Л. Рон Хабърд
Обречена планета (38)

Глава първа

От подиума Император Мортиай погледна развълнуваната зала на Великия съвет. Седейки на подиума до него, Хелър видя, че той иска да говори и тропна с дръжката на бластера си, за да въдвори тишина.

— Благодаря ви, благороднико Стафи, за съдействието ви по този въпрос. Сега…

— О, Ваше превъзходителство! — извика благородникът Стафи. — Не сме дошли тук заради това!

Зад него се получи разбъркване, защото половин дузина издатели минаха напред, за да застанат до стола му, жест, който означаваше, че го подкрепят.

— Благороднико Стафи — каза Мортиай, — единствената причина, поради която ние, Императорът, присъстваме на това заседание, което ще признаете, че е необичайно, е, защото искаме да стигнем до дъното на последните размирици. Ако имате някакви молби с друг характер, предлагам да изчакате докато се сформира съответният Велик съвет…

— О, Ваше превъзходителство! — извика благородникът Стафи. — Това, което ми се ще вие да институционализирате, е НАПЪЛНО свързано с последните бунтове. Искаме да назначите Кралски цензор.

— КАКВО? — извика Мортиай изненадан. — Никога не съм си мислил, че ще дойде ден, когато вестниците ще търпят да им се казва какво да публикуват и какво не. Невероятно!

— Ами да, Ваше превъзходителство — каза благородникът Стафи като се закотви инатливо на мястото, което моментално му беше отстъпено на масата. — Ние издателите сме готови да сформираме комисия, която му е подчинена, и да му дадем кода, който той ще използва. Виждате ли, Ваше превъзходителство, никога преди вестниците не са били въвличани в конкуренция за тиража. Всеки вестник си има съответните читатели и сфера на интереси, а „Вътрешен обзор“ просто ни цитираше: бяхме напълно доволни и имахме печалба. С навлизането на жълтата журналистика обаче, всеки вестник се оказва…

— Жълта журналистика? — попита Мортиай. — Това пък какво е?

— Супер сензационализъм — отговори благородникът Стафи. — Откакто това стана практика, всеки вестник се оказва в ситуацията да се съревновава с останалите, за да види кой може да продаде най-много броеве като публикува най-големите лъжи.

— КАКВО? — извика Мортиай, а черната му брада настръхна. Добре известната му избухливост изведнъж си пролича с пълна сила.

— Да, Ваше превъзходителство. Ситуацията е напълно извън собствения ни контрол. Репортерите ни лъжат, мамят, измислят лъжливи факти, даже редакторите ни са ги подгонили. Това започна дори преди съдебния процес на Грис. Ние издателите сме безпомощни. Искаме Кралски цензор, на когото можем да разчитаме, когато някой вестник открие, че го използват като оръдие на връзките с обществеността.

— Ей сега вече ме объркахте — каза Мортиай като направи яростен жест, за да ги отпрати. — По-добре се заемете с това…

Като вида, че няма да успее, благородникът Стафи изстена:

— Но Ваше превъзходителство, връзките с обществеността бяха това, което причини размириците!

— КАКВО? Това да не е някаква бомба, заредена с гняв?

— О, по-лошо. Много по-лошо…

При главния вход се чу силно трополене и дрънчене и се надигнаха няколко гласа. Всички глави се обърнаха натам.

— Не ме интересува! — крещеше капитанът от Флота. — Вземайте си тия светлини, измитайте се и не влизайте повече! Тази зала е ПРЕПЪЛНЕНА! Тук вече има един екип на „Вътрешен обзор“!

— Там е работата, идиот такъв! — крещеше един човек в морско зелени дрехи. — Момчета, влизайте направо!

Светлокафявото на служителите от Флота и морскозеленото на новодошлите се превърна в кълбо при главния вход.

С писклив и силен глас Хелър извика:

— Мирно! — И моряците от Флота незабавно замръзнаха на местата си. Един от хората в морско зелено пристъпи напред. — Какво означава всичко това? — изкрещя Хелър.

— Аз съм режисьор на екип от „Вътрешен обзор“ — извика обратно към него през залата мъжът. — Менажерът в Джой сити ни изпрати тук със закъснение, без да жали въздушни камиони, за да свалим някакъв тъпанар от коментаторския канал и да вземем положението в наши ръце!

— Не можете ли да решавате вътрешните си проблеми — извика Хелър, — без да нарушавате работата на заседанието?

— Това не са вътрешни проблеми! — извика обратно мъжът при вратата. Той огледа залата и тръгна към един общ работник, който се намираше в залата, и изведнъж вдигна визора му. — Точно както си мислех! — извика той. Обърна се с лице към подиума: — Менажерът побесня като помисли, че е изпратил неподходящ екип от „Вътрешен обзор“. Тези тук обаче не са никакви служители на „Вътрешен обзор“. Това е Мадисън и екипът му!

