Джон Конъли
Време на мъчения (12)

12

Името му беше Тод Пелц, но той го мразеше и предпочиташе да му казват Ти Пи. Понякога му се струваше, че звучи детинско, друг път — рапърско. Това също не му се нравеше, но не колкото възможността да си остане шибаният Тод Пелц.

Скоро щеше да навърши трийсет, а вече беше опознал отвътре няколко окръжни затвора за дребни нападения и едно глупаво шофиране в нетрезво състояние. Всичко това се бе случило преди двайсет и петата му година. Ти Пи имаше избухлив характер — никога не би го отрекъл, — но беше положил много усилия да се научи да го владее и значително бе ограничил консумацията на алкохол, защото беше наясно, че едното подхранва другото. Проклятието му бе, че е малко по-интелигентен от необходимото, за да се задоволи с честен ръчен труд, поне не и за дълго, но недостатъчно дисциплиниран, за да се посвети на дългосрочно себеусъвършенстване. Беше от онези мъже, които обичат да се хвалят, че никога не са удряли жена и не биха го направили, сякаш подобно благородство заслужава да се отбележи и някак си ги отличава от масите. Ти Пи изглеждаше корав — над метър и осемдесет висок, с дълги и мускулести крайници като на алпинист или бегач на средни разстояния, но в него имаше и някаква мекота. Обичаше Кори Уайът и тя него също: достатъчно, за да примамва нещастници, да ги прави уязвими за особения натиск на Ти Пи. Очите му бяха нежни, но когато беше нужно да отправи заплаха или да приложи малко насилие, ставаха стъклени и празни, като че ли по-добрата му страна бе избрала да се направи на невидима и да гледа в друга посока.

На пасажерското място до Ти Пи в претъпкания с боклуци шевролет седеше Бари Браун, който можеше да бъде Би Би, ако бе склонил на подобна гавра с рожденото си име, което той категорично не би направил. Браун беше с що-годе същия ръст, но по-месест и масивен. Беше по-умният от двамата, въпреки че бе приел подчинената роля, но това бе заложено в характера му: Браун беше роден манипулатор и му беше по-лесно да действа зад кулисите, отколкото на сцената. Когато изучаваха „Отело“ в училище, той беше единственият в класа, който съчувстваше на Яго^[1] от самото начало. В друга епоха и при по-благосклонна съдба от него щеше да излезе великолепен, амбициозен придворен, Кромуел или Уолсингам^[2]. Когато гледа първите два филма на Копола, не му се прииска да бъде Кръстникът — предпочиташе ролята на Том Хейгън, умният консилиери. Носеше очила вместо контактни лещи, защото харесваше вида, който му придаваха, и се беше научил да говори само когато е необходимо. Това се оказа полезно умение. Откри, че мълчанието кара хората да се чувстват неудобно, поради което често казват нещо, за да го нарушат, и така се разкриват.

Тъкмо Браун даде идеята да използват Кори като червейче на кука, въпреки че много внимаваше да не се изразява така пред Ти Пи. Вместо това бавно пося идеята в главата му, така че приятелят му да реши, че е изцяло негова. Кори се оказа по-костелив орех, но манипулацията не бе чужда и на Ти Пи и скоро той успя да я убеди, че никога няма да попадне в реална опасност. Браун се разбираше доста добре с Кори, но знаеше, че тя би предпочела двамата с Ти Пи сами да си проправят път в света. Струваше му се, че Кори би била съвършено доволна да работи в кафене или бар и да издържа гаджето си, докато то играе компютърни игри, бърника колата си и измисля грандиозни схеми за забогатяване, които никога не дават плодове, защото му липсва енергия и ентусиазъм да ги осъществи. Браун добре знаеше, че в крайна сметка Кори ще се разочарова и ще го зареже, може би с дете на ръце, което ще трябва да отгледа сама. Мислеше си, че в определен смисъл той ги държи заедно, като вдъхва известни амбиции на Ти Пи — амбиции, които инак не биха се породили в съзнанието му.

