Манда Скот
Момичето, което влезе в огъня (23)

Двадесет и трета глава

Орлеан

Вторник, 25 февруари 2014 г.

17:30

— Беше забавно — признава Лиз Бресар.

Вечер е. Троловете от глутницата репортери са се прибрали в бърлогите си, за да подготвят материалите за утрешните броеве. Лиз се е върнала в полицейското управление жива и здрава, никой не я е нападнал. Очите й блестят от адреналина, натрупал се през деня.

— Сред малцината, които не се оставиха да бъдат подведени от чара на братовчеда Люк, успях да всея такъв ужас, че се разбягаха. Оставих се да ме хванат, след това им се показах, за да видят, че съм аз, не ти. Ефектът беше потресаващ. Рядко съм чувала толкова много извинения. Дори най-тъпите разбраха, че си под защитата на Фамилията. Ще се изненадам, ако ти досаждат отново.

Пико долавя нещо кисело под ентусиазма. Обзема я любопитство.

— Не ти ли харесва да си силата във Фамилията?

Тя свива рамене.

— Не бих си избрала подобна роля. Но смяната на дрехите беше забавна. — Лиз сваля якето на Пико. Усмивката й е кратка, жива, съвсем като на Люк. — Трябва да го правим по-често.

— Не съм сигурна, че сакото ти става за тази работа. Влязох в една църква, после излязох и ми се струва, че дори това го е повредило.

— Затова пък твоето яке ще преживее и земетресение. Сигурно вече го е преживяло. Връщам го във вида, в който съм го получила. Май трябва да си взема същото.

— Семейството ти едва ли ще се съгласи…

— Именно.

Двете се прегръщат искрено, с обич, сякаш не са от двете страни на ножа, разделени от острието. Лиз си тръгва.

В пет и тридесет екипът се събира в остъкления офис на Пико, за да споделят наученото — всички, с изключение на Роло, който се е върнал рано и е изпратен навън отново.

Пико е събрала отделните доклади на лаптопа си, принтирала е графика и го е закачила на таблото, което използват при всяко разследване.

Иън Холоуей: известен график

Сряда 19 февруари (Гарон)

10:24 „Юростар“, ЛОНДОН СЕЙНТ ПАНКРАС — Париж Северната гара в 13:47. Охранителните камери го показват на гарата.

14:15 — МЕЗОН ФАВОР 4-звезден луксозен бутиков хотел резервиран през интернет от Лондон 3 дни преди пристигането — данни от Патрис Лакроа (ПЛ).

21:00 вечеря в ТЕРМИНЮС НОР. Връща се в хотела в 23:27.

Време, в което не е известно какво прави: 2 часа.

 

 

Четвъртък, 20 февруари (Силви и Роло):

Тръгване 08:15 — метро — ПАРИЖ ГАРА „ОСТЕРЛИЦ“ — Блоа, пристига в 13:41 (проверка).

Такси — Хотел Дьо л’Абей (4-звезден бутиков хотел, резервиран в Лондон, ПА потвърждава). Плаща за три нощи.

Напуска хотела приблизително в 14:00. Връща се в 13:50.

Време; в което не е известно какво прави: почти 10 часа.

 

 

Петък, 21 февруари (Силви и Роло):

Заминаване 11:03 (преценка на персонала на хотела: става късно, закусва късно, дава добри бакшиши). 18:00, връща се, вечеря, работи в стаята си до късно. Камериерките съобщават, че лампата била включена и компютърът е работил в 02:00

Служител на хотела съобщава за дейност до 03:18.

Време, в което не е известно какво прави: почти 7 часа.

 

 

Събота, 22 февруари (Силви и Роло)

08:30 закуска и заминава.

Не се връща повече в хотела. При тях е тоалетната му чантичка, типично английска раирана пижама и калъф за айфона. Не са очаквали да напусне.

09:00 Пристига с влак в Мьон сюр Лоар.

Такси до Клери Сент Андре — същото такси, което е ползвал и предишните два дена. 13:00 приблизително — връщане в Мьон сюр Лоар. Развълнуван. Влак за Орлеан.

18:00 ОРЛЕАН — настанява се в МЕЗОН ЛОАРЕТ 1-звезден, без предварително резервация. Откъде намира тези места, след като ги няма в нета? (ПЛ). Плаща в брой.

Мнение на персонала: човек, който скърби. Твърди, че съпругата му е починала и има нужда от място, за да се скрие от света. Дава добри бакшиши в евро.

20.00 вечеря в съседния ресторант, връща се в 21:00, работи на компютъра си през цялата нощ.

— без уай фай? (Какво е правил?)

Време, в което не е известно какво прави: 4 часа, след това 3 часа.

