Манда Скот
Момичето, което влезе в огъня (17)

Седемнадесета глава

Орлеан

Вторник, 25 февруари 2014 г.

06:45

— Тя не е скапаната Дева. Никога не е била и никога няма да бъде и ако те видя с този боклук отново, ще ти откъсна главата.

Пико чува гласа на Гарон, преди да завие зад ъгъла, и спира, преди да се покаже. Беше готова да кипне много преди да паркира автомобила и да избяга от засадата на папараците, за да хлътне в полицейското управление. Всеки поглед я тласка по-близо до физическа експлозия.

Не й е хрумнало, че това ще се стори очевидно на екипа й или че те ще направят нещо, за да я защитят от страничните ефекти, но когато завива зад ъгъла, тя вижда Реми Мюре от „Наркотици“, приведен над едно бюро, уловен от Гарон, който стоварва юмрук върху листове с формат А4 с нейния лик.

Гарон я зърва и се изчервява в грозно пурпурно. Отпуска юмрук и Реми се свлича на пода. Погледът, който отправя на Пико, е объркан; той има правото да я омаловажи, никой друг. Изпитва странно спокойствие при тази мисъл.

Останалите от екипа чакат в офиса й. Патрис е седнал с кръстосани крака на пода, подпрял лаптоп на коленете. Косата му е стегната в плитка с цвят на титанов оксид, която виси на гърба му.

Тениската му казва на света, че е овладял нощта. Над текста пръчковидна фигура спи в извивката на нова луна. Зад него Роло се е облегнал на вратата, напъхал ръце в джобовете. Русата Силви с щръкналата коса е седнала на единствения свободен стол. Ерик е отзад. Сигурно е минал през епицентъра на демонстрациите; фактът, че е успял да дойде, носи положителен заряд.

Всички стават, когато Пико влиза. Тя им махва с ръка и се настанява на обичайното си място, сяда на ръба на бюрото си.

Това е просто поредният ден на работа. Ако успее да повярва в това, може би жуженето на клюките в сградата ще престане; може пък да я оставят на мира да си върши работата.

Както и всеки друг ден, тя поема кафето, което Патрис й подава, и започва да обяснява резултатите от телефонните обаждания, които е направила през краткото пътуване между телевизионното студио и управлението.

— От пожарната нямат нищо за нас за пожара от неделя, освен че катализаторът е бил най-обикновен бензин. Съдебните експерти казват, че това е най-чистото местопрестъпление, на което са попадали. Във всяка стая са открили отпечатъци на гостите и следи от присъствието им — освен при Иън Холоуей. Там не са открили нито един отпечатък, нито ДНК, абсолютно нищо.

— Значи е било почистено — заявява Ерик.

— Именно. Само че ако една линия на разследване се затвори, можем да насочим ресурсите към онова, което остава. Разполагаме с основния маршрут на Иън Холоуей, след като е слязъл от „Юростар“ в Париж преди седмица, докато се озовава в хотел „Каркасон“ късно в неделя следобед. Повечето става ясно от кредитната му карта; ние трябва да попълним празнотите.

— Силви е направила списък с адресите, където е била използвана. Всеки от нас ще се заеме с един ден. Гарон, за теб остава срядата в Париж и пътуването до Блоа в четвъртък сутринта. Силви и Роло поемат четвъртък вечерта, петък и първата част от неделя в Блоа. Аз ще се заема със съботата и неделята, от Блоа до Орлеан. Вземете снимка и разберете дали някой го е виждал.

Патрис е принтирал копия от снимката на Иън Холоуей от различни интернет форуми. Пико ги раздава.

— Все някой трябва да го познае. Търсете връзки. Той е шотландец, работил е над военни гробове, има връзки в Глазгоу и може би в „Корнел“. Проявява интерес към средновековни бойни полета и в дебата миналата година е взел страната на баща ми, така че не е съвсем не наясно. Ако успеем да разберем какво е правил и защо го е правил, може да открием защо е бил убит. Някакви въпроси?

— Патрис какво ще прави?

Въпросът е на Гарон, който току-що е осъзнал, че ще трябва да шофира до Париж и, разбира се, приема това като обида. Преди година щеше да си каже, че това е бонус: два часа в автомобил отиване и още толкова връщане, време, в което ще слуша музика на айфона. Само че преди година някой друг щеше да даде заповедта.

— Патрис ще разбива код. — Патрис кима и му отстъпва поле за действие, по-точно казано бюрото. Той със сигурност е със сенки за очи. И блясък за устни. Въпреки това никой няма да сбърка, че е мъж. Досега не е разбрала как става.

Той се мята на бюрото й и сяда с кръстосани крака, айпадът е закрепен на глезените. Не се страхува от обществени презентации, да говори с хора два пъти по-възрастни от него, убивали повече от него в онлайн фентъзи игрите. Отправя усмивка на Роло и Гарон.

— И така, юесби чипът на Иън Холоуей е бил глътнат, след това сварен. Освен ако не го разбиеш с чук и не дадеш парченцата на алигатор, няма друг начин да се съсипят данните на него.

— Ти обаче имаш нещичко. — Роло не е от търпеливите.

— Имам. Отне ми безобразно много време и софтуер, какъвто не съм виждал досега, но да, разполагаме с данните. Или поне на някои от криптираните файлове. Като се отворят, изглеждат ето