До момента всичко вървеше по план. Първата мишена беше женен петдесетинагодишен политически делегат от Бостън. Получи се неимоверно лесно: две-три питиета, кратък флирт, няколко думи как напомня на Кори за любимия й чичо, по когото тайно си падала от малка, след което се озоваха в хотелската му стая. Когато на вратата се почука и Кори отвори, за да влязат двамата маскирани мъже, набелязаният вече беше по боксерки и с щръкнал член, от който можеше и знаме да развее. Кори беше в подобно разсъблечено състояние и си остана така, докато Би Би не показа на делегата пистолета си и не му обясни кога и при какви условия ще го свали. Снимаха шофьорската книжка на нещастника, която той държеше в портфейла си редом до снимките на съпругата, децата и първото си внуче. Погледнаха адреса му, след което, все така под заплаха с оръжие, направиха серия от достатъчно компрометиращи снимки с Кори. Накрая го принудиха да им разкрие ПИН кодовете на дебитната и кредитните си карти. Кори се облече и отиде да изтегли дневния лимит от всички карти, после пи кафе до полунощ и изтегли още толкова. След това върнаха портфейла, дебитната и една от кредитните карти на делегата и го предупредиха да не блокира другата още двайсет и четири часа. Увериха го, че банката ще покрие всичките му загуби, а и бездруго не могат да направят кой знае какво с лимит от пет хиляди долара. Срещнеха ли проблем с използването на картата, съпругата ми веднага щеше да научи какво е вършил мъжът й в свободната си вечер в Бостън. Не се наложи да използват никакво насилие точно както обичаха, и изкараха общо три хиляди долара и два лаптопа, купени с втората карта, които после продадоха за едва четвърт от стойността им.

След това Кори захвърли евтината си перука и направиха същия номер още два пъти в Бостън и околностите, преди да се насочат постепенно на север: Портсмут, Конкорд и Портланд. Браун обаче не искаше да се занимават с кретена от тази вечер. Някак си чувстваше, че е по-добре да прекратят за известно време операцията и да се снишат за малко. Имаха достатъчно пари, за да изкарат добре зимата, а той беше убеден, че последната им плячка — един търговски представител в Портсмут, когото се наложи да тупнат по главата, за да преглътне негодуванието си, може и да поемеше риска да не си затрае за случая. Ти Пи обаче настоя за още един набег и Кори се съгласи просто защото любимият й го поиска.

Малко по-рано тази вечер Браун и Кори разговаряха надълго и нашироко, може би за първи път без присъствието на Ти Пи, и за Браун стана ясно, че Кори се притеснява все повече от това бизнес начинание. Нищо чудно: все пак тя беше тази, която поемаше основния риск. Да, двамата с Ти Пи винаги я следваха изкъсо и се стараеха да оставят минимални интервали между влизането в хотела и почукването на вратата. Но какво щеше да стане, ако ги спреше охраната, колата се повредеше или просто нещо се прецакаше? Това бяха напълно реални възможности. Кори щеше да остане сама и голямата дума с „и“ — изнасилване — никога не напускаше съзнанието й.

Кори и Ти Пи спяха в една стая в мотел до Мейн Мол, а стаята на Браун беше срещу тяхната. Благодарение на това не чуваше как се чукат, което беше голямо облекчение. Когато живееха заедно в малък апартамент с една спалня в Куинси, беше принуден да ги слуша, а му беше достатъчно трудно да заспи заради садистичните пружини на кушетката и без пъшкането на Ти Пи и насърчителните вопли на Кори. В началото, когато все нямаха пари, той лягаше на второто легло в същата стая или даже на пода, а когато Ти Пи искаше да остане насаме с приятелката си, му показваше вратата и на Браун не му оставаше друго, освен да се скита наоколо, да пуши и да чете книга, седнал на пластмасово столче, или да изгледа някой филм, ако наблизо има кино. Мразеше тези моменти. Караха го да се чувства деветгодишен и нисък като тревата.

Браун беше влюбен в Кори. Отне му известно време да го разбере и да се опита, макар и неуспешно, да го превъзмогне. Притежаваше достатъчно емоционална интелигентност, за да си даде сметка, че една от причините да предложи да я използват като примамка бе желанието му да я накаже, задето спи с Ти Пи, а не с него, но сега, когато нагазваха в дълбокото, започваше да съжалява, че я е замесил. Виждаше напрежението, което я измъчваше. Беше станала по-нервна отпреди и той знаеше, че има проблеми със съня. Опита се да покаже всичко това на Ти Пи, но той се наслаждаваше на парите, които изкарваха, а и както изтъкна, все пак не я караха да проституира.

