Дженифър Стайл
Жената на посланика (72)

Благодарности

Безкрайна благодарност към тези хора за съветите и подкрепата им:

На моя неуморим агент Бретне Блум, който ме окуражи да напиша роман и търпеливо редактира няколко чернови.

На Крис Пуополо, моя гениален редактор в Doubleday, чиито разсъждения значително подобриха историята и писането ми.

На помощник-редактора Даниел Мейър, за неговите мъдри коментари.

На моите редактори и коректори в Doubleday, невъзпети герои, за тяхната задълбочена работа по текста.

На автора и арабист Тим Макингош-Смит, за съдействието му с арабския език и арабската митология (всички пропуски в това отношение са само мои).

На Роузмари Джеймс и Джоузеф Дж. Десалво-младши, за вярата им в тази книга от първия вариант, за тяхното гостоприемство в нюорлиански стил, за приятелството им.

На Дейв Дикън и Лойд Патерсън, двете причини, поради които живях достатъчно, за да напиша това.

На Мохамед, Юсуф и останалата част от екипа, които ме спасиха.

На целия персонал на британското посолство в Сана, Йемен.

На Марина и Адриа Мерли, които удовлетворяваха всяко мое желание в „Арте Студио Джинестреле“, идиличната италианска писателска резиденция, където довърших първия вариант на книгата.

На Нина Бал-Песут, Бил Хоумууд, Дирк Лий и Дана Маккейн, за техните разсъждения по най-ранните и най-груби варианти на текста.

На Ребека Стайл-Ламбърт, MSW LICSW MPH^[1]; Джоан Аола, MD, PC^[2]; и Мишел Мей, MS, за експертното им мнение за травмите.

На The Byrdcliffe Artist в Residence Program, за времето и пространството.

На Crown Prosecution Service, за напътствието при установяването на измами.

На неколцина безименни посредници при кризи със заложници, чиито истории бяха неоценими.

На дузина британски дипломати, които ми помогнаха с технически детайли и особености по процедурата в мисиите (отново, всички грешки са единствено мои).

На ирландския художник Кийт Уилсън, който не само говори с мен за живопис и изкуство, но и ме заведе в ателието си и ми връчи четка в ръка.

На австралийската писателка Анна Хедиган, за енциклопедичния и мозък.

На Roasters Boutique, за най-хубавото капучино в Боливия и работната масичка, която ми осигуриха.

На Ана Мария Япу, без която нямаше да имам време за работа.

На Мария Тереза Торес, за приятелството и подкрепата й.

На Мария Сесилия Торес, за пространството и машината във важните моменти.

На BOSE, убиващите шума слушалки.

На моите спътници в туристическите обиколки, Ингеборг, Мишел, Мируна и Есме, за смелостта и спокойствието им.

На Ирене Колкехуанка и Хуго Маркес, за подкрепата и чувството за хумор.

На жените от A Room of Her Own Foundation, за умното, творческо и неспирно съдействие.

На Джил Коунуей Мел и Марк Мел, за отворената им врата.

На Негести, Алем, Емебет, Салаам, Юсеф и Гирма, които почти ме съсипаха с глезене и ме направиха неспособна да водя нормален живот.

На Сара Хиджази, която даде на първото ядро на тази книга време и пространство да израсне.

На родителите ми, Синтия и Гилбърт Стайл, най-въодушевените поддръжници и пиари, за които един писател може да си мечтае.

Но най-вече, благодаря на моя съпруг, Тим Торло, и на дъщеря ни, Тиадора Селест Стайл Торло, че са постоянни източници на вдъхновение и радост, както и основата, върху която градя всичко.