Джон Конъли
Време на мъчения (90)

90

Хенкел нямаше желание да навлизат по-навътре в Отреза без подкрепление. Смъртта на Чанър беше наклонила везните срещу обитателите на тази територия и той едва се сдържаше да не си измие ръцете и да остави събитията да следват естествения си ход. В същото време обаче не желаеше името му да се свързва с нов Уейко. Радиостанцията в пикапа беше уцелена от куршум и той се обади по мобилния си телефон.

За съжаление, всички съмнения как трябва да се подходи към Отреза бяха разпръснати от свидетелските показания на Пейдж и Гейл пред полицията и двамата агенти от ФБР, които току-що бяха пристигнали там. Освен това семействата на Холбърт и Лън се бяха предали доброволно на властите с искане за закрила от Касандър Хоб и хората покрай него. Към момента полицейските части бяха готови да настъпят в Отреза от север, изток и запад.

Докато Хенкел се опитваше да чуе какво му говорят отсреща, Паркър чу грохот от юг и след секунди пред очите им се появи бронираният MRAP, следван от един джип и една патрулна кола на щатската полиция, които скоро се натъкнаха на преобърнатия буик, пикапа на Хенкел, чийто капак беше станал на решето и от дупките свистеше пара, и една относително здрава кола под наем.

— Е — рече Луис, като огледа внушителната бронирана машина и си помисли, че положението винаги може и да е по-лошо, — сега поне можем да разкараме буика.

* * *

Хенкел прецени, че най-отпред ще се движи бронираната машина със специалния отряд, защото се надяваше противникът да се огъне, щом я види. Важното беше да стигнат до Квадрата, където чакаха Касандър и ядрото на Отреза, преди останалите части на полицията. Ако Хенкел успееше да се разбере с Касандър, може би щяха да избегнат излишно кръвопролитие, въпреки че вече се чуваха престрелки от други части на Отреза. А си оставаше и проблемът със самия Касандър.

Приска Тинсли потвърди това, което бе извикал гласът от къщата: Оберон беше мъртъв, убит от сина на Касандър, Лусиъс, почти със сигурност по заповед на баща си. Приска не знаеше дали Касандър е наредил убийството на Хенкел, но изглеждаше много вероятно. По предплатените телефони и късовълновите радиостанции, с които се общуваше в Отреза, се бе разпространила и мълвата, че синовете на Касандър са мъртви. Хенкел силно се съмняваше, че първият приоритет на Касандър ще бъде проявата на здрав разум.

Полицаите избутаха пикапа на шерифа от пътя, след като Хенкел изрази разбираемата неохота да го досъсипят с бронираната машина — решение, за което бе двойно по-благодарен, след като видя какво се случи с буика. Натовариха Приска Тинсли на задната седалка на един от полицейските автомобили — надяваха се да успее да вразуми следващите бранители на пътищата към Отреза, но на практика се натъкнаха само на още една блокада от дървени трупи и чували с пясък и след няколко вели изстрела по бронираната машина, защитниците се съгласиха да оставят оръжието и се предадоха. Двама от тях бяха тийнейджъри, а третият — двайсетинагодишно момиче, и всички изглеждаха признателни за арестуването си. Не бързаха да умират. Никой от тях обаче не знаеше какво се случва в Квадрата, освен приблизителния брой на силите там: не повече от двайсетина мъже и жени, като най-възрастните и децата бяха прибрани в затвора заради собствената им сигурност. Хенкел посочи мястото на бившия затвор на картата, която беше дал на Паркър, и изпрати двама полицаи там, за да поддържат спокойствието на хората вътре и да предотвратят неволното му подпалване от другите полицейски сили, навлизащи в Отреза. Въпреки че със специалния отряд в бронираната машина имаше лейтенант от щатската полиция, той беше достатъчно разумен, за да остави ръководството на Хенкел. И той, също като шерифа, нямаше желание да цапа ръцете си с кръвта на жени и деца.

Квадратът вече се виждаше, когато проехтяха първите изстрели. Идваха от сградите пред тях и от укрития вляво и вдясно. Паркър видя как един полицай пада, уцелен в крака, а после всички потънаха във водовъртежа от кръв, пушек и шум.

И смърт.

