Джон Конъли
Време на мъчения (78)

78

Оберон спря да купи някои основни неща от „Сампсън“, най-големия универсален магазин в Търли. Отрезът беше почти самодостатъчна общност, но все пак трябваше да купуват някои продукти като кафе, захар и сол. След кратък размисъл Оберон купи и една кутия деветмилиметрови муниции, две кутии патрони за дванайсеткалибровата си пушка и три кутии 7,62×39 за своя „Колт AR-15“.

По принцип Касандър отговаряше за въоръжението в Отреза, но Оберон вече му нямаше доверие. Не ставаше дума само за очевидното му нежелание или неспособност да овладее Лусиъс, нито за възраженията му срещу плановете на Оберон за бебето на Пейдж или дори за подозрението на Оберон, че Касандър иска да поеме властта над Отреза. Не, Оберон беше забелязал начина, по който Касандър гледа жена му. Той все още вярваше на Шера… или поне така си мислеше.

В интерес на истината, вече не беше сигурен.

Претегли една от кутиите в ръка. По отношение на точността колтът нямаше да му бъде от голяма полза на повече от двеста метра разстояние, но той и не беше предназначен за това. Ако нещо се случеше в Отреза, боят щеше да се води от малки разстояния. Наслади се за още няколко секунди на тежестта на мунициите, след което ги занесе в пикапа. Докато ги подреждаше, му се стори, че някой го наблюдава. Вдигна очи и видя един мъж, облегнат на безличен седан, толкова чист и необичайно нов за този район, че със сигурност беше взет под наем.

Детективът: Паркър.

Оберон затвори вратата на пикапа, огледа паркинга за приближаващи автомобили и се приближи до ловеца.

— Знам кой сте — каза той.

— Тогава знаете и защо съм тук.

— Не, ще трябва да ми кажете.

— Искам да ми предадете двамата мъже, Лусиъс и Джабал, които неотдавна са били в Портланд, Мейн.

— С каква цел?

— За да могат да бъдат разпитани тук или на североизток за смъртта на Харпър Грифин и изчезването на Джеръм Бърнел.

— Не съм ги чувал.

— Не съм ви питал за това. Попитах ви за Лусиъс и Джабал.

— Вие сте частен детектив. Нямате правомощия тук, а нито Лусиъс, нито Джабал са обвинени в престъпление. Връщайте се в Мейн, преди нещата да загрубеят.

— Не бих могъл.

— Значи, всичко ще се случаи по реда си.

Оберон понечи да се отдалечи, но се спря.

— Защо не можете просто да ни оставите на мира? — попита той.

— Не мисля, че вие сте мирни хора или че Отрезът е мирно място — отвърна Паркър, — така че не виждам смисъл във въпроса ви.

— Предупреждавам ви. Стойте далеч от нас.

— Лусиъс — повтори Паркър. — И Джабал.

Оберон не каза нищо повече, само се качи в пикапа си и потегли. Когато погледна в огледалото, Паркър вече го нямаше.

Не беше трудно да разбере къде е отседнал детективът, защото в окръг Пласи нямаше много хотели, още повече пък такива, в които някой би се спрял. Паркър беше взел стая в „Драйдън Ин“, а Мортън Драйдън имаше достатъчно здрав разум, за да не ядосва Отреза.

Оберон се прибра у дома. Прозорците на спалнята бяха отворени, дюшекът беше гол, мокрите чаршафи висяха на простора. Бяха ги постлали преди по-малко от седмица. Оберон не изкоментира, а целуна Шера и попита как са Пейдж и Гейл. Тя каза, че още не ги е навестявала, но ще иде да ги нагледа след вечеря. Щеше да вземе и Хана. Жените не бяха преглеждани от миналата седмица, а Хана беше специалист в това отношение.

Оберон остави жена си и прекоси Квадрата. Още преди да е стигнал до стъпалата пред къщата му, Касандър излезе на верандата. Не се изненада, като видя приближаващия гостенин, но инстинктивно сви юмруци. Освен това явно стоеше с яке вкъщи, което можеше да означава единствено, че носи оръжие под него.

Оберон беше твърде стар или твърде мъдър, за да се преструва, че всичко е наред.

— С теб имаме въпроси за обсъждане — каза той, — но сега не му е времето. Имаме по-съществен проблем.

Касандър се поотпусна и зачака да чуе.

— Паркър е тук.