Л. Рон Хабърд
Обречена планета (17)

Глава седма

Ломбар Хист се пребори с мантията за коронясването и я захвърли с една ругатня в ъгъла. Той не си правеше никакви илюзии по отношение на наказанието, което го очакваше, в случай че наистина се е появил с нея по „Вътрешен обзор“.

Той се беше издигнал много внимателно до едно доминантно служебно положение, пак много внимателно можеше да се добере и до императорската власт. Можеше дори да постигне това, без да показва тялото и знаците на Императора, ако разполагаше с достатъчно наркотици, които да използва на някое съвещание на лордовете.

Но по някакъв начин, за който той не можеше да си даде сметка, той се беше втурнал към целта си твърде напористо. Не можа да разбере, че това беше станало с ЛСД и алкохол. Както и да се беше случило обаче, той беше сигурен в едно: щяха да се търкулнат много глави!

От устата му излизаха цели потоци ругатни. Беше вбесен до такава степен, до каквато никога не му се беше случвало преди. Всъщност той си беше направо смъртоносен. Все още имаше под ръка отряди, а също и оръжие: държеше централната част на правителството. Някои хора щяха здраво да си платят! И то с кръв!

Взе един студен душ, но това не му помогна особено. Понеже нямаше под ръка други дрехи, той отново нахлузи алената си генералска униформа. Влезе в преддверието: беше в безпорядък, но празно. Отиде до бюрото си, намери малко амфетамини и хероин и си направи един „спийдбол“ — силна смес от двете.

Почувства се по-добре почти веднага, още по-смъртоносно настроен, но и с повече контрол над себе си. В действителност, в моментите на криза като настоящата, Ломбар Хист ставаше нещо, с което човек трябваше да се съобразява.

Генералният щаб на Апарата беше заел едно голямо помещение в предната част на сградата. Ломбар натисна няколко бутона и много скоро онези, които бяха в Правителственото градче, по-голямата част от генералите му, вече седяха в преддверието.

— Сега искам да чуя докладите ви за положението в момента — изръмжа Ломбар. И през следващите десет минути той даде заповед за пълно преразполагане на отрядите, без дори да закачи по някакъв начин изходните бази за нахлуването. Изведнъж генералите така се въодушевиха, че излаяха по няколко заповеди по личните си радиостанции за пренареждане. Населението скоро щеше да го обърне на бяг.

Генералът, който беше събудил Ломбар, погледна часовника си и Ломбар го изгледа с раздразнение.

— Заради „Вътрешен обзор“ — каза мъжът. — Излъчването започва след трийсет секунди. Мога ли да включа екрана?

Ломбар му изръмжа, че може.

Появи се картина на безредна битка между оттеглящи се танкове на Апарата и една тълпа, която използваше въздушни камиони, на които май не им пукаше какво ще им се случи. След това по „Вътрешен обзор“ успоредно се появи кадър, който показваше някаква улична битка в столицата на Мистин на фона на дим и пожари.

Изведнъж, без да изчезва панорамата, са появи още една по-ярка картина. Беше някакво независимо включване. Което ще рече, че не идваше от студиата на „Вътрешен обзор“: не идваше дори по каналите на „Вътрешен обзор“ Включването беше вкарано в мрежата от някакъв далечен предавател, който можеше да бъде навсякъде, но най-вероятно в открития космос.

ХАЙТИ ХЕЛЪР!

Зад нея се виждаха тръби и циферблати, които вероятно бяха задната част на командното табло на някакъв космически кораб.

Погледът й беше съсредоточен. Гласът й беше силен и ясен.

— Граждани на Конфедерация Волтар! Чуйте ме! Негово превъзходителство Клинг Надменни е ЖИВ! Точно по неговото бързо нареждане моят брат, кралски офицер Джетеро Хелър, го спаси от заточението му при Ломбар Хист. Шефът на Апарата изби легитимните наследници на трона. След това, като използваше отрови, наречени наркотици, той подкупи за лъжливи клевети Великия съвет, а с помощта на тази измама той се опита да узурпира трона! Хист е складирал достатъчно наркотици, за да изтрови цялата нация, не къде да е, а в древната крепост Спитиос, за която отдавна се предполага, че е изоставена и радиоактивна. Той така и смята да направи! Тук, в ръцете ми, вие виждате кралските знаци: скиптъра, медальона и короната. — И тя ги вдигна. — Служители в Армията, Флота, полицията и правителствените органи, както и вие, граждани! Изгонете узурпатора! Обединете се около Негово превъзходителство й брат ми Джетеро Хелър! УНИЩОЖЕТЕ АПАРАТА И ЛОМБАР ХИСТ!

