Джон Конъли
Време на мъчения (84)

84

В Отреза се върна само един пикап, в който бяха натоварени мъртвите и ранените. Другите два автомобила бяха останали в мотела. Касандър, Лусиъс и Мариус наблюдаваха приближаването му. Оберон също отиде при тях, пъхнал пистолет в колана си. Бяха предупредени, че атаката в „Драйдън“ не е минала добре. Грешка бе да възложат тази задача на Джабал и Бенедикт, а както изглежда, последният беше останал в ръцете на Паркър. Никой от оцелелите не знаеше дали е жив, или мъртъв. Бяха побягнали, за да спасят себе си.

Полицията щеше да дойде. Беше неизбежно. Имаше свидетели.

Докато сваляха телата, се чу женски вой и плач. Единият труп беше увит в старо одеяло и миришеше силно на изгорена плът. От одеялото се показа овъглена ръка и воят се усили.

Оберон се огледа за Шера и Хана, но не ги видя. Имаха нужда от тях, особено от Хана, която беше най-опитният лечител в общността. За последно ги бяха видели да приготвят храна за кучките в бараката.

Касандър се приближи до него.

— Какво ще правим?

— Ще хвърлим вината върху мъртвите — отвърна Оберон. — Неколцина от младежите ни са се скарали с Паркър и са се опитали да го убият. Не сме знаели нищо, докато пикапът не се е върнал, но единственият оцелял е бил шофьорът и той също е умрял тук. Ще се погрижим за ранените и после ще ги разкараме някъде.

Може и да стане, мислеше си Оберон.

Няма да стане. Само ще ни даде време.

Касандър не вярваше на ушите си.

— Сериозно ли говориш?

— Какво друго ни остава?

— Да се бием — намеси се Лусиъс.

— Това няма да бъде конфликт на местно ниво, няма да е просто с Хенкел. Ще бъде замесена щатската полиция, може би дори ФБР и Бюрото за алкохола, тютюна и оръжията. Не можем да се изправим срещу всичките.

И може би е най-добре да не го правим. Трябваше да се махна, докато можех. Да взема Тамара и Шера… ако тя поиска.

Той погледна към Касандър и усети прилив на гняв заради предателството, което подозираше. После очите му се спряха на затворническата барака. Нещо не беше наред. Може би някоя от кучките се беше разболяла.

— Не се притеснявай за Хенкел — каза Касандър.

— Защо?

— Мъртъв е.

— Моля?

— Пратих Нестор да се оправи с него.

— Не съм разпореждал акция срещу Хенкел.

— Знам. Аз го направих.

В този момент Лусиъс застана зад Оберон, вдигна пистолета си до тила му и натисна спусъка.