Манда Скот
Момичето, което влезе в огъня (46)

Четиридесет и шеста глава

Орлеан

Четвъртък, 27 февруари 2014 г.

11:15

Хотел „Жан-Жак Русо“, център на кампанията на „Националния фронт“ в Орлеан, се намира на една пресечка източно от катедралата в уличка, чийто северен край датира от петнадесети век.

Хотелът е първата от сградите, строени в края на четиридесетте, на юг от линията на бомбардировките. До съвсем скоро беше чист и спретнат, но неугледен; напомняше за лишенията след войната. Пари, отпуснати от Европейския съюз, го преобразиха в едно от най-търсените места в Орлеан, а фактът, че Стария Рене е направил няколко подигравателни забележки, че с отпуснатите средства нацистите се опитвали да успокоят чувството си на вина, съвсем не е спряло изборните координатори на Кристел Вивие да го използват за щаб.

В обикновен ден Пико с удоволствие би отишла пеша от полицейското управление, но репортерите продължават да висят на стълбите отпред и със сигурност са се инсталирали и пред хотела. В отсъствието на Лиз Бресар, която би могла да ги отклони от следата, тя няма почти никакъв избор, освен да изтича до колата си. Силви тича до нея в новите си маратонки „Найки“. Двете потеглят, а моторизираните репортери ги следват като овце.

Вътре в хотела декорът е все още свеж след обновлението. Безупречни подове с плочки се срещат с мраморни стени, пред които са изправени огромни вази, пълни с лилии, от които Пико започва да киха. Асансьорите са безшумни, освен съскането на гладкото изкачване.

Пресофисът на Кристел Вивие е в пентхаус на шестия етаж, където на три от четирите страни има огромни прозорци от пода до тавана, а въздухът е така наситен с аромата на кафе, че главата на Пико започва да се върти още с влизането. Групи млади мъже и жени в строги костюми спират работата си, за да я зяпнат.

Трой Кордие, по-висок от останалите и забележително рус, се отделя от група в края на апартамента и прекосява дванадесетте метра по снежнобелия килим към нея, протегнал ръка колкото да я спре да влезе по-навътре, толкова и за поздрав. Белите му зъби блестят.

— Капитан Пико. Дължим и на вас, и на колегите ви искрено извинение. Моля ви, бъдете сигурна, че уведомихме вампирите от медиите, че грешката си е наша, а откликът ви е бил забележителен.

Тя го е виждала по телевизията. Виждала го е и във фоайето на Орлеан! 24/7, преди да се превърне в местопрестъпление. Никога досега обаче не е стискала ръката му. Тя е хладна и стегната, също както и останалото от него. По-млад е, отколкото мислеше, по-скоро към четиридесетте, не към петдесетте, но тенът му, характерен за човек от юг, и призрачните очи зад лъскавата платинена коса му придават вид на застаряващ декадент.

Днешният му костюм е съвсем бледосив, връзката е сребристосиня, за да отива на очите; той определено е най-добре облеченият мъж в стаята. Акцентът му е парижки, от висока класа и в това отношение не е единствен. Всички до един от екипа на Кристел говорят така, с изключение на Стария Рене.

Той е тук, героят от войната, в смачкана риза с разкопчана яка и панталони, които като нищо може да се окажат реликва от войната — пълно противоречие на останалите от екипа. Освен това пуши, за разлика от другите присъстващи. Ръчно свита цигара дими между останалите палец и показалец, върхът е извит така, че едва не прогаря дланта му. Когато дърпа, бузите му хлътват от усилието. Издиша и обръща бавно очи към Пико.

— Какво мисли офицерът? Красавецът ли е виновен?

— Дядо, недей. Капитан Пико е дошла да ни помогне. Няма нуждата да…

Кристел се е върнала в офиса, което означава, че някой се е задействал бързо, след като са я открили. Човек би казал, че е разстроена или поне малко ядосана, но тя е поруменяла, със стиснати устни и всеки момент може да се разплаче. Макар да се чувства неудобно от очевидната омраза на дядо й към Трой Кордие или присъствието на Пико, или просто неуспеха от тази сутрин, трудно може да се определи кое точно я е разстроило.

