Хани Мюнцер
Жило и мед (7)

Шеста глава

Един свещеник, по съвместителство и ръководител на хора в скромната църква „Санкт Леополд“ във Втори район на Виена, бе положил навремето първите основи в съдбата на Елизабет, десетгодишното дете на обущар.

Още от първата секунда той беше запленен от ясния й глас, който облагородяваше малкия му хор. Скоро из квартала се разчу, че в църквата пеел същински ангел небесен, и към „Санкт Леополд“ заприиждаха необичайно много миряни. Скоро хората стояха дори отвън и смирено чакаха да чуят детето.

Случи се така, че един член на църковната общност обърна вниманието на свой приятел върху това момиченце. Въпросният приятел беше известен в музикалните среди и се ползваше с голямо влияние. Скоро той прослуша лично уникалния глас и предсказа голяма кариера на Елизабет. После й уреди да се представи в „Моцартеума“ в Залцбург. Елизабет замина за там с родителите си и още същата година получи стипендия.

Сбогуването с родителите беше сърцераздирателно, но решението бе правилно. Още в началото на 1920 година, едва двайсетгодишна, Елизабет дебютира в Залцбург под моминското име на майка си Малпран — фамилията Казегер се оказа неподходяща за творческата й кариера — в ролята на Маргарита във Фауст от Гуно.

Първа слава й донесе ролята на Дездемона в Отело от Верди след по-малко от година, когато дебютира в берлинската „Щатсопер“ на булевард „Унтер ден Линден“. Оттам започна международната й кариера, която щеше да я отведе в Милано, Париж, Брюксел и Рим. На оперния небосклон бе изгряла нова звезда.