 

 

Неделя 23 февруари (Пико)

06:30 Напуска котела. Развълнуван е.

17:00 Регистрира се в хотел „Каркасон“ — 1-звезден, но „семейна собственост“, рекламата е от уста на уста. (Отново няма уай фай! ПА).

Мъртъв в 02.00 в понеделник.

Време, в което не е известно какво прави: 10.5 часа.

Всички разглеждат страницата.

— Значи се е прехвърлил от четири звезди на една, при това набързо — отбелязва Силви.

— И няма уай фай, което, както Патрик ще ви каже, е почти невъзможно. В Орлеан всички са включени в нета. Така че можем да предположим, че част от изгубеното време в петък е прекарал, за да намери невключени в нета хотели в града. — Пико седи на масата, нагласила лаптопа на коленете си. Поглежда ги един след друг. — Значи той нарушава навиците си. Иън Холоуей, който живее от връзката си с интернет, се мести без очевидна причина от хотели четири звезди с пълен уай фай в една звезда, който дори не се рекламира. Освен това казва на персонала в хотела, че съпругата му е починала и иска тишина и спокойствие. Поне половината не е истина. Значи е лъгал, а хората обикновено не лъжат, освен ако не бягат от нещо.

— Имал е основателна причина — обажда се Силви. — Двадесет и четири часа по-късно умира в пожар.

— Единствено, ако приемем, че се е страхувал от същото, което го е убило — заявява Пико. — Значи ще действаме без предразсъдъци и ще продължим да търсим.

Взема жълт маркер и отбелязва часовете, за които не знаят какво е правил.

— Дупките са прекалено дълги. Все някой трябва да го е видял. Пратих снимката му на пресата. Ще я пуснат в следващия новинарски бюлетин. Очаквайте множество обаждания и по-малко от един процент достоверност.

— Вече имаме попадения — съобщава Силви. — Има двама свидетели, които мислят, че са го виждали да се качва в автомобил с жена зад волана в Блоа в четвъртък вечерта.

— Чернокожа ли е била?

— Не казаха. Не казаха почти нищо. Не бих ги определила като надеждни свидетели, затова не споменах за тях досега. Защо?

— Защото според сравнително достоверните сведения на таксиметров шофьор в Мьон сюр Лоар, Иън Холоуей е пристигал от Блоа с влак три поредни дни, а след това е отивал в базиликата „Клери Сент Андре“. Не е използвал кредитна карта, значи е плащал в брой, което само по себе си е интересно. Ако е истина, повечето от липсващите часове в четвъртък, петък и събота е прекарал там. Моник Сусонг прекара девет минути в същата базилика днес, приблизително в един и четиридесет и осем следобед. Остави бележка, залепена за перилата около гробницата на Луи XI. Ето я.

Пико отваря снимка на големия екран на задната стена. Всички виждат бележката, която е снимала с телефона си.

Иън Холоуей ме изпрати да разговарям с вас. 06 89 61 98 71

— Това мобилният телефон на Моник Сусонг ли е? — пита Силви.

— Да. — Пико не натяква: „Нали ви казах, че не е каквато изглежда“, но Гарон кима, все едно го е казала, бърка в джоба си, вади банкнота от десет евро и я плъзва към нея.

След представлението, което изнесе с Реми от „Наркотици“ днес сутринта, на нея й се иска да приеме жеста му като затопляне на ядрената зима, но не може без повече доказателства. Въпреки това е необичайно доволна.

— Доведе ли я? — пита той.

Тя клати глава.

— Роло е в базиликата с фотоапарат. Трябва да разберем кой ще вземе бележката.

— Патрис подслушва ли телефона й?

Патрис се прави на напълно невинен.

— Това е незаконно без заповед от прокурор Дюка, който…

— Който ще гледа на другата страна, докато не те хванат. Тогава публично ще те гилотинира на стълбите пред кабинета си. — Гарон прокарва ръка по гърлото си, за да покаже на Патрис каква съдба го чака. — Междувременно обаче ще чуем всяка дума, която тя казва. Досега има ли нещо полезно?

— Още не — отвръща Пико. — Ако каже нещо, записът ще бъде закачен на стената. Дотогава слагаме единствено нейна снимка. — Вече е закачила снимка на Моник Сусонг от дясната страна на Иън Холоуей. — Знаем, че ни лъже. Искам да разбера колкото е възможно повече, преди да я приберем. Междувременно Патрис е направил пробив с юесби чипа. Патрис?

Той е поспал и е презаредил батериите. Скача на бюрото и оставя Пико да седи на пода до вратата. Тя мисли по-добре, когато седи на пода. Може да подпре ръце на коленете и да се взира в краката си и да види онова, което трябва да види с премрежения поглед на човек, който не гледа.