Очевидно е, че цигареният дим не й е приятен. Държи се настрани от синкавите валма около Стария Рене, сложила е ръце на кръста и така скъсява разстоянието с Пико или просто вдига бариера.

— Няма нищо — обажда се Пико. Обръща се към Стария Рене: — Ще знаем дали някой има вина и ако има, не знаем чия е. Затова сме тук, за да разберем.

Каквото и да мислят Кристел и дядо й, Трой Кордие иска да разкара Пико час по-скоро. Усмивката му е десет вата, блестяща и широка.

— Както прокурор Дюка вече отбеляза — заявява той, — стават грешки. Ще се справим с тях. Не е нужно да губим повече от времето ви.

Пико също може да отправя блестящи усмивки, когато се налага, но в момента й е все едно.

— Ако някой се опитва да внесе напрежение — обяснява тя, — не е загуба на времето ми да разбера кой го прави и как, а най-важното е защо. Трябва да разпитаме шофьора и искам да видя всичко, изпратено на лаптопа му, което означава, че ми трябва достъп до сървъра ви, за да проверя данните и бекъпа. — Тя дава знак на Силви да влезе и да вземе участие в разговора. Тя е блондинка, русо бяла, също като Трой Кордие, но косата й е подстригана късо, стърчи и е обработена с гел, гримът й за очи е готически, над тениската подрънкват вериги, което съсипва арийския й вид.

Сега вече усмихната, Пико продължава:

— Това е лейтенант Остаймер, техническият ни специалист. Ако й осигурите нужното, по-скоро ще ви оставим на мира. Междувременно бих искала да видя маршрута ви за деня.

— Той е поверителен — мръщи се Кордие. — Позволете да подчертая, капитане, но вие сте съпруга на главния ни опонент.

Пико въздиша.

— Напълно съм в състояние да разделя работата от личния живот. Ако сте на друго мнение, обърнете се към прокурор Дюка. Както целият свят знае, много скоро ще бъда бивша съпруга на опонента ви.

Насочва се към компютъра на дъбово бюро до стената. Трой Кордие застава пред нея. Толкова е висок, застанал е толкова близо, че тя трябва да извие врат, за да го погледне и да присвие очи.

— Покажете ми охраната за училището и какво точно сте изпратили на шофьора.

— Двете неща са идентични. Беше му наредено да откара мадам Вивие до начално училище „Свети Франциск от Асизи“ в девет и тридесет, където пресата ще ги чака и ще снима мадам Вивие, докато разговаря с децата.

— Трогателно. Вместо това къде я е отвел, при положение че не са отишли на правилното място?

— До начално училище „Свети Франциск от Асизи“. Само че училището, включено в маршрута, е в Орлеан, а онова, до което той я е откарал, е на час път с кола. — Кордие свива театрално рамене. — Изпратен му е бил грешен адрес. Човек лесно може да допусне подобна грешка.

— Ако е било грешка. Кой му е изпратил данните?

— Личната ми асистентка му ги е пуснала по имейла снощи.

— Може ли да говоря с нея?

— Дадохме й свободен ден.

— Искате да кажете, че е уволнена ли?

— В момента решаваме. Не можем да си позволим подобни грешки.

— Тя оставила ли е лаптопа си?

— Разбира се.

— Проверихте ли дали е изпратила онова, което шофьорът е получил?

— Че как иначе? — пита учудено той.

— Господин Кордие, вие нямате представа какво може да направи някой изобретателен хакер с данните ви. Не мога да ви обясня точните подробности, но сигурен източник ме уведоми, че като се пресрещне имейлът, може да се подмени всяка информация, колкото и да е тривиална. Какво ще кажете да погледнем лаптопа на асистентката ви заедно?

