Манда Скот
Момичето, което влезе в огъня (24)

Двадесет и четвърта глава

Орлеан

Вторник, 25 февруари 2014 г.

18:05

Пико рядко прибягва до сирената, но сега е поставена върху колата й и разчиства пътя през ранния вечерен трафик, на юг над реката, а след това надясно към индустриалния парк западно от болницата.

Някога безличното море от разпадащ се бетон и ръждясало желязо, сега се ремонтира постройка след постройка, като му се придава вид, характерен за двадесет и първи век, така че едноетажните кутийки придобиват интересен вид.

Люк лично следеше повечето от възстановителните работи. Възстановителен проект за Южен Орлеан е част от неговото наследство за града, вярата му в силата на Орлеан да се възстанови. Той иска да инвестира в най-високите технологии. Иска да създаде Силициева Лоара и е започнал оттук, от това място. Макар да не е център на изборния му план, мястото е един от най-важните елементи.

Беше един от най-важните елементи. Сега е обхванато от пламъци. Хоризонтът е придобил размазано шафранов оттенък много преди Пико да пресече реката.

Патрис й служи за навигатор, докато тя криволичи сред лабиринта от поддържани улици, намек за важността им и технологичното бъдеще.

— Когато пристигнем, провери всички камери. Ако някоя е заснела нещо, веднага вземи записа.

— Заемам се.

Пожарът е дълбоко в комплекса, според последния разговор от дясната страна на границата, където новото и старото се срещат. Пико паркира на безопасно разстояние. Патрис тръгва да търси записите от камерите, докато тя върви към плющящото знаме от пламъци. Горещината е ужасна, въздухът е пълен със сажди и пепел. Носи се неприятният мирис на горяща пластмаса. Тя вдишва на къси, резки глътки, също като хрътка, поела по дирите на диво животно, но не усеща и следа от човешка плът, кръв или кости.

Мартин Евард е пристигнал преди нея, мълчалив и намръщен.

— Има ли някой вътре? — пита Пико.

— Засега не знаем.

— Какъв е рискът за останалите сгради?

— Зависи от вятъра.

В момента няма вятър; не се усеща дори полъх. Това поне е хубаво; дори най-слабият ветрец би опожарил половината индустриален парк, а от съдбата зависи дали ще бъде съсипана новата част или старата.

Може да се стигне и до това. Пико разглежда пролуката между този склад и съседния от четирите страни. Боята се надува на мехури в горещината, но самите постройки все още не горят. Хората на Мартин Евард ги обливат с вода, работят отвън навътре към сърцето на огъня.

Тя се обръща назад и забелязва, че глутницата репортери са вече тук. От фотоапаратите блестят светкавици. Иска й се да избяга, ала няма къде. Замисля се дали има сили да се обърне за помощ към Лиз Бресар, когато забелязва Патрис в суичър с качулка, покрила косата му, седнал върху предницата на колата й, докато ръкомаха енергично. Телефонът й звънва. Има есемес от него.

Камера чисто злато. Ела!

— Виж — хонда „Сивик“ идва от главния път.

Намират се в сбутан почти като шкаф офис за наблюдение в сградата на техническата фирма, съвсем до пожара. Празен проход ги разделя от пламъците.

Вътре Патрис се заема с мониторите, наблюдава осем екрана едновременно. Това е най-новата технология; няма нищо размазано, нищо несигурно. Пико наблюдава съвършено ясния образ на стар модел хонда, която е видяла и по-добри времена, по-точно казано десетилетия, да завива прекалено рязко и да поема по пътя, който минава отдясно наляво на екрана.

Програмирана да следва движението, камерата се завърта след нея. В самия край на обхвата, колата набива спирачки и двама слаби мъже; може би азиатци, но тя не вижда лицата им и не е сигурна — отварят вратите със замах и изскачат навън, сякаш ги обстрелват с картечница. Бъркат в багажника и вадят две туби масло толкова големи и тежки, че всеки успява да вдигне само по една. Мъкнат, влачат, подритват тубите, докато не изчезват от полезрението на камерата.

Следва пауза, в която всички си поемат дъх, но нито Пико, нито някой друг проговаря. Събрали са се в стаята, която беше претъпкана дори когато двамата с Патрис бяха сами.

На Пико й се иска да има и звук към затишието на екрана. Наблюдава как часовникът отмерва секундите и се опитва да прецени докъде са отишли, колко време ще им отнеме да разлеят течността, на какво разстояние ще бъдат, когато подпалят парцал или смачкана хартия и ще я метнат в стената от изпарения, която са вдигнали. Иска да чуе експлозията, да разбере със сигурност, че се е случило най-лошото.

