Л. Рон Хабърд
Обречена планета (32)

Глава трета

Хелър и Снелц доближиха главите си:

— Мисля, че трябва да ги попритиснем — каза Снелц.

— Имат само електрически бойни брадви.

Яростен взрив от стрелба прозвуча откъм източната порта.

— Мисля, че ще се пазари — каза Хелър. — Тия нюйоркчани просто обичат да се пазарят.

— Аз не съм нюйоркчанка! — намеси се Тийни. — Аз съм от много места, включително и от Канзас, Гениално хлапе.

Хелър разбираше от намеци: лъжите на Мадисън се бяха разпространили по пресата из цялата Земя — историите за Канзас, Мейзи Спред и Туутс Суич. Той се изчерви леко.

— Млада госпожице — обърна се той към Тийни, — можем да обсъдим въпроса за Мадисън и Грис по-късно. В момента искам да ми предадете Ломбар Хист. Обещавам ви, че сам ще направя всичко възможно, за да заловя Дж. Уолтър Мадисън, и мога да ви уверя, че когато това стане и видите какво става с него, удовлетворението ви ще е пълно.

— Не ми е достатъчно — каза Тийни. — Аз съм човек с голям опит, когато се отнася до правосъдието: прави се с обелки от банани. Предайте ми Грис, а също така и Мадисън и вие ще получите Хист. Ако не го направите, съм в пълното си право да го държа като домашен любимец и да го храня с праскови и сметана.

— Обещал съм съд на Грис — каза Хелър.

— Той вече беше изправен пред съда веднъж и какво само недоносче и аборт на правосъдието беше този процес. Ето какво, аз сама ще го изправя пред съд и абсолютно гарантирам, че ще го призная за виновен. Как ти харесва това?

Хелър и Снелц се спогледаха.

— Та аз дори не знам къде е Мадисън — каза Хелър. — Ати?

— Не — отвърна Снелц. — Остави ме да го нападна това място и можеш да ме назначиш за първи генерал на Флота.

Хелър вдигна поглед към тийнейджърката. След това приседна на едно стъпало.

Тимио от ротата на Снелц беше намерил парче син плат в един близък дворец. Това беше цветът на бунтовниците и той късаше ивици от парцала, които момчетата увиваха около главите си. Тези, които бяха свършили тази работа, се бяха облегнали на бластерите си и гледаха събраното множество на горната площадка на стъпалата. Времето минаваше. Задънена улица.

Един разузнавач от бунтовниците дотърча през парка при групата. Беше забелязал голите тела и сините превръзки на главите. Видя Хелър и хукна право към него.

— Офицер Хелър! „Възмездие“ се приземи. Мортиай проверява дали е безопасно да се влезе. Къде е Хист?

Хелър се изправи. Той погледна момичето на върха на стълбата. Битката в небето изглежда беше утихнала, отделни изстрели се чуваха само от време на време на юг.

— Снелц — каза Хелър, — дръж това място в обсада. Не пускай никого нито да влиза, нито да излиза.

— Това означава ли, че приемаш сделката? — попита Тийни.

— Времето ще покаже, Ваше Тийнейдж превъзходителство — отвърна Хелър. — Сега само гледайте Хист да е в такава безопасност, в каквато са маймуните в Зоопарка на Бронкс.

Дрехите на Хелър изсъхваха от горещия пустинен вятър. Той подръпна прашно синята си флотска униформена туника, за да я оправи.

— Слизам при портата, за да посрещна принц Мортиай.

— Съветвам те да се съгласиш на сделката! — провикна се Тийни.

— Недей да вдигаш много шум с дъвката си за балончета — провикна се Хелър през рамо. — Ще се върна.

Съдбите на Хист, Грис и Мадисън останаха да висят във въздуха.