Лаптопът е заключен в шкаф в бюрото, опряно на северната стена. Кордие го отключва, след това вади лаптопа и настанява Пико на малко бюро до най-далечния прозорец.

Тя остава с гръб, докато той вкарва кодовете и включва имейла.

— Не ми трябва нищо друго, освен онази част от имейла, свързана с училището.

— Заповядайте. — Той плъзва лаптопа по бюрото. На екрана е включен един-единствен имейл.

От: офис на кампанията на Кристел Вивие [email protected]

Предмет: KB/шофьор маршрут 30-ти април

Дата: 29 април 2013 г., 18:58:38

До: Ив Перуз [email protected]

30 април

08:00 — вземане автомобил, проверка на гуми, гориво, вода.

08:15 — Пристигане в Х „ЖЖР“. Вземане КВ.

08:45 — Тръгване от Х „ЖЖР“ към начално училище „Свети Франциск от Асизи“, Рю Дьо Ла Фонтен, Южен Орлеан.

Паркиране пред задния вход. Подробностите са вече вкарани в сатнава^[1] ти.

09:15 — Среща с мадам Ласкал, директорка. Запознанство с избрани ученици.

09:30 — пресата пристига за фотосесия в училището. Постарайте се да няма чернокожи.

09:50 — най-късно репортерите си тръгват.

10:15 — Връщане в Х „ЖЖР“. КВ има обедно интервю с…

— Обедното интервю е отложено — намесва се Кордие. — Останалото, разбира се, е лично.

— Разбира се. — Пико кима на Силви. — Провери интернет доставчика и сървърите. Провери какво е влязло и излязло. — Обръща се към Кордие: — Може ли да видя копието до шофьора.

— Няма такова. Всичко е на телефона му.

— Тогава трябва да разговарям с него. Той тук ли е или… — Тя разбира по изражението му. — И той ли има свободен ден? Кажете ми, че сте запазили телефона му.

Кордие се оглежда. Единадесет от дванадесетте помощници клатят глави. Дванадесетият, млада жена с кестенява коса и прави, неоформени вежди, отива до бюрото, в което беше лаптопът. Телефонът е заключен в най-долното чекмедже. Облекчението е по-наситено от цигарения дим, който бълва Стария Рене.

— Усещам, че идват повишения — отбелязва Пико. — Може ли някой да отвори на входящата поща? Тази, която е свързана с училището.

Става нещо различно. Истината се изписва по лицата на всички. Потресеният Трой Кордие обръща телефона, за да може тя да прочете.

От: офис на кампанията на Кристел Вивие [email protected]

Предмет: KB/шофьор маршрут 30-ти април

Дата: 29 април 2013 г., 18:58:38

До: Ив Перуз [email protected]

30 април

08:00 — вземане автомобил, проверка на гуми, гориво, вода.

08:15 — Пристигане в Х „ЖЖР“. Вземане КВ.

08:45 — Тръгване от Х „ЖЖР“ към начално училище „Свети Франциск от Асизи“, Рю Дьо Ла Фонтен, Сюри о Боа. Най-бърз път: източно покрай D2060 и после по D909. Училището се вижда при влизане в селото. Паркиране пред задния вход. Този път не забравяйте да изключите мобилните си телефони. Не искаме телефонни разговори на живо по телевизията.

09:15 — Среща с мадам Верние, директорка. Запознанство с избрани ученици.

09:30 — пресата пристига за фотосесия в училището. Постарайте се да няма чернокожи.

09:50 — най-късно репортерите си тръгват.

В напрегнатото мълчание прозвучава гласът на Кордие:

— Кой би направил подобно нещо? И защо?

Поне не пита как е станало.

— Кой ще се облагодетелства най-много от тази очевидна грешка? — обажда се Стария Рене от ъгъла си. — И кой е инвестирал най-много в разни там технологични новости и хората, които се занимават с тях?