Само дето точно това правеха, ала Ти Пи или не искаше, или не можеше да го разбере. Фактът, че двамата мъже се намесваха преди началото на голямото шоу, не правеше всичко това по-малко унизително и опасно за Кори. След разговора си с нея тази вечер той твърдо реши да намери друг начин за лесно изкарване на пари. Познаваше разни хора в Бангор, а двамата с Ти Пи вече имаха достатъчно кинти, за да могат да си купят сносно количество дрога. Майната й на тревата: икономиката, изглежда, се подобряваше, а за Браун това означаваше, че търсенето на кока ще нарасне. Трябваше само да се помотаят в правилните барове и да установят правилните връзки с обичайната петъчно вечерна пасмина от костюмирани младежи, които започват да пият с излизането от офиса и към осем вечерта вече не знаят къде са. Браун беше започнал да чертае плана с Ти Пи, докато чакаха Кори и набелязаната мишена да излязат от бара, и смяташе, че е успял да положи основите.

После забеляза типа, който излезе с Кори, и в главата му засвети червена лампичка.

— Ей.

— Какво? — попита Ти Пи.

— Имам лошо предчувствие за този тук.

— Хайде пак. Стига, казах ти вече — ще помисля пак за коката, а и се разбрахме, че този ще бъде последният.

— Сериозно, човече. В този тип има нещо гадно.

— За теб всички са гадни.

— Не е пиян.

— На мен ми изглежда пиян.

Вярно, че набелязаният вървеше малко нестабилно, но Браун не беше убеден. Зърна очите му, когато минаваше покрай колата му: приличаха на локви мръсна кал. И начинът, по който гледаше Кори… като онези работници в кланиците, които обичат да измъчват прасетата, преди да ги убият.

— Предлагам да отменим акцията.

— Майтапиш се, нали? Вече са при колата му.

— Приближаваме се, повикваме Кори и й предлагаме да я закараме — отвърна Браун.

Бяха го измислили в самото начало. Кори винаги носеше шал. Ако го свалеше и прибереше в чантата си, това беше знак, че нещо не е наред и иска да се откаже. До момента го бе правила само веднъж — с един изпълнителен директор, който бе прошепнал в ухото й какво ще направи с нея в хотелската стая — нещо, което Кори не би позволила на никого, даже и на Ти Пи.

И така, шалът бе прибран в чантата, а Ти Пи и Браун се бяха приближили с колата и бяха подвикнали: „Здрасти, Линда! (Името, под което тя се подвизаваше онази вечер; никога не използваше два пъти едно и също.) Как я караш? Искаш ли с нас?“; Кори се бе извинила на изпълнителния директор, че иска да отиде при приятелите си, но онзи бе възразил. Тогава Ти Пи бе слязъл от колата — въпреки това директорът бе продължил да сумти. Ти Пи бе вложил всичките си усилия в това да се овладее, за да не привлекат вниманието на някой преминаващ полицейски патрул. Кори най-сетне бе влязла в колата и след като бяха потеглили, им бе казала какво й е прошепнал онзи. Приятелят й бе настоял да се върнат, за да му хвърли бой, който няма да забрави, и само общите усилия на Кори и Браун бяха успели да го вразумят и убедят, че така всички ще свършат зад решетките.

— Не си е свалила шала — отбеляза Ти Пи.

Така беше.

— Не е задължително тя да реши — възрази Браун.

— Ако тя няма нищо против, значи, и аз нямам.

— Ти Пи…

— Казах не.

Ти Пи не повиши глас — много рядко го правеше, — но Браун познаваше този тон. Обсъждането беше приключило.

Сега двамата наблюдаваха къщата, пред която бе спряла колата, и то иззад дърветата, които я криеха от пътя, така че всъщност дори не виждаха какво се случва.

Къща — помисли си Браун. — Не хотел, а къща. Досега не сме се пробвали в къща.

Каза си, че може да се окаже и по-лесно, защото нямаше охрана.

Ами ако имаше аларма? Или ако непознатият не беше сам вътре?

Ти Пи извади пистолета изпод седалката си и го пъхна в колана на панталоните си. Браун нямаше оръжие. Не ги харесваше. Но за пръв път се радваше, че Ти Пи не страда от подобни скрупули.

После Ти Пи каза нещо, което Браун не бе чувал да излиза от устата му досега.

— Беше прав. Трябваше да се откажем.