Манда Скот
Момичето, което влезе в огъня (44)

Четиридесет и четвърта глава

Орлеан

Четвъртък, 27 февруари 2014 г.

10:00

— Мама им стара, ще ги одера живи.

— Кого?

— Онези, които подават всичко полезно на скапаната преса.

Дори Пико да си беше въобразявала, че пресата е полудяла преди, сега разбира, че е била абсолютна наивница.

Докато си пробива път през тълпата, която блокира пътя й към входа на полицейското управление, тя открива, че колкото и да са уплашени от последното развитие на нещата, те имат срокове, в които трябва да се вместят, и редактори, на които играят по свирката и нищо не е в състояние да ги озапти, след като някой идиот им е изтропал два факта: първо, че Чеб Ясин се е измъкнал на хората, които го наблюдават, и второ, че Кристел Вивие е изчезнала и може да възвърне изгубената роля на Девата на Орлеан, особено ако я открият мъртва.

Ако я открият мъртва в пожар, тогава няма да има никакво съмнение: ще се превърне в мъченица на „Джаиш ал Ислам“ и партията й ще пожъне небивал успех на изборите. Това не би трябвало да е проблем на Пико, но тя е дала обещание на някого и той е тук, господинът, който много скоро ще й бъде бивш съпруг.

— Инес, урните отварят в неделя. Ако Кристел е била отвлечена, те или ще отложат изборите, или хората ще гласуват от жалост и симпатия, което ще ни остави с пръст в устата. Трябва да я намериш.

Люк почти е рухнал. Кожата му, доскоро толкова бронзова, толкова гладка, е обсипана с червеникави петна около очите. Изглежда разпасан, което допринася за сюрреалистичната атмосфера на този ден.

Още по-лошо е, че представителите на пресата вече не изпитват към него досегашния респект. Мъже и жени с микрофони и слушалки го блъскат, също както блъскат Гарон и Роло и, Господ да ги пази, прокурор Дюка, в опитите си да се доберат до Пико, да я снимат и да я накарат да ги захапе по някакъв начин, за да има какво да излъчат в следващия бюлетин, следващия блог, следващия доклад.

Дюка е като буреносен облак. Хрътките от медиите нямат представа как гневът му може да се стовари върху тях или че всеки момент ще пристъпят границата. Всъщност Пико няма точна представа какъв гняв таи той, единствено че ще стане ужасно и на нея много й се иска той да се развилнее. Сега моментът би бил съвършен, за да може тя да се вмъкне в управлението, да поговори с екипа си и да си състави някакъв план.

Добира се до входа и вратата зейва, преди тя да я натисне. Очаква Патрис да я поеме. Не, оказва се, че пред нея е Реми от „Наркотици“.

Усеща как лицето й се напряга. Тя самата може да бъде образец за гняв, ако се налага.

— Ако ти, по дяволите, си им казал, че Чеб Ясин…

— Чакай. — Той вдига ръце, за да я спре. — Аз извиках всички. Мислех, че имаш нужда от помощ. — Лицето му е изтъняло. Очите му се стрелкат насам-натам. Той е издайникът: готова е да заложи хубава кръгла сума. — Мир, става ли? Не можем да им позволим да ни мачкат по този начин. — Това е и признание, и извинение, две в едно. Днес очевидно е ден, в който нормалният ред на нещата е експлодирал. Той протяга ръка. — Става ли?

— Добре. — Стискат си ръцете. Дланта му е влажна. Уплашен е и му личи. Тя усеща как я сграбчва ужас. — Кой друг липсва?

— Шестима алжирци от Марсилия; онзи, който е посетил вчера Ясин, и още петима, които са пътували снощи и са пристигнали тази сутрин. Това е хит отрядът му. Нямаме доказателство, нищо, което Дюка — той кима към вратата, където прокурорът удържа наплива, — да ни позволи да използваме в съда. Той обаче планира отмъщение за братовчед си. Абсолютно сигурен съм.

— Мамка му! — Десет сутринта е и Пико вече се чувства така, сякаш за втори път преживява същия ден. — Ако той нападне „Фронта“, ще избухне улична война. — Тя вади телефона си. — Събери всички в моя офис. Не само че трябва да се справим с това, ами трябва и да оправим нещата.

До офиса й има два етажа. Тя се втурва по задното стълбище, избягва асансьорите, които са пълни с уши, готови да подслушват. Звъни на Чеб Ясин в движение. Наречете го интуиция, попадение в мрака: получава се.

