Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Ambassador’s Wife, 2015 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Паулина Мичева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Дженифър Стайл
Заглавие: Жената на посланика
Преводач: Паулина Мичева
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Сиела Норма АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Алианс Принт
Излязла от печат: декември 2016
Отговорен редактор: Христо Блажев
Редактор: Ива Колева
Художник: Фиделия Косева
Коректор: Ива Колева
ISBN: 978-954-28-2178-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10105
История
- — Добавяне
На Тим и Тиадора, моя дом
17 септември 2010 г.
Докато се обвиваше около изтощеното телце на непознатото дете, поставяйки малката му главичка в шепата си, споменът за една окъпана в сияние картина изплува неканен от мрака на съзнанието на Миранда. Жена спи в лодка, излегнала се е в ръцете на съпруга си и е обвила тяло около спящото си дете, обляна в благословията на бледа светлина. Около тях са тъмната вода и още по-тъмният бряг. Тялото на жената е отпуснато, доверчиво, оставило се на произвола на съдбата. Срещу сънливото семейство в лодката е Фортуна, която гребе с помощта на предания Купидон. Нещо в изображението — отказът на семейството да поеме отговорност за съдбата си — изпълваше Миранда с ужас. Те се носеха из мрака, спокойно сънуващи. Събудете се, искаше й се да извика. Събудете се и вземете греблата. Фортуна и Купидон са ненадеждни водачи. Момиченцето се впи в гърдите й и Миранда се загледа надолу към него с невиждащи очи, докато се опитваше да си спомни името на картината. Как беше? Детето изхленчи, когато зърното се изплъзна от устата му; беше твърде слабо, за да суче по-дълго. „Мечтата за щастие“. Това беше. „Мечтата за щастие“, Констанс Майер[1]. Тя, която бе познала толкова малко от него в собствения си живот. Когато Миранда се замисли отново за краткото време, което бе имала с Кресида и Фин, това бе образът, който продължаваше да й се явява отново и отново. Един миг на неосъзнато блаженство… и след това тъмнина.