Кристел Вивие е застанала до притеснените помощници. Тя стрелва дядо си с гневен поглед.

— Сигурна съм, че капитан Пико не вярва семейство Бресар да направят подобно нещо.

— Капитан Пико — отвръща Пико — ще повярва на фактите. В момента екипът, зает с кампанията ви, е заподозрян точно толкова, колкото и другите.

— Ние ли? — ахва Кордие. — Че защо ни е…

— Вие сте тези, които гледате да отскочите напред с резултатите. Освен това вие може да пожелаете някой да умре, защото е убеден, че е открил останките на Девата.

— Какво?

Ако знае нещо по този въпрос, то тогава той е превъзходен актьор. Пико е склонна да вярва, че не е. След като е стигнала дотук, се налага да обясни:

— Преди да умре, Иън Холоуей е открил кости, за които е бил убеден, че са нейните. Той е жертвата в хотел „Каркасон“…

Трой Кордие застава пред нея и изпъва гръб, за да изглежда максимално висок.

— Капитан Пико, втурвате се към същата фантазия като баща си. Ако продължавате да прецаквате кампанията ни, ще помоля прокурора да ви отстрани…

— Тъкмо затова няма. Най-официално заявявам, че трябва да сте безкрайно тъпи, за да пипате собствения си сървър. Но пък семейство Бресар имат нужда от много основателна причина. На последните избори резултатите ви бяха постигнати на базата на симпатия към Кристел. Бресар може да очакват ответен удар, но след като остават само два дни до изборите, това е високорискова стратегия, а те не са споменали и дума за дейността на семейството си през войната. Казвам го с голямо уважение към дядо ви. Ландис не е от хората, които поемат ненужни рискове.

Срещат се погледи и всички избягват нейния. Стария Рене се намесва:

— Без да споменавам, че Фамилията предаде цялата съпротива, този човек е най-долната змия.

— Дядо…

Трой Кордие се отправя към вратата.

— Моля да ни извините, че семейство Бресар са все още на първо място в списъка ни със заподозрени. Разбираме, че имате нужда от доказателства, и ще ви помогнем да съберете всичко, което може. Въпреки това ще уведомим пресата.

— Не. Все още не. Моля ви. И без това имаме ограничено време, в което да проследим кой го е сторил. Ако разберат, че сме ги надушили, ще изтрият всичко, така че информацията няма да може да бъде възстановена и ще изгубим малкото предимство, което може би имаме.

— Не можем да им позволим да мислят, че вината е наша. Това ще навреди на резултатите от изборите…

— Знам, че са в неделя. Но ако съобщите, че по всичко изглежда, че е станала типографска грешка, това ще бъда достатъчно. Утре можем да разкрием всичко, ако нямаме напредък. Дайте ми двадесет и четири часа. Ако се окаже, че са семейство Бресар, кълна се, че ще ги преследвам точно като Чеб Ясин.

Трой Кордие стиска ръката й на вратата.

— Беше удоволствие.

— Не беше никакво удоволствие, но срещата ни може да се окаже полезна в търсенето на подпалвачите. Поне така се надявам.

* * *

Когато се връщат в колата, повечето от репортерите са се пръснали. Историята не е от най-интересните. Не ги следват нито мотори, нито фотографи. Когато завиват, тя се обръща към Силви:

— Трябва ли ни Патрис?

— Не, ще се справя.

— Благодаря. — Пико поглежда часовника си; дванадесет и двадесет е. Ръцете я сърбят. Много й се иска да му позвъни, да чуе гласа му. Но притежава достатъчно самоконтрол. Наистина. Обръща се към Силви:

— Ще те оставя в полицията, за да провериш сървърите и да направиш списък с дейността. Виж дали не можеше да откриеш къде са бекъпите. Ако извадим късмет, ще има отбелязан и часът, така че ще разберем кога са направени промените.

— Ти къде отиваш?

— Да говоря с Ерик Масон за един череп.