В момента вижда Иън Холоуей, сякаш е жив. Той е организиран човек, който планира предварително седмица напред. Набелязва си маршрут, но е достатъчно гъвкав, за да го промени, ако се налага. Има обсесии и ги следва накъдето го отведат. Има ресурси да намери нерекламирани хотели в страна, в която не владее добре езика. На последно място, но важно, той е човек, който притежава знания и ги глътва, за да ги опази. Човек, който знае, че смъртта предстои, оставя код. Следователно е оставил и ключ.

Патрис започва да говори. Тя го чува през мрежата на сблъскващи се образци.

— Холоуей е добър ортопедичен хирург. Разполагаме със си-ви-то му от Глазгоу и се оказва доста зает човек. Когато не работи, е погълнат от военни гробове, на които посвещава свободното си време и се опитва да сложи имена на мъртвите, често на базата на минимална информация. Съпругата му казва, че тъкмо затова го е напуснала; прекарвал цялото си време да копае мъртъвци и не й обръщал никакво внимание. Дори ваканциите си прекарвал на военни гробове. През 2006 г. работи в Босна за ООН. Имало гроб с петстотин осемдесет и три тела, всички мъже и момчета, някои на десет години. Идентифицирал всички, освен девет.

— Значи е добър — обажда се Роло от вратата. — При повечето военни гробове се радват, когато идентифицират половината тела.

Пико усеща влизането му и го поглежда, когато застава на обичайното си място, облегнат на стената до прозореца. Не вдига поглед.

— Добър е — съгласява се Патрис. — А списъкът с имената на тези момчета и мъже в азбучен ред е ключът към първия от шифрованите файлове на юесби чипа.

— Какво? — вдига рязко глава Пико. — Как така?

— Това е стандартен нумеричен код за документ. — Патрис е във вихъра си сред морето от цифри. — Даваш номер на всяка буква в източника, след това ги използваш в последователност. Лесно се прави, има програми, които го правят, но е напълно невъзможно да бъде разбит, ако не разполагаш с източника.

— Трябва да им кажеш повече, Патрис — намесва се Силви.

— Добре, предположете, че искате да използвате името ми като ключ, пишете Патрис Лакроа отново и отново, а след това номерирате цифрите, така че П=1, А=2, Т=3 и така нататък. След това, ако искате да напишете думата капоейра, което е бразилско военно изкуство и частична анаграма на моето име — пишете 6, 9, 15, 26, 35, 41, 46, 51. Не се връщате към списъка; всеки път търсите следващия номер в поредицата.

— Какво става, ако искам да напиша „честит рожден ден, Патрис“ и в името ти не достигат букви? — пита Пико. — Няма Х, няма Б, няма И.

— Затова ти трябва дълъг документ за подобен код: или книга, или пиеса, или научен доклад — или пък списък с имена от военен гроб — в който се срещат всички букви от азбуката по няколко пъти. Резултатът е напълно неразбиваем, освен ако нямаш ключа.

— Има код от три части в Щатите — обяснява отново Силви, — където средната част е написана на базата на Декларацията за независимост. Разбит е и в него се казва, че другите две части дават точното местонахождение на златно съкровище на стойност двадесет милиона долара по време на заравянето му в средата на деветнадесети век, което означава, че струва колкото Фейсбук и Гугъл взети заедно. Никой обаче не може да намери ключа за другите две части, а се занимават с тях вече два века.

Патрис е силно впечатлен. Пико забелва очи. Ако тези двамата някой ден си легнат заедно… не й влиза в работата. Въпреки това.

— Значи, ако всички кодове са нумерични — пита Пико, — ти трябват ключовете.

— А-ха. Иначе ще се пенсионираме, преди да успеем да ги разбием.

— Ще се справим с това, когато стигнем до него — заявява Пико. — Какво извади от този?

— Това. — Патрис отваря лаптопа и го свързва с екрана. Ръцете му се движат по клавишите и една-единствена страница излиза на екрана.

Джон — Толкова много трябва да кажа, а времето е съвсем малко. Да знаеш, че те обичам и където и да отиваме след смъртта, ще те чакам там. Не бързай.

Като подарък за теб от гроба — и с извинение, че не е по-вълнуващ — ти изпращам две мостри. А е от Iii (бележка от Р: не съм сигурен дали това е правилно, но го проверих), Б е от предмета. Готов съм да се обзаложа, че са свързани. Ако се окаже, че съм прав, ще съм ти благодарен, ако кажеш на колкото е възможно повече хора: кажи на целия свят. Наречи го моето наследство или нейното, и в единия, и в другия случай ще бъдеш в безопасност, когато стане публично. Дотогава… има хора, които са готови да убиват, за да опазят тази тайна. Стой на безопасно място. Не се доверявай на никого.