— Капитан Пико, какво мога да направя за вас? — Той е в автомобил, прозорците са отворени, тя чува шума от трафика и радиото, настроено на арабска станция.

— Кажете ми къде сте. Кажете ми, че не се каните да използвате внесени от чужбина алжирски биячи, за да поведете война срещу „Националния фронт“. И преди всичко ми кажете къде да намеря Кристел Вивие.

— Изгубихте ли я? — В гласа му няма капчица хумор. Той не е глупав човек. Веднага разбира какво означава това.

Тя обяснява:

— Трябва от време на време да слушате и станции на френски. Пресата вече я превърна в мъченица, загинала в ръцете на алжирски ислямисти. „Националният фронт“ трупат точки за идващите избори.

Той не отговаря, но и не затваря. Тя чува бърз, отсечен говор на арабски, тихо изречена ругатня и пищене на гуми, които вземат остро завой.

— Не знам къде е — отговаря той, — и не искам и да знам. Каквото и да й се е случило, не съм отговорен аз. Извинявам се, че разстроих лейтенанти Гарон и Роло, като заминах, но трябва да разберете, че съм невинен и освен ако прокурор Дюка не ви е накарал да предявите обвинение, не съм длъжен да ви съобщавам на вас или на когото и да било какво върша. А то не противоречи на закона. Давам ви дума.

— Ами алжирците от Марсилия?

— Тук са, за да ме опазят да видя утрешния ден. Съветвам ви да си намерите хора от същия калибър, които да се погрижат да останете в добро здраве.

Той затваря. Тя стига третия етаж. Реми е надминал себе си: всички офицери, които не са в отпуска по болест, майчинство, в чужбина, са тук, в открития офис около аквариума, който е нейният кабинет. Патрис е единственият, който отсъства, но той спи. Поне така се надява тя. Би трябвало да има някакъв лимит колко „Ред Бул“ може да изпие човек и да запази здравия си разум.

В офиса на Пико няма място за разрасналия се екип, затова пет пъти повече са се събрали наоколо. Правят й път да мине, чакат мълчаливо, сякаш тя може да отговори на всички въпроси. Тя се качва на един стол, за да я виждат и чуват по-добре.

— Чеб Ясин се намира близо до главната гара. Чух съобщение за влак, докато говорехме. Намира се в голям автомобил, вероятно неговата тойота „Хайлукс“: регистрирана е на негово име и я държи в гараж на две пресечки от дома си. Ако Кристел Вивие е при него, тогава знае, че сме по петите му, и ще действа скоро. Искам регулировчиците да започнат да се оглеждат за автомобила веднага. Проследете го, но не го арестувайте без мое разрешение.

Отдел „Трафик“ се състои от осем човека. Тя им кима и те вадят ръкавици от джобовете си, проверяват телефоните и излизат. Тя насочва вниманието си към останалите.

— Така: първото, което трябва да знаете, е, че Иън Холоуей е мислел, че е открил тленните останки на Девата. Всички знаем, че това е невъзможно, но аз разговарях със свещеник, който мисли, че това е причината, поради която е мъртъв, и може и да е прав. Който и да прави това, трите неща са свързани: пожарите, смъртта на Иън Холоуей, а сега изчезването на Кристел Вивие. Не можем да изключим и мениджъра на кампанията й. Може да е замесен. Кой знае къде е била за последно Кристел?

— Аз. — Обажда се Роло, който е изпуснал Чеб Ясин и сега се опитва да компенсира. — Закусвала е с Трой Кордие, който е мениджър на кампанията й и може да е замесен. Двамата са били в хотел „Жан-Жак Русо“ близо до катедралата, а след това са се разделили.

— Кордие останала там, за да координира днешните снимки с пресата. Колата на Кристел я е взела пред хотела в осем и четиридесет и пет и е трябвало да я закара в една ясла, приблизително в девет и двадесет и пет, а в и половина трябвало да е готова за снимки с децата. Тъй като не отишла, от яслата позвънили на Кордие, който изпратил свои хора да я търсят. Обади ни се в десет и шест минути. Каза, че лично е минал два пъти по маршрута й, а от Кристел и автомобила й няма и следа.

— Така. — Пико притиска палци към основата на носа в опит да мисли по-ясно. — Трябва ни наш автомобил, който да провери маршрута. Търсете следи от сблъсък: счупени фарове, следи от гуми по асфалта. Знаете за какво да гледате. Роло, Гарон?

