Л. Рон Хабърд
Обречена планета (16)

Глава шеста

В спалнята вонеше на стари изпражнения и ново повръщане.

Генералът затвори вратата на спалнята зад себе си. Той се взря в Ломбар, който лежеше върху мръсното легло все още в мантията си от коронясването. Генералът беше някак нерешителен, поради което походи малко напред-назад отстрани на леглото. Тогава реши, че рисковете от това да не събуди Ломбар са по-големи от тези при евентуалната му ярост. Той го раздруса за рамото.

Ломбар се събуди. Всичко беше наред, докато не се опита да извърне глава, при което махмурлукът го удари като с парен чук. Той премигна, след което се вторачи в генерала.

— Сър, искам да кажа, Ваше височество — започна обърканият генерал, — бих искал да докладвам…

— Ваше Височество? — възкликна Ломбар. — Я зарежи това! Можеше да ме убиеш! Да не би да се опитваш да се шегуваш?

— Не, сър. Не е шега. Вчера бяхте коронован за император.

— КАКВО? Ох, главата ми!

— Сър, Ваше Височество, нищо ли не си спомняте за това?

Ломбар се опитваше да раздвижи главата си. Болката го разтърси. Той сбърчи лице, като се опитваше да се ориентира. След това каза:

— Мислех си, че е само сън или нещо такова. Чакай. Истина ли е?

— Ами да, Ваше В… Ваше сър, но трябва да ви докладвам, че целият отдел на Апарата от Правителственото градче е в пламъци. Отрядите там се бориха до последния човек срещу тълпите и вътрешната полиция. Искам да извикам подкрепления за Палас сити тук.

— Ами, извикай ги, извикай ги — каза Ломбар. — Никой не те спира. Чакай малко. — Той се взираше в мръсната мантия от коронясването. — Ти каза, че вчера са ме коронясали. Нямам никакви спомени за това. КОЙ ГО Е НАПРАВИЛ?

— Всичко се излъчваше по „Вътрешен обзор“, Ваше в… сър. Струва ми се, че са го направили Мадисън и снимачният му екип, сър височество.

Може преди това Ломбар да е бил пиян и дрогиран, но всичко, което беше останало от тях, беше истинска ярост.

— Бибипка им! Вземи един батальон на смъртта и задръж Мадисън и екипа му под строг арест. Ох, главата ми! След това си извикай подкреплението. Хайде де, тръгвай! Махай се оттук!

— Сър, Ваше сър височество, има и още нещо. По „Вътрешен обзор“ току-що пуснаха странно предупреждение, че след половин час ще бъде направено важно съобщение, което засяга вас. Звучеше толкова заплашително, че се притеснихме. — И тогава той видя животинския бяс, който се появи на лицето на Ломбар, и добави бързо: — Да, Ваше сър, ще поставя Мадисън и екипа му под арест. — И хукна навън, преди Ломбар да си беше наумил да го убие.

Генералът се беше издигнал до такова високо звание, защото не се захващаше с неща, с които не можеше да се справи. Той се изнесе направо към вратата, като мина точно покрай Флип. Мина коридора и излезе от сградата.

Улиците на Палас сити вече приличаха на боен лагер. Генералът даде знак на един полковник от един батальон на смъртта, след което му даде строги нареждания и няколко предупреждения. След това тръгна към един от свързочните танкове, за да нареди да дойдат още отряди на Апарата както в града, така и в околностите, му.

Полковникът сграбчи един капитан на взвод от сто човека. Само в рамките на няколко минути отряди в черни униформи от батальона на смъртта се отправиха към множеството външни врати на императорския дворец и влязоха през тях, за да се съберат отново в преддверието на императорските покои по множеството коридори.

Екипът в морско сини униформи изведнъж се оказа лице в лице с насочени срещу него бластери. Играта на зарове се закова в напрегната застиналост. Кън сбута Туа и Флик, за да ги разбуди. Останалите започнаха да се надигат премигвайки.

