Дженифър Стайл
Жената на посланика (50)

14 февруари 2011 г.
Миранда

Миранда скочи на крака.

— Мухтар!

Облекчението, което изпита, когато видя познат човек, бе толкова силно, че реагира, без да мисли. Мухтар, нейният защитник, бе жив. Дали и него го бяха държали в плен? Дали той бе изтезаваният? Спасени сме, помисли си тя. Мухтар щеше да им помогне да се приберат у дома.

— Ти си жив! О, толкова се радвам…

Но гласът й замлъкна, когато той се обърна към нея. Не го виждаше съвсем ясно в тъмната нощ, но нещо в лицето му бе различно, твърде студено. Той не се спусна към нея, не извика.

— Мухтар? — повтори тя.

Едва тогава забеляза автомата. Държеше го с две ръце, ниско през корема. Затворниците не носят оръжие. Беше облечен в камуфлажни дрехи и тежки ботуши. Можеше ли да е взел оръжието след взривовете? Но защо не казва нищо? Мозъкът й работеше бързо, за да осмисли присъствието му, и най-накрая стигна до единственото възможно заключение. Исусе! Мухтар? Техният Мухтар? Мухтар, който я бе научил как да държи пистолет, който й помагаше да влезе в колата, който я напътстваше с домашното й по арабски? Мухтар, който бе загубил ухото си, докато я защитаваше?

— Обърни се — каза той. — Бавно. Вземи детето.

Тя се взираше в него, шокирана от скръб и гняв. Кръвта туптеше по-бързо през пробитата й длан. Копелето. Тя го бе обичала. Зад нея малкото момиченце, измръзнало и объркано, се разплака — силни, агонизиращи викове, които отекнаха в сравнително тихата нощ. Миранда направи стъпка назад към нея.

— Значи си бил ти — каза тя тихо. Мухтар стоеше абсолютно неподвижен, загледан в нея с непроницаемо изражение. — Защо? — попита Миранда. — Защо?

— Ти — каза той и гласът му потръпна от вълнение. — Ти си харам. — Миранда чакаше да каже нещо повече. — Ти лежеше в едно легло с жени. Лежеше с посланика преди брака. Той беше добър човек.

Миранда направи още няколко крачки назад и с левия си крак докосна автомата на земята. Как беше разбрал за Висента? Кой нормален човек би му казал? Вярно е, че голяма част от дипломатическата общност знаеше, но те никога не биха споделили такава информация с мазруките. Знаеха много добре какви ще са последствията.

— И това е начинът, по който се отнесе с него? Уреди да отвлекат жена му.

— Ти го съсипа. Направи му някаква магия. Той ти позволи да бъдеш прекалено свободна.

Прекалено свободна? Тук?

Беше твърде тъмно, за да различи изражението на лицето му.

— Похити ме, за да защитиш Фин?

— Похитихме те, за да изпратим послание на страната ти.

Миранда усещаше как сърцето й тупти в шията. Мухтар все още не бе вдигнал автомата си. С колко време разполагаше? Имаше нещо странно в позата му; левият му крак бе огънат почти в балетна поза назад. Тя присви очи в тъмнината. Кракът му се бе закачил в нещо. Не можеше да помръдне.

— Колко жени погуби страната ти, колко деца? Как иначе можем да им привлечем вниманието, как можем да спрем дроновете?

Дроновете. Тези шибани безпилотни самолети. Собствената й страна щеше да я убие.

— И получи ли се? Привлякохте ли им вниманието? — Миранда побутна с левия си крак автомата, за да се увери, че е на място.

— Разбира се, че не. Все още мислят, че си жива.

Миранда не каза нищо.

— Детето е единствената причина, поради която остана жива толкова дълго. Но мисля, че тя вече не се нуждае от теб.

Страхът почти парализира Миранда. Но тя забеляза внезапното движение, докато ръцете му се плъзнаха към автомата. Нямаше време за размисъл. Нямаше време да се опитва да си спомни как се стреля с шибания „Калашников“. Наведе се, грабна го светкавично от земята с две ръце и се затича към бившия си бодигард. Ръката му се надигна, металът блестеше на звездната светлина, но заради заклещения си крак равновесието му не бе добро и той се олюля. Миранда никога не бе блестяла на стрелбището, но бе доста приличен играч на софтбол. Вдигна автомата, замахна с него като с бухалка, изненадвайки Мухтар, и изби оръжието му на земята. Когато той се протегна към него, тя замахна отново и го фрасна в гърдите. Мъжът се просна сред калта, дишаше тежко, но не направи усилие да се изправи.

— Защо просто не ме застреля?

— Мухтар, знаеш, че не мога да стрелям точно.

И замахна с автомата още веднъж, този път към главата му.