Екранът заблестява в бяло и всички трепват и се отдръпват, а когато погледите им се връщат, двамата мъже тичат с всички сили към хондата.

Правят завой на ръчна, който би накарал каскадьорски екип от Холивуд да се засрами. Поемат с пълна газ по същия път, по който са дошли, към главния път и града. Камерата наблюдава мястото, на което са били, след това се завърта към новия източник на движение, пламъците, които ближат самия край на полезрението й.

— Четири и четиридесет и девет — сочи Пико.

— Какво?

— Четири минути и четиридесет и девет секунди от момента, в който слизат от автомобила до повторното качване. — Силви също е гледала часовника, за да може да отговаря на въпросите на Роло. — Знаели са къде точно отиват и какво да правят.

— Показва седемнадесет и четиридесет и три, когато пожарът е запален — уточнява Пико. — В колко съобщиха?

— В седемнадесет и четиридесет и шест. Ако бяха подранили с половин час, щяхме да ги пипнем, но почти всички се прибират в пет и тридесет. Те със сигурност го знаят. — Евард се взира в екрана. — Виждате ли регистрационната табела? Може така да ги проследим.

— Патрис вече се е заел.

Пико поглежда Патрис, който й дава знак, че е почти готов. Тъй като го наблюдава, забелязва момента, в който той прави откритието и неподправения му шок.

— Какво? Кой?

— Абайгур Амруш. — Всички, дори Пико го наблюдават в недоумение, докато той не пояснява: — Алжирец. Един от братовчедите на Чеб Ясин. Той самият живее през три къщи от него.

— О, Господи, мамка му! — Пико се обляга на една стената. — Мамка му, мамка му и пак мамка му! — Отваря очи. Мартин Евард я наблюдава, сякаш за пръв път чува жена да ругае. Останалите или гледат в пода, или редят свои ругатни.

Заради шефа на пожарната тя обяснява:

— Чеб Ясин е трето поколение френски алжирец. Не просто лош, ами черен. Реми и „Наркотици“ две години имаха човек под прикритие и накрая изгубиха трима, единият измъчван до смърт с електрическа бормашина, другите двама загинаха в престрелка. Така и не успяха да съберат достатъчно за Ясин, за да го изправят в съда. Той е тежка артилерия и ако е открил Господ и е решил да започне религиозна война срещу Орлеан, значи сме преебани отвсякъде.

— Мислиш ли, че той стои зад „Джаиш ал Ислам“?

— Искрено се надявам да не е той. — Тя се обръща. Следата не е добра, но все пак е нещо, а наученото е съвсем неочаквано. Сега поне може да действа. — Alors, mes amis^[1]…

Гарон и Роло са преживявали нещо подобно преди; знаят от какво има нужда тя. Гарон се усмихва. Роло има вид на човек, който вече се е спазарил с боговете на войната и са му обещани жертви и кръв. Достатъчно е Пико да кимне и те ще тръгнат, ще се върнат в управлението, за да се въоръжат, да си вземат бронежилетки и камери с дълъг обхват, фласки и празни бутилки, в които да пикаят, ако наблюдението се проточи.

Следва момент на напрежение. Тя кима.

— Силви, върни се в офиса и не изпускай двамата свещеници. — Всички са облекчени от тези думи. — Патрис, ти идваш с мен. Трябва ми адрес точно срещу дома на Ясин, където да се покрием.

— Шефке, не можеш да отидеш там — обажда се Гарон и гласът му звучи почти както преди. — От пресата те следват като кучета разгонена кучка. Извинявай, но е точно така. Ако се доближиш, Ясин ще разбере за секунди и ще изгубим единствената следа, с която разполагаме. Трябва да отидем ние с Роло. Пращай другите един по един, ако искаш.

Ако искаш да ги научим как се прави, намекват думите му.

Прав е.

— Вървете. — Тя кима към вратата. — Аз ще се отърва от пресата и ще дойда за нощната смяна. — Не е правилно, а може и да се окаже невъзможно, но това е най-доброто, което може да направи за момента. — Патрис, двамата с теб се връщаме в участъка. Повечето ще ни последват. Силви, ти тръгваш след това. Виж дали няма да накараш останалите да те последват, за да не погнат Гарон и Роло. Ако мръсниците те спрат, подчертай, че този пожар бележи промяна в модела: светло е и са се прицелили в работата на мъж. И двете неща са нови. Може и да не е същата група. Не можем да си позволим да мислим, че са същите.

— Какво мислиш?

— Мисля, че всеки момент ще ни се обадят.

Пико обръща колата си, когато Патрис приема обаждането на мобилния й и го включва на високоговорител.

— Ici Jaish al Islam…