— ШЕФЕ! — изпищя Флип.

Мадисън, който беше привършил току — що преобличането в униформа на „Вътрешен обзор“, излезе като продължаваше да си закопчава колана на екипа. Той се спря стъписан.

— Ти ли Мадисън? — попита го капитанът на батальона на смъртта.

Мадисън изгледа насочените бластери и смъртоносните отряди.

— Мисля, че има някаква грешка. Ако дойдете с мен в спалнята на Негово височество, той ще изясни нещата.

— Негово височество или какъвто е там издаде тази заповед — отвърна капитанът. — Арестувам ви всичките. Тръгвайте.

— Ще ни избият! — извика Флик.

— Не — каза капитанът. — Засега само ви арестуваме. Не искам да си имам неприятности. Моят съвет, като знам нещичко за — и той кимна с глава към спалнята — аз бих тръгнал веднага, преди да се е случило нещо по-лошо. Къде е тъмницата тук?

Флип скочи.

— Насам! — И тя поведе по един страничен коридор.

Останалите от екипа на Мадисън нарамиха инструментите, камерите и плячката си.

Мадисън отново понечи да тръгне към спалнята, но капитанът му препречи пътя.

— Ти си тъпанар каза му капитанът. — Ако беше член на Апарата от по-дълго време, щеше да си наясно. Тръгвай! — И той бутна Мадисън начело на екипа му.

Следван от войниците, екипът беше поведен надолу по едно дълго и извито стълбище. Стигнаха до обширно пространство, чиято цяла стена беше покрита със заключени шкафчета, оборудване, маси и скамейки. Залата беше с кръгли прозорци, които гледаха към някакъв парк.

— Е, стигнахме — каза Флип.

— Това не е никаква тъмница! — щракна със зъби капитанът.

— Капитане — обърна се към него Флип, — когато човек е бил в толкова пандизи, в колкото съм била аз, той става експерт. Това, че мястото ПРИЛИЧА на императорска галера с множеството си шкафчета, претъпкани с храна, не е основание да мислите, че то не е една доста прилична за вашите цели тъмница. Ако искате войниците ви да получат шипове от каменни скамейки, това е друг въпрос. Но един умен офицер винаги мисли най-напред за подчинените си. Я ги вижте тия меки скамейки.

Смъртоносните изражения по лицата на някой от войниците, се поотпуснаха. Капитанът пък се разхили.

— Ние само сме арестувани — каза Флип. — Ние сме просто хора от филмовата индустрия, не сме толкова опасни, колкото са войниците, така че не се притеснявайте, че ще се опитаме да се измъкнем. На Хисти сигурно не са му харесали някои от кадрите, които сме направили. Знаменитостите са много странни понякога. Всичко ще отмине, а на света няма нищо по-хубаво от пълния стомах. Така че хайде всички да се разположим удобно и да си направим един хубав купон. Момичета, я се разтършувайте за малко тап из тия шкафове. С императорско качество.

Тя пъхна един много остър електрически кухненски нож в ботуша си като използва за прикритие жеста си към шкафовете.

Капитанът и войниците насядаха.

Няколко престъпника тайничко изследваха възможността да измъкнат захранващите батерии от бластерите, които сега бяха облегнати на масите.

Мадисън подаде на капитана наполовина изпразнената бутилка с ЛСД и уиски.

Специалистът по електрониката издърпа от един шкаф екранът за „Вътрешен обзор“, оставен там за императорския готвач, и го включи. Идеята му беше да заглуши по този начин шума от евентуална гюрултия, в случай че Мадисън дадеше знак на екипа си да се измъкнат с бой от мястото. Комети, от „Вътрешен обзор“ със сигурност идваха достатъчно изстрели и викове, тъй като екипите му снимаха битки и бунтове, които можеха да заглушат може би всичко, идващо от имперския дворец, с изключение на вдигането му във въздуха.