Джон Конъли
Време на мъчения (76)

76

Рос почука на вратата на Конрад Браун. Шефът се беше заринал с документи и почти изпита облекчение, когато Рос се появи на вратата — поне докато не видя изражението на лицето му.

— Какво има?

— Помоли ме да те държа в течение за действията на Паркър.

— Той е в Западна Вирджиния.

— Защо?

— Разследва нещо, наречено Отреза — затворена общност, вероятно свързана с престъпна дейност.

— Нещо, което трябва да ни тревожи?

— Вероятно не повече от обичайното.

Браун се намръщи.

— Значи, е зле?

— Ще видим. А сега погледни това.

Рос извади смачкана карта на Съединените щати от папката, която държеше под ръка. Разгъна я на бюрото на Браун, така че да се видят нанесените с червено GPS координати. Браун веднага усети как го побиват тръпки. Беше виждал такива карти.

— Намерени тела?

— Де да беше това — отвърна Рос и му подаде малко картонче. На него със същия почерк беше написано „Тоалетни на ФБР“ и въпросителна.

Рос посочи едни от координатите в Средния запад.

— Тук е Националният музей на горчицата в Мидълтън, Уисконсин. Близо до него, в Нийлсвил, също отбелязана, се намира Чати Бел, Най-голямата говореща крава на света. — Пръстът му се премести надясно. — Това е Музеят на дъгата в тематичния парк, „Доливуд“ в Пиджън Фордж, Тенеси. Тук, в Сан Антонио, е Арт музеят за тоалетни чинии на Барни Смит. Имаме още Картофения музей на Айдахо, Международния бананов музей в Мека, Калифорния, и най-големият скрин на света в Хай Пойнт, Северна Каролина.

— А това? — попита Браун, като унило посочи координатите в пустинята Мохаве.

— Зона 51^[1]. Не мисля, че има нужда да проверяваме отпечатъци от пръсти, за да се досетим кой го е изпратил.

— Този изрод Ейнджъл — каза Браун. — Мразя ги тези типове.