— КАКВО? — извика Хелър. — Капитане, ХВАНЕТЕ ТОЗИ ЕКИП!

— В АТАКА! — изкрещя Флик.

Екипът на Мадисън реагира незабавно. Пуснаха всякакво оборудване, измъкнаха ножовете и нападнаха служителите от Флота.

Моряците също реагираха незабавно. Нападнаха екипа.

Хората в залата побягнаха с пронизителни писъци.

Светлокафяво и морско зелено закипяха в бясна бъркотия. Започнаха да падат лампи и оборудване.

— ПАРАЛИЗИРАЙТЕ! ПАРАЛИЗИРАЙТЕ! — крещеше капитанът от Флота над шумотевицата.

Електрическите ками на моряците от Флота хвърляха искри, когато те се защитаваха или участваха в дуели. Понеже бяха свикнали да действат на космическите кораби на Флота, където всеки изстрел би бил фатален за всички, никога не биваха въоръжени с бластери. А електрическите им ками можеха да се нагласяват на мощност, която беше по-ниска от необходимата за убиване. Това беше нечестно предимство и екипът на Мадисън направи всичко възможно да се възползва от него, доколкото можеше.

Кръстосваха се ножове и ками с потоци от искрящи пламъци. Двойки се въртяха в схватка.

При команда на Флик хората на Мадисън се опитаха да се втурнат към вратата!

Това им беше грешката. Там беше останал един флотски взвод, защото беше очаквал точно това.

Получи се бъркотия от пламъци и искри. Надвишени по брой с две към едно, хората на Мадисън бяха проснати един след друг със стонове на болка, временно парализирани.

Истинският екип от „Вътрешен обзор“ при вратата тайничко снимаше всичко. Сега влязоха триумфиращи из цялата зала и започнаха да нагласяват оборудването си.

Моряците от Флота бяха претърпели само минимални загуби. Започнаха да влачат нападателите си и ги стоварваха до стената.

— Капитане — извика Хелър. — Разгледай пострадалите и виж дали можеш да разбереш дали сред тях има мъж на име Дж. Уолтър Мадисън.

Иззад една светеща лампа, която беше останала права в един ъгъл и хвърляше лъчи в залата, излезе един човек, който постепенно стана видим за всички.

— Ако търсите Дж. Уолтър Мадисън — каза той, — аз съм пред вас. А освен това — продължи той като вървеше напред с вдигнат визор, — напълно грешите по отношение на връзките с обществеността.

Той стигна до ръба на масата, а в него се бяха впили невярващи всички погледи. Той погледна Мортиай и каза:

— Отказвам, Ваше превъзходителство, да стоя бездейно и да гледам как благородната професия на връзките с обществеността бива оплювана.

Мортиай се вторачи в него.

— Паблик рилейшънс — продължи Мадисън — означава на вашия език връзки с обществеността. Те, Ваше превъзходителство, са от огромна полза за правителството. — Гласът му придоби тананикащо напевен тон. — Можете да моделирате, извайвате и създавате в причудливи форми мнението на множеството. Не е необходимо да бъдете разумни при вземането на правителствените решения, когато използвате връзките с обществеността. Можете да правите каквото си искате и, с красивата техника на въображението, да създавате каквото обществено мнение ви е необходимо. Даже не е нужно да бъдете честни или справедливи в съдебните ви процеси. Ако вие, като управляващ владетел, не харесвате някого, не е необходимо той дори да е виновен за някакво престъпление: просто произвеждате новини и го подлагате на съд в пресата. Дори не е необходимо да го изправяте пред съда.

— КАКВО? — извика Мортиай възмутен.

— Наистина — продължи Мадисън — имате право да се взирате изненадан. Но това е истина. Чрез манипулирането на общественото мнение, можете да насочите тълпите и паплачта, в каквато си посока пожелаете. Всъщност, точно с умелото използване на процеса на Грис успях с помощта на връзките с обществеността да доведа тези прекрасни размирици до положителното им избухване!

— КАКВО ОЗНАЧАВА ВСИЧКО ТОВА? — извика Мортиай.

— Връзки с обществеността — отвърна Мадисън. — Цялата планета Блито-3 се ръководи от тях. — Гласът му почти започна да пее. — Връзките с обществеността са дарът на Земята за очакващата вселена.

Хелър видя как в погледа на Мадисън се разпали жарава. Той каза тихо:

— Внимавай, Мадисън! По-добре е да млъкнеш!

Мадисън се обърна към него с презрително отношение.

— Да млъкна? Стана много добре, че НЕ млъкнах. Хелър-Уистър, та аз те направих това, което си днес! Без връзките с обществеността и моят гений при използването им, сега щеше да трепериш никому неизвестен в някоя мрачна и усойна пещера. Какво си ти всъщност? Никой, едно нищо!

