Л. Рон Хабърд
Обречена планета (41)

Глава четвърта

Лорд Търн седеше на дулото на едно обърнато бластерно оръдие на Апарата. Въздушният вагон с надпис. „Кралски затвор“ беше паркиран съвсем наблизо. Някой от армейските инженери беше поставил в краката му полева електрическа печка и той грееше ръцете си на червената му светлина.

— Джетеро, момчето ми! — рече лорд Търн, когато Хелър застана пред него. Той стана и потупа ръката му.

— Много съжалявам, Ваша светлост — каза Хелър, — че се наложи да ви помоля за тази услуга. Страхувам се, че без да знам съм ви причинил много главоболия.

— Седни, седни, момчето ми — прекъсна го лорд Търн като потупа с ръка мястото на оръдието до себе си. — Нищо, което е непоправимо. Но за какво за Бога беше всичко това?

Хелър седна.

— Откарвах Грис в Кралския затвор и помислих, че е извършил самоубийство.

Търн махна с ръка към въздушния вагон. Лицето на Солтан Грис стоеше притиснато до зарешетения прозорец, в очите му се четеше отчаяние, а погледът му беше безнадежден. Зад него стояха двама пазачи от затвора.

— Е, за нещастие, не успя — отговори лорд Търн. — Този човек е един истински углавен престъпник. Може да причини повече неприятности на кубичен сантиметър от закона от всички, които съм познавал досега. Знаеш ли, не можах всъщност да го осъдя, защото не знаех обвинението.

Снимачният екип беше пристигнал бързешката и двамата изведнъж бяха окъпани в светлина. Лорд Търн изсумтя.

Хелър бръкна в туниката си и извади една разпечатка.

— Вече успяха да пуснат терминалите в залата и току-що извадих това. Можеш ли да го съдиш по това и да свършим веднъж завинаги?

— О, с най-голямо удоволствие! — каза лорд Търн и даде знак на стражите във въздушния вагон. — Два пъти по-законно е да го съдим в Палас сити, а и избавлението ще бъде чудесно!

Солтан Грис вървеше препъвайки се напред. Бутнаха в лицето му една камера и той трепна.

— Застани там — каза Хелър. — Не се плаши от камерите. Мисля, че никой не ни гледа по това време на денонощието.

— Само така си мислите — каза режисьорът. И той показа един монитор за обратна връзка от екраните в Джон сити. Кадрите, които той показа, бяха монтаж от тълпи, тълпи, тълпи! Стояха по тъмните улици в тази част на Волтар и по огрените от слънцето улици в другата. Мълвата вероятно се беше разпространила мълниеносно.

Хелър изстена. Той се обърна към лорд Търн.

— Това е Заповед на Великия съвет под номер 938365537-451БЗ, издадена миналата година. Тя нарежда на Външния отдел да изпрати един инженер на Блито-3, който да позакърпи планетата. Солтан Грис, който по това време е второстепенен служител в Апарата, шеф на Секция 451, Блито-3, направи всичко възможно, за да предотврати изпълнението на тази заповед.

— Аха! — извика лорд Търн, като прочете заповедта.

— Тогава твърдението на защитата на Солтан Грис и неговите адвокати, че той само е изпълнявал нареждания, не важи!

Лорд Търн се загърна с мантията си. След това каза високо:

— Съдът заседава! — и стрелна с враждебен поглед Солтан Грис.

Грис стоеше разтреперан, окъпан в светлините на „Вътрешен обзор“, но също и в тази от печката, която, понеже беше червена, му придаваше сатанинско излъчване.

Знаех си, Грис, че един кралски офицер не ще да те е арестувал за нищо. Това е много сериозно обвинение. Наказанието е решение на съда по негово усмотрение или смърт. За какво пледирате?

— Невинен! — изстена Грис.

— За нещастие — каза лорд Търн, — най-сетне седнах да прочета самопризнанията ви. Виновен сте толкова, колкото и убиец, намерен да стои с капеща от ножа му кръв. Дори сте се опитали да отнемете живота на един кралски офицер! Признавам ви за виновен по обвинението! Имате ли да кажете нещо, преди да издам присъдата?

Солтан Грис се свлече на колене. Той вдигна събрани окованите си ръце и ги задържа умоляващо пред съдията. За нещастие това го отведе по-близо до печката, която го обагри в алено: понеже светлината идваше отдолу, нагара лицето му да изглежда като на чудовище.

— Вие ми обещахте снизходителност! — извика той.

— Не мисля така — отговори Търн. — Просто ви казах да напишете престъпленията си, за да мога да разбера в какво ви обвиняват.

— Милост, милост! — разхленчи се Грис. — Не ме осъждайте на смърт чрез измъчване! Пощадете ме!

— О, за Бога — каза Хелър с отвращение. Той се наведе към лорд Търн и му прошепна нещо в ухото. Лорд Търн кимна.

— Солтан Грис — каза Търн, — имам законното право при такова престъпление да ви осъдя по усмотрение на съда или на смърт. Окончателната ви екзекуция ще бъде извършена чрез обесване и излагане тялото ви на показ в Кралския затвор, докато то изгние…

Грис припадна. Строполи се с тупване и дрънчене на оковите.

Един пазач от затвора се опита да го вдигне на крака и да го освести. Грис просто се свлече.

— Какъв олигавен страхливец — каза съдията. — Не можа дори да остане в съзнание, за да чуе останалата част от присъдата.

Лорд Търн направи няколко бележки в някаква книга и приложи към нея заповедта на Великия съвет.

Хелър следеше с поглед снимачния екип. Те бяха направили всички кадри в близък план на Грис, които им бяха необходими. Бяха започнали да си прибират оборудването. Прожекторите им угаснаха. Хелър беше сигурен, че тълпите по улиците на Конфедерацията танцуват от радост.

— Благодаря, Ваша светлост — обърна се режисьорът към Хелър. — Мисля, че ние от „Вътрешен обзор“ ще можем да осъществим с вас едни много продуктивни професионални взаимоотношения.

— Точно от това се страхувах — отвърна Хелър сардонично.

Режисьорът се отдалечи, следван от екипа си.

Лорд Търн се изправи. Приближи се към Грис и го побутна с крак, но нямаше никаква реакция.

Търн се обърна към Хелър.

— Е, Джетеро, момчето ми, ако знаеш само колко се радвам, че всичко това свърши. — Той стисна ръката на Хелър. След това погледна към припадналия Грис и каза: — Е, вече е напълно твой.

Следван от стражите от Кралския затвор, лорд Търн се качи във въздушния вагон. Отлетяха.

Хелър направи знак с ръка към припадналия Грис и каза на лейтенанта от Флота:

— Вдигнете го. Трябва да се отбием на още едно място.