По-късно всичко това щеше да се върне в съзнанието на Паркър като фрагменти, парчета от огромна диорама, която някак си се беше пръснала в паметта му: отварянето на бронираната машина, слизането на специалния отряд, неравномерната стрелба от Отреза, тежкият, дисциплиниран огън, който й отвръщаше, пръсването на стъкла, нечий вик за помощ, мъжът на средна възраст, облечен в камуфлаж, който се показа от храстите с пушка, подпряна на рамото си, само за да бъде разкъсан на две от автоматичен откос, стрелецът от бронираната машина, който откри огън по една от къщите в Квадрата с 50-калибровия си снайпер, издължените му куршуми, които пробиваха стените и хората, които се озоваваха на пътя им; бавното настъпление на MRAP-a и свличането на земята отдясно, защото пътят нарочно беше построен със слаби банкети, за да забави хода на такива като него. Машината се преобърна настрани, снайперистът излетя нагоре, блъсна се в едно дърво, падна в основата на дънера му и повече не помръдна.

По това време Паркър вече беше близо до Квадрата, следван по петите от Ейнджъл и Луис. Полицаите обстрелваха къщите от двете му страни, докато Хенкел не заповяда по високоговорителя на оцелелия автомобил всички да прекратят огъня. Последното, което искаше, бе да разчистват къщите една по една. До момента имаше двама ранени полицаи, а Чанър беше мъртъв. Жертвите от Отреза бяха повече, но само един от защитниците на покрайнините на Квадрата беше добавен към списъка с мъртъвци. Още трима бяха ранени, а някои от другите вече оставяха оръжието си и вдигаха ръце. Подобно на уличен сблъсък, конфликтът в Отреза като че ли припламна бързо, но без твърде голяма решителност или отчаяние, за да продължи повече. Повечето от тези хора не бяха убийци. Вероятно дори не се възприемаха като нарушители на закона.

Прикриван от двете страни от Ейнджъл и Луис, Паркър продължи напред по източната граница на Квадрата, придържайки се към гората, без да открива огън. Приска Тинсли им беше разкрила важен детайл преди разгара на стълкновението: Касандър се намираше в бункера. Това беше тяхното светилище, сърцето на Отреза, въпреки че жената отрече някога да е стъпвала вътре. Когато Паркър спомена за Мъртвия крал, тя само отмести поглед и замълча. Каквото и да се криеше в сърцевината на съществуването на Отреза, каквото и да представляваше Мъртвия крал, то беше в тази сграда.

Заобиколиха Квадрата и навлязоха сред дърветата на север, докато пред очите им не се откри бункерът. Спряха удивени. Постройката напомняше на къщичка от детска приказка, на замък на чудовище, ниска и тъмна, с пробили през стените клони и тънка корона на покрива. Цялото нещо приличаше на глава с торс и ръце, сякаш всеки миг можеше да стане от земята и да изчезне в гората. Изложени на капризите на времето, строителният материал и дървото се бяха слели през годините и сега не можеха да се отличат едно от друго.

В основата на бункера имаше отворена врата, но преди да успеят се приближат до нея, проехтя пушечен изстрел, който откъсна клонки и листа над главата на Луис. Следващият вдигна пръст в краката на Ейнджъл.

— Видях единия — каза Луис.

Той се прицели в кафявата фигура, движеща се на запад от укреплението, и стреля три пъти. Човекът падна. Луис искаше да бъде сигурен, че го е повалил, преди да продължи снишен към него. Пушката произведе още един изстрел, но напосоки, като че ли човекът вече нямаше сили да вдигне оръжието си от земята. Луис описа дъга и го приближи в гръб, но мъжът вече беше мъртъв.

Ейнджъл и Паркър съсредоточиха огъня си върху втория стрелец. Той се движеше под прикритието на шубраците, за да стреля всеки път от ново място. Свалил вече своята мишена, Луис продължи към бункера, а Ейнджъл държеше другия противник ниско, като постоянно стреляше от лявата и дясната му страна, за да може Паркър да притича до бункера.

Отвъд Квадрата се донесе трещенето на продължителен огън, последвано от взрив, вероятно на граната. Паркър чуваше ръмженето на двигатели, виковете на хора и отново простичките думи на Хенкел, с които настояваше за прекратяване на стрелбата, заповядваше на защитниците на Отреза да се предадат и ги уверяваше, че няма да пострадат. Видя как Ейнджъл се скри зад едно дърво и предпазливо продължи напред, докато другите двама се промъкваха към живия стрелец.

— Касандър Хоб? — извика Паркър. — Всичко свърши.

Спря се на разстояние от вратата, въпреки че не беше сигурен колко може да разчита на защитата на старото дърво, ако някой отвътре решеше да стреля. От друга страна, то бе оцеляло толкова дълго, а гредите зад него изглеждаха твърди като камък. Дали Хоб наистина беше вътре? Може би лежеше мъртъв на пода или се криеше от Ейджъл и Луис в гората.

Отговор не последва и Паркър рискува да открехне още малко вратата. Зачака да чуе изстрели, но всичко си остана тъмно и тихо.

Той пристъпи вътре и се озова във владението на Мъртвия крал.