Бъди добре, любов моя. Не скърби за мен; просто бъди себе си.

Обичам те: ИХ

Следва мълчание, когато екипът на Пико стига края.

Силви заговаря първа:

— Разведен, няма деца. Пише любовно писмо на Джон. Да не би да е имал гей забежки?

Патрис клати глава.

— Не съм открил подобно нещо и да, проверих специално.

— Забравете тази работа, не ни засяга — намесва се Пико. — Трябва обаче да открием кой е Джон, къде е, с какво се занимава и какви мостри е получил. Ако не друго, не искаме да открият и неговия труп.

— Става въпрос за човека, на когото Холоуей е звънял в събота вечерта от хотела. Нали германецът е чул, някой в „Корнел“.

— Може би — отвърна Пико. — Така че имаме нужда от списък с възможни контакти в „Корнел“ и друг с хората, с които е работил в Шотландия или по време на чуждестранните си експедиции, или различните исторически форуми, в които е участвал. След това ще хвърлим мрежата и… Кажи, Патрис.

Патрис е вдигнал ръка също като ученик в задната част на стаята, който знае отговорите, без да е работил над тях. Не откъсва очи от лаптопа.

— Има един Джонатан Стивънсън, хирург офталмолог от клиничния персонал на медицинската школа към университет „Корнел“. Той е англичанин, но е защитил научната си титла в Единбург по същото време, по което Холоуей е защитил своята в Глазгоу, така че е възможно двамата да се познават. Женен с три деца ученици, но това не означава, че не върти любов със стар приятел от колежа. Най-доброто, което можем да направим, е да влезем в имейла му и да разберем дали е под държал някаква връзка с Иън Холоуей, но ще ми трябват час-два. Той е зад университетска защитна стена, а да мина през нея не е толкова лесно, колкото изглежда.

За никой не изглежда лесно, освен за Патрис. Пико се изправя. Обръща се към Роло:

— Всички чакаме да чуем кой е взел бележката, която Моник Сусонг е оставила в базиликата.

Той я поглежда по начин, който издава, че отговорът няма да й хареса.

— Отец Реймонд — казва той. — Той е свещеник в базиликата. Но се обади веднага за подкрепление. Дойде отец Сенк Марс, личен асистент на епископа. Ето…

Той й подава чипа от камерата. Тя го пъхва в лаптопа си и съдържанието излиза на екрана.

Серия от снимки показват едър, оплешивяващ свещеник, който е с нищо забележим, освен с това, че е едър и оплешивяващ; с черна риза и бяла якичка, черно расо, черни панталони, черни обувки.

Отец Реймонд се уверява, че е сам, грабва бележката, прочита я, мръщи се, влиза в тесния кръг и тогава се обажда по телефона. По-късно — времето е отбелязано на всяка снимка — пристига втори свещеник. Този е по-слаб и по-млад, но със значително по-малко коса. Това е отец Сенк Марс.

Двамата обсъждат бележката сравнително оживено, снимат с телефоните си, също като Пико, въпреки че я слагат на една от пейките, на която тя я приглади върху бедрото си, а дънките послужиха за фон.

Тя я остави отново, където я намери. Сенк Марс вади запалка и я унищожава.

Всички се обръщат към Пико:

— Силви и Роло, искам всичко, което можете да изровите за тези двамата: открийте къде живеят, телефонните им номера, минало. Абсолютно всичко. Искам домовете им под наблюдение. Патрис, би ли ми дал списък с номерата, на които е звъняла Моник Сусонг или е изпращала есемеси след пожара?

Той кима.

— Добре. Ще искаме да…

Телефонът звънва. Телефонът, който е прокаран специално за пожарите. Докато вдига слушалката, Пико поглежда часовника си и записва времето в дневника, оставен отворен на бюрото й.

17:58. Ако е пожар, това е съществено нарушение на традицията: всички останали бяха предизвикани през нощта, когато полиция, пожарникари и преса спят.

— Инес?

Обажда се Мартин Евард от пожарната. Тя чува сирените зад него. Устата й пресъхва. Не е нужно да го пита какво става, единствено къде.

— Ремонтираните складове в Южен Орлеан южно от болницата. Пускам ти на есемес точното място.

Складовете са любимият проект на Люк; веднъж седна с него и му помогна да изготвят плановете. Всички други пожари атакуваха жени. Сега са се прицелили в него. Освен ако мишената не е Пико чрез него.

Последиците са твърде сложни. Тя няма време, за да ги обмисля. Грабва якето и тръгва към вратата. Екипът й вече е потеглил.

Последното, което чува, докато излиза от стаята, е отчаяният глас на Евард:

— Бъди внимателна. От пресата вече са тръгнали натам.