Джон Конъли
Време на мъчения (4)

4

Събирача не беше виждал Паркър повече от година и остана смаян от промяната в него. Не бяха само физическите белези на страданието, макар че видимо беше отслабнал заради травмите си и продължителното възстановяване, а косата му бе набраздена с бели следи от куршумите, пронизали скалпа му. Не, този мъж се бе преобразил както отвън, така и отвътре, и въгленът на безпокойството, което Събирача винаги изпитваше в негово присъствие, внезапно избухна в пламъци. Паркър беше умрял три пъти в часовете след престрелката и всеки път се бе завръщал като сбъднато библейско пророчество. Вече не беше същият: сега гореше от убеждение. Виждаше се в очите му, усещаше се безпогрешно като статично електричество.

Събирача никога не се бе намирал в такава опасност, както сега.

— Приятелите ти тук ли са? — попита той, взирайки се в пространството зад детектива. Очакваше да види Ейнджъл и Луис, които винаги съпровождаха Паркър, но в гората като че нищо не помръдваше.

— Сам съм.

— Как ме намери?

— Надуших те.

Дясната ръка на Събирача потрепна. Ясно му бе, че в отговора на детектива се крие и буквална, и метафорична истина. Някак си го беше проследил, и то не чрез интернет или информатори. Не, Паркър го бе намерил по невидими следи. Събирача никога нямаше да успее да се скрие отново от него, дори да му бе отредено да оцелее след тази среща.

— Дадоха ми дума — рече той. Беше сключил сделка с Ейнджъл и Луис, въпреки че беше наивно да очаква да я спазят. — Че ако им помогна да намерят нападателите ти, ще оставиш мен и баща ми на мира.

— Ако бях в положение да ги съветвам, щях да им наредя да те убият заедно с онези, които ме нараниха.

Нещо оставаше неизказано.

— Но? — попита Събирача.

— Щеше да бъде грешка.

— И защо?

— Защото може да ми послужиш.

Събирача се изсмя пресилено.

— Ти — да ме използваш? И какво те наведе на мисълта, че бих приел подобна договорка?

Ни едно мускулче не трепна по лицето на Паркър или по ръката, стиснала оръжието.

— Защото си куче, а всяко куче трябва да си има господар. Затова ще те науча да ходиш редом.

Цигарата в ръката на Събирача бе догоряла почти до пръстите му. Той я пусна на земята и внимателно стъпка фаса с левия си крак.

— Какво видя — попита той, — между световете?

— Видях езеро — отвърна детективът. — Говорих с мъртвото си дете и чух гласа на жена си.

— И какво ти каза тя?

В очите на Паркър потрепна пламъче, което не убягна на Събирача.

— Не е твоя работа. Стига ти да знаеш, че този свят се променя и че твоята мисия няма да остане същата. Омръзна ми да надзъртам през рамо, омръзна ми да се чудя дали мечът ти няма да проблесне в мрака.

— Нямам намерение да те убивам. Не мисля, че някога съм имал.

— Все едно. Нямам желание да вървиш подире ми или подир приятелите ми. Намерих те веднъж, ще те намеря отново. Когато те повикам, ще дойдеш и ще ми се подчиниш.

— Или?

В тона му не се четеше непокорство. Това беше реакцията на човек, който вече се беше предал, и просто търсеше начин да спаси достойнството си.

— Ще предам баща ти на ФБР като съучастник в убийство и ще им помогна да те издирят. Ти си загадка за тях, но подозират, че съществуваш. Аз ще го потвърдя. И аз ще бъда този, който ще те довърши. Каквото и да си ти, каквото и да живее вътре в теб, то ще скита във вечен мрак. Няма да се върнеш повече тук. Гарантирам ти.

— Нямаш такава сила.

— Мислиш ли?

Събирача преглътна.

— А ако се съглася?

— Можеш да продължиш със заниманията си. Нямам нито време, нито желание да те връзвам на верига в двора и да ти подхвърлям огризки. Но когато те призова, ще дойдеш.

Събирача загледа облаците, които се носеха в небето.

Усети как нещо го стяга за врата, като отново надянат нашийник.

— Може ли да запаля?

— Давай.

Той бавно пъхна ръка в джоба си и извади пакет цигари и кибрит. Сложи цигарата между устните си и я запали. Вдиша дълбоко, но нито миризмата, нито вкусът бяха същите. Извади цигарата от устата си и я погледна разочаровано.

— И всичко това заради една кратка среща със смъртта?

— Не — отвърна детективът. — Всичко това заради пробуждането на един бог.

Той бръкна в джоба си, извади един мобилен телефон и го подхвърли на Събирача.

— Щом звънне, отговаряш. И когато те повикам, идваш.

После свали оръжието. Вече не му трябваше. Обърна гръб на Събирача и се скри в нощта.