Картината изчезна, като на екрана останаха бягащите граждани, както и пламъците, които не бяха прекъсвали нито за миг.

— О, Боже мой — възкликна един генерал. — С нас е свършено! И без това положението беше достатъчно лошо!

И тогава Ломбар Хист доказа защо Ломбар Хист, един човек без благородническо потекло, е стигнал толкова далеч.

— Включете каналите на командването на Армията и Флота! — излая той.

Един генерал хвана лостовете на един друг екран. Каналът на генералния щаб на Армията се включи. Генералът изключи идващия сигнал с помощта на един декодер.

— … и мисля, че няма да получим никакви заповеди от лорда на Армията. Сега трябва да вземем решение. Решението беше взето и то е да останем неутрални. Край.

— Свържи ни с Флота! — каза Ломбар.

Генералът премести още няколко лоста и превключи декодера. Тъй като бяха тринайсет минути в бъдещето, те имаха предимството да избират, която си поискат част от текущите сигнали, сякаш те бяха в миналото. След няколко минути опипване на сигналите, генералът хвана началото на едно излъчване на Флота. Другите в стаята бяха много напрегнати: ако и Флота останеше неутрален, все още имаха шанс да победят.

— Адмирал Фарб от главната база на Флота в Хайт. Викам адмиралския щаб на Флота. Току-що засякохме сигнал от публично изявление на Хайти Хелър по „Вътрешен обзор“, което се отнася до политическата ситуация в Палас сити, както и до общото състояние. В пълна готовност сме с шест хиляди бойни плавателни средства и петдесет хиляди флотски моряка. Очакваме анализ и нареждане.

Кратко прекъсване. И тогава:

— Адмирал Фарб от адмиралския щаб на Флота: Знайте: Никакви заповеди или напътствия от Палас сити или пък лорда на Флота. Общо решение на адмиралския щаб: макар че Хайти Хелър е много известна, тя няма политически статус. Показаните кралски символи не могат да бъдат анализирани от специалисти по скъпоценните камъни за доказване на автентичността им, просто като се видят по „Вътрешен обзор“. Няма доказателства, че в Спитиос са складирани каквито и да било наркотици: на картите мястото е отбелязано като изоставено през последните 125 000 години. Тя не показа Императора на екрана, което само по себе си е подозрително. Адмиралският щаб на Флота издава заповед, чийто номер е разпространен по всички плавателни средства и бази, да се въздържате от всякакви самостоятелни действия или демонстрации във военните ви части и да останете абсолютно неутрални. Край.

— Ето на — каза Ломбар. — Както виждате, положението е все още под контрол. Издайте императорски заповеди на Армията и Флота, които да допълнят сведенията за тяхната неутралност и да я потвърдят. Предайте съобщение по „Вътрешен обзор“, че новината за наркотиците в Спитиос е лъжа, че твърденията на Хайти Хелър са просто едно отчаяно усилие да защити брат си. И почвайте веднага да стреляте на месо по тая паплач долу на улиците: или ще им писне, или ние трябва да затрием цялата сган.

— Ваше… ъ — ъ… сър — каза един генерал, — на Спитиос ИМА наркотици.

Ломбар му хвърли един презрителен поглед.

— Тълпите не могат да преодолеят онази пустиня. Нека да изясним едно нещо: ако Спитиос е защитаван по подходящ начин, можем да го удържаме години наред. И още нещо: през цялата ни дългогодишна история никой никога не е успял да пробие политиката на Палас сити. Даже общите усилия на Армията и Флота не биха могли да завземат това място. Подобни опити са били правени. Ние сме в пълна безопасност, а контролът е в наши ръце.

Той се изправи. Посегна към фуражката си. Генералите станаха. Един от тях каза:

— Тръгвате ли за някъде, Ваше… ъ — ъ… сър?

— Да, отивам на едно място — отвърна Ломбар. — Имам намерение да взема един летящ танк и да се добера до Спитиос. Заповядайте там да дойдат още сто хиляди човека, за да го защитават. Ще направя така, че никой да не излага на показ наркотиците ни там, докато не бъдат попълнени отново с едно нахлуване на Земята. Междувременно се погрижете за външните бойници и защитни средства на двореца. Нещата са в наши ръце и така смятам да останат.

Той нахлупи фуражката си и тръгна да си върви. Тогава се обърна към тях.

— Освен това можете да престанете с това „Ваше сър“, до един! За добро или лошо аз се възкачих на трона и не го забравяйте!

— Да, Ваше превъзходителство! — казаха всички в хор и паднаха на колене както подобаваше.