Мортиай беше скочил на крака. Лицето му се беше изкривило от ярост.

— Млъкни, дяволско изчадие! — изгърмя той към Мадисън. — Как смееш да обиждаш един от най-смелите офицери, които някога са живели! Ти си един сополив страхливец на всичкото отгоре! Знаеш много добре, че на един офицер не му е разрешено да се дуелира в присъствието на монарха. Добре, аз ще се погрижа за това! — И той извади ръчния си бластер, за да го застреля!

Мадисън погледна оръжието и пребледня. Той нямаше представа, че подобен обичай съществува. Беше изпаднал в несвяст. Сега му се струваше, че ще го изнесат с краката напред. Той наблюдаваше с ужас как палецът вдигна предпазителя!

Изведнъж Мортиай се овладя.

— Не — каза той. — Това време отмина. Сега съм Император. Трябва да се поправя.

Макар че постави бластера си отново в кобура на колана си, той не изглеждаше много променен. Продължаваше да излъчва максимална ярост. Продължаваше да стои прав.

Мортиай се взря в Мадисън. Гласът му на човек свикнал да обитава космически кораб прогърмя:

— НАЙ-СЕТНЕ стигнахме до дъното на всичко!

Ръмжащата ярост вля страх в напрегнатата зала.

— Едно нещо, наречено връзки с обществеността, разбунва милиони духове по улиците и причинява материални загуби за десетки милиарди кредита! Някой си П. Т. Барнъм ни дава отвратителни изроди! От ЦРУ и КГБ се ражда една покварена, престъпна организация, наречена Апарат! Две безумни, измислени „науки“, наречени психология и психиатрия, лъжат цялото население! Наркотиците разбиват живота на цели градове и подриват правителството! Двамата ми бедни братя са мъртви, баща ми е с разбито здраве, а аз самият — осъден на пет години в ада! И откъде е дошло всичко това?

Той стовари юмрука си върху масата.

— Една планета, наречена Блито-3, Земята! НАС СА НИ ЗАВЛАДЕЛИ!

Мортиай се изпъна. Лицето му беше много сериозно. Но той се беше взел в ръце. Сега заговори с кралска решимост.

— Вече знам защо нещата на Волтар са тръгнали толкова зле и зная откъде е дошла болестта. Примитивните, западащи или загниващи цивилизации могат да бъдат много опасни, за да се общува с тях. Може да бъде като поставянето на пациент със заразна болест в стая, пълна със здрави хора. Една култура от по-висш порядък може да бъде върната назад или покварена от едно такова общуване. Имали сме и преди в историята си подобни случаи и съвсем не сме безгрешни. Никога обаче в цялата си кариера, която беше изпълнена с многобройни пътувания, не съм чувал за толкова гнило и дегенерирало общество като това на Блито-3, Земята!

Той остана така за момент. Погледът му се плъзна по доспехите и портрета на баща му, които още висяха на отсрещната стена. Вградени под тях се намираха портретите на двамата му братя, които бяха мъртви. Очите му се замъглиха за момент и тогава, той изведнъж се обърна към Хелър.

— Не искам повече да чувам нищо за Блито-3! НИКОГА! — Той си пое дълбоко дъх. — Вие сте постоянен вицекралски председател, лорд Хелър. Като Император, аз по правило не бива да присъствам тук. — Хелър виждаше, че Мортиай всъщност плаче и се опитва да скрие това колкото може по-добре. — Като корона — продължи Мортиай като контролираше гласа си с трудност — напускам това заседание. Ще Съставя в свободното си време списък на потенциалните нови лордове, който можем да използваме при сформирането на правителството. Той се беше навел напред, за да прикрие емоционалния стрес, в който беше изпаднал. Взе шест празни бланки за прокламации. Бързо се подписа под всяка една от тях. Извади кралския печат от джоба си и го удари върху подписите. Плъзна шестте бланки към Хелър.

— Използвай една от тези празни бланки — каза Мортиай, — за да се освободиш от Блито-3, Земята, по какъвто начин сметнеш за най-добър!

Той се обърна към задната част на подиума. Очевидно си тръгваше и цялата зала мълчеше напълно изненадана. Изведнъж всички се изправиха в закъснял опит да се поклонят.

Мортиай обаче не гледаше към тях. Той слезе по задните стъпала на подиума. Когато изчезна от погледа им, той избърса очите си с обратната страна на ръката си.

Графиня Крек се изниза до него, хванато под ръка и го отведе, защото за нея беше очевидно, че той е заслепен от сълзите си и не вижда къде върви. Беше обичал братята си много силно. Но едва сега, когато беше разбрал какво е причинило смъртта им, си даваше сметка за това.