Те кимат и се приготвят.

— Силви проверява мобилния й телефон и този на шофьора. И двамата са ги изключили, когато са излезли от хотела, така че не ни вършат работа, освен ако не ги включат отново и тогава ще знаем времето и мястото. Искам всички новинарски канали да млъкнат, мама им стара. Ако не го направят, следващото най-добро е да отправят призив към всички, които са я виждали, да позвънят в полицията. Реми, би ли определил някой да се заеме? Благодаря ти.

Телефонът на бюрото й звъни. Силви вдига слушалката вместо нея.

— Обажда се Ерик Масон. За снимка на череп.

— Ще му позвъня.

— Искам всички останали да отидат в хотела и да се разгърнат оттам. Идете с автомобилите си и дръжте останалите в течение. Шансът да я заварим да се разхожда по улицата е почти нулев, въпреки това ни трябва масирано полицейско присъствие, така че всички да разберат, че търсим. След три дена има избори и който спечели, ще ни притежава. Ако е заместникът на Кристел Вивие, който и да е, не искаме да разправя, че сме си клатили краката, докато са я изгаряли жива. Докладвайте на всеки петнадесет минути. Никакви почивки, никакви кафета и абсолютно никакво пушене. Ако видя дори една снимка в новините на офицер, който си почива, въпросният човек остава без работа. Разбрахте ли ме? Тръгвайте.

Стаята се изпразва със завидна бързина. След малко вътре остават единствено Пико и Силви.

— Какво ще правиш? — пита Силви. — Освен да успокоиш съпруга си, за да не му изпуши главата.

— Майната му, той си има Лиз за тази работа. А пък чичо Ландис ще иска отново да ми набие ум и разум в главата. Ще отида до хотела, за да говоря с Трой скапан Кордие, който не спира да се дуе „имам си вила в Швейцария и пентхаус в Хампстед“. Да видим какво знае. — Някъде в бюрото има пакетче дъвка за дните, когато не може да спре да яде. Бюрото й е подредено, но дъвката я няма. Тя тъкмо изтегля чекмедже и е готова да го обърне наопаки, когато Силви вдига на първото телефонно обаждане.

Дъвката се оказва в дъното на второто чекмедже и пакетчето е много по-ново от онова, което е сложила там. Това не е почти пред изтичане. Вероятността някой да е откраднал старата дъвка е почти никакъв. Изключение прави единствено Гарон. Значи си е вземал и я е възстановявал. Тя я е поставила в дланта си и преценява тежестта й, когато Силви идва, стиснала телефона в ръка.

— Обажда се Трой Кордие от хотел „Жан-Жак Русо“. Шофьорът на Кристел Вивие току-що е позвънил, за да съобщи, че са в яслата, и пита защо няма хора от пресата, които да отразят събитието.

— Какво? — Нещо остро и горещо детонира зад очите на Пико. — Ако цялата тази работа е била измама…

— Не е. Там е работата. Училището, в което е трябвало да отидат, е от южната страна на реката, недалече от болницата. В момента са в училище на половината път до Тур. Шофьорът се кълне, че е отишъл на адреса, който му е записан в графика. Казва, че му е бил програмиран предварително. Сега са там. Искат си снимките. Да им позволим ли да повикат пресата?

— Мамка му! — Пико прокарва ръце по лицето си. — Не можем да ги спрем. Не, чакай; можем. Кажи им, че прокурор Дюка вече се е разбрал с пресата и е направил нужните уговорки. Аз ще позвъня на Дюка. Той може да изясни, че не могат да се ебават с нас така. Ти започни да звъниш на екипите. Щом приключим, двете с теб отиваме в хотел „Жан-Жак“, за да си поприказваме сериозно с Трой Кордие. Или нещо се е скапало с комуникацията му, или той се опитва да направи нещо много хитро, което трябва да спрем, преди да се развихри. Или пък някой — най-вероятно той — се опитва да ни разсее от нещо наистина важно. Това означава, че не можем да си позволим да бъдем разсейвани. Искам максимално полицейско присъствие във всички части на Орлеан. Кажи на всички, които могат да ходят или шофират, да излязат на улиците. Ако предстои нов пожар, искам да сме там, преди димът да е стигнал до коленете.

— Ще се срещнеш ли с Трой Кордие?

— Абсолютно. И ти идваш.