Джон Конъли
Време на мъчения (68)

68

Още с влизането на Шера и Хана в бараката, стана ясно, че изобщо не са дошли да си губят времето. Заповядаха на Пейдж и Гейл да застанат с лице към стената, с хванати ръце пред тялото си. Шера държеше пистолет, въпреки че той беше предимно за показ и надали щеше да го използва. Хана обаче носеше остен и Пейдж от личен опит знаеше, че не е за показ. Хана го беше използвала срещу нея при първия й опит за бягство. Пейдж нямаше желание това да се повтори, затова изпълни всичко, което й наредиха, а Гейл последва примера й.

В затвора влязоха още трима мъже и две жени, които Пейдж познаваше по лице, но не и по име. Те бързо разчистиха всички предмети, подсказващи скорошно обитание. Събраха храните от шкафовете и ги прибраха в кашони и чували, откъснаха снимките, които двете пленнички бяха откъснали от списанията и закачили по стените.

После вързаха ръцете им със свински опашки, стегнаха ги здраво и запушиха устите им с гумени топки въпреки съпротивата на Гейл. След това вдигнаха капака в пода, водещ към мазето. Сега беше ред на Пейдж да изпадне в паника. Не искаше да слиза отново там. Това щеше да я пречупи.

— Шшт — успокои я Шера. — Аз ще бъда с вас и ще светнем лампа. Обещавам, че няма да е за дълго.

Тогава Пейдж разбра: идваше някой, някой външен.