Хани Мюнцер
Жило и мед (61)

Послеслов

Албрехт Брунман е измислен образ. Но не и историческият му прототип Адолф Айхман. Най-близкият му сътрудник се казвал Алоис Брунер. Името „Брунман“ е комбинация от двете имена. Същото важи и за адютанта на Калтенбрунер. Истинското му име е Артур Шайдлер. От него направих „Шитлер“ — аналогията беше твърде добра, не можех и не исках да я избегна.

Днес Айхман се счита за архитект на Холокоста, той е бил шефът на логистиката, който пресмятал бройката на подлежащите на депортиране и изчислявал натоварването на железопътните вагони. Той бил и протоколчик на Ванзейската конференция, на която било взето решение за масовото убийство на шест милиона евреи из цяла Европа.

Айхман и съучастниците му не се побояли да се заемат с безумното осъществяване на тази логистика. С ледени сърца и перфидно съзнание си задали въпроса: Как да избият шест милиона души? Кой метод на убийство е най-икономичен? В крайна сметка качествените муниции били скъпи! И как да се реши проблемът с премахването на труповете? Кой ще ги погребва? Може ли да се оползотворят евентуалните „остатъци“? Както е известно, косите били използвани като пълнеж на дюшеци. Не е нужно да казвам повече, всички знаем как са завършили нещата.

Адолф Айхман е единственият нацистки военнопрестъпник, изправен пред редовен съд в Израел, и единственият, спрямо когото израелското правосъдие е изпълнило смъртна присъда. Той бил отвлечен от Аржентина през 1960 година от агенти на Мосад и екзекутиран през 1962 година.

Фриц Герлих също е историческа фигура. Той е събирателен образ на всички смели журналисти, които ежедневно са се противопоставяли на безумията на диктатора и са ги разкривали пред света. Хитлер искал да заглуши гласа на истината, защото диктаторите се страхуват най-много от истината. Фриц Герлих бил редактор на Нойесте Мюнхнер Нахрихтен, от който по-късно произлиза Зюддойче цайтунг. На 3 януари 1932 година той основава вестника Дер гераде Вег.

Фриц Герлих е извървял своя път, непоколебим и гордо изправен, чак до смъртта. В продължение на шестнайсет безкрайни месеца бил малтретиран и изтезаван заради убежденията си, но не се пречупил. Умрял за истината.

Реален образ е и кръщелникът на Хитлер, Егон Ханфщенгъл, наречен в книгата Егон Пуцингер. Баща му Ернст Седжуик Ханфщенгъл — „Пуци“, до 1937 година завеждал Отдела по въпросите на печата на Адолф Хитлер. Наричали го подигравателно „Пианистът на Хитлер“ или „неговата секретарка“.

Ернст Ханфщенгъл — „Пуци“, действително е следвал в Харвард и по онова време се е запознал в изискания Харвардски клуб с младия сенатор Франклин Д. Рузвелт — за което Пуци си спомня двайсет години по-късно и умело се възползва от това обстоятелство. През 1939 година, в началото на войната, Пуци Ханфщенгъл бяга от Германия през Швейцария и пристига в Лондон. Британците го интернират като враждебен чужденец, но после го освобождават по искане на Франклин Д. Рузвелт, който междувременно е станал президент на Съединените американски щати, и той благополучно отлита за Вашингтон.

После Пуци работи като съветник на Рузвелт във войната срещу нацистка Германия. Една удивителна кариера — от съветник на Хитлер до съветник на Рузвелт! По-късно Ханфщенгъл озаглавява мемоарите си Между Белия и Кафявия дом. Куриозно и многозначително!

В книгата Пуци е превърнат в „Буби“. Променила съм леко и някои географски места във връзка със семейство Пуцингер-Ханфщенгъл.

Искам да се спра на една историческа подробност. По драматургични причини си позволих да изместя завършването на новата Райхсканцелария. Елизабет Малпран влиза в нея през юни 1938 година, но тя е открита официално едва на 9 януари 1939 година.

В средата на 90-те години на XX век се запознах със сина на Пуци, Егон Ханфщенгъл, във „Вила Тифланд“ в Мюнхен. Едва по-късно осъзнах, че това е същата вила, в която Адолф Хитлер е празнувал Коледа със семейство Ханфщенгъл след освобождаването си от затвора „Ландсберг“ през 1924 година.

Една приятелка на леля ми, Ирене, ме свърза с Егон Ханфщенгъл. В средата на 90-те Ирене беше пристигнала от Сиатъл в Мюнхен, за да живее заедно с Егон. Навремето била младежката му любов. Междувременно двамата бяха загубили брачните си партньори, намерили се бяха отново и искаха да сложат ново начало след четирийсет години. Но това е друга история…

Когато влязох във вилата с Ирене, не знаех какво ме очаква. Със сигурност не и да се срещна с човека, чийто баща е бил близък съратник на Адолф Хитлер, с неговия кръщелник, разглезван със сладкиши, когото фюрерът люлеел на коленете си.

Заварихме Егон сред наследството на баща му Пуци: купища писма, оригинални речи с ръкописни бележки и рисунки на Хитлер. Егон ги изследваше и сортираше, защото по онова време замисляше да напише книга за Адолф Хитлер. Дори ми позволи да прочета някои ръкописи.

Онзи следобед прекарах много часове в разговор с Егон. Той беше особняк, но важен свидетел на своето време и обаятелен разказвач. Слушах го внимателно. По-късно Ирене сподели с мен, че майката на Егон, Хелене Ханфщенгъл, в романа Хелга Пуцингер, през 1959 година казала на нея, годеницата на сина си Егон: „Най-голямата ми грешка беше, че тогава отнех револвера на Хитлер. Да го бях оставила да се самоубие!“. Както е известно, след опита за преврат в Мюнхен през 1923 година Хитлер потърсил убежище във вилата на семейство Ханфщенгъл, където и бил арестуван.

През онзи ден във „Вила Тифланд“ за първи път в мен започна да зрее идеята за настоящата книга.