — И тя започна да изчислява възможната печалба от билети, напитки и бибипания на въпросното място. Стана й много забавно.

Хората от екипа продължаваха да дремят, без да имат никаква представа за съдбата, която щеше да ги сполети.