Джон Конъли
Време на мъчения (73)

73

На запад, в Охайо, в удобния си дом в Немския квартал на Кълъмбъс, Нора Медоус напълни ваната си и си наля чаша вино. Майка й беше родена тук, но се беше омъжила в окръг Пласи. Бракът не беше продължил дълго, което може би беше доказателство, че проблемът е в гените им, но Медоус беше съхранила топли чувства към родния град на майка си. Винаги беше харесвала Немския квартал с павираните улички и газените лампи и след много спестявания и лишения беше успяла да направи първата вноска за къща тук, макар и най-малката на улицата. От прозореца на спалнята се виждаха светлините на ресторанта „Старият мохок“ — някогашен универсален магазин, превърнал се в бордей и питейно заведение по време на сухия режим и отворил като таверна през трийсетте. Тук се сервираше знаменита супа от костенурки, отглеждани в калта в мазето. Имаше тухлени стени, ламаринен покрив и говежди стек за 10.99 долара в неделя. Това беше нейното спасение и убежище. Ходеше там и преди — само за питие. Познатото обкръжение й помагаше да успокои нервите си. С едно обаждане Нора бе обрекла частния детектив на смърт, но не угризения я водеха редовно в „Стария мохок“. Просто се надяваше всичко това да няма отражение и върху нея самата.

Понякога Кълъмбъс й се струваше твърде близо до Западна Вирджиния и Отреза, за да се чувства спокойна, но след стрелбата в бензиностанцията на Дънстан, бе станало повече от ясно: те я искаха наблизо, в случай че някой я потърси. Минали бяха години, но ето че и това се случи.

Връзката й с Отреза винаги бе адвокат Старчър. Познаваше го още откакто живееше в окръг Пласи, когато баща й имаше проблеми с Отреза заради някаква сделка със земя и Старчър беше помогнал за изглаждането на проблема. Именно към него се бе обърнала с идеята да обере съпруга си и да си подели печалбата от скъпоценните камъни с Отреза. Той я представлява при развода й. Ясно й беше показано, че няма голям избор в това отношение и че Отрезът й е наложил данък върху издръжката, както и върху бизнеса й. Можеше да се оплаче, защото си беше тяхна грешка, че един елементарен обир се беше превърнал в престрелка, завършила със смъртта на двама души, но това в най-добрия случай щеше да свърши с увеличаване на данъка, а в най-лошия — в плитък гроб на незнайно място, като бяха възможни и всякакви междинни варианти. Отрезът винеше нея за случилото се в Мейн и надали щяха да й простят в този живот.

Ваната се пълнеше бавно. Тя запали цигара. Никога не пушеше в магазина, за да не се вмирисват дрехите, но много обичаше цигара с чаша вино. Погледна към горящия край и се сети за Харпър Грифин. Още не разбираше защо са го убили.

На вратата се позвъни. Тя отиде до интеркома в коридора и натисна бутона.

— Да, кой е?

— Хектор, госпожице Медоу.

Винаги я наричаше така. Не можеше да си извърти езика за това „с“ накрая.

— Спешно ли е? Тъкмо щях да взимам вана.

— Има пожар в склада. Голяма каша е.

— По дяволите.

Нора хвърли цигарата в мивката в банята. Пристегна хавлията си, спря крана на ваната и тръгна боса към вратата. Забеляза едно конче, която се беше изтеглило от хавлията, и в съзнанието й изплува фразата „скъсване на връзките“. Затова ли бяха убили Харпър Грифин? Божичко, дали Паркър беше посетил и него? И дали той беше разказал на Отреза за това?

Пожар. Шибан пожар. Само това й трябваше.

Тя отвори вратата. Хектор стоеше на стъпалото, но зад него имаше още двама мъже. И двамата носеха черни маски за ски и държаха пистолети. „Рюгер“, 22-ри калибър, почти неизползвани, със заглушители. Куршумът от първия прониза Хектор в основата на черепа, разцепи прешлените му и предизвика моментална парализа от шията надолу. Щом той падна на земята, стрелецът пристъпи напред и повлече умиращия мъж в къщата, докато другият стоеше с насочен към Медоус пистолет.

Вратата зад тях се затвори. Хектор не кървеше много. Това й се видя странно. Очакваше повече кръв. Едва тогава се разтрепери.

Единият от мъжете вдигна маската си и отдолу се показа лицето на Мариус Хоб.

— Нищо не съм му казала — увери го Нора. — Не бих го направила.

— Все едно — отвърна Мариус.

Той я удари с пистолета. Тя се свлече.

Дори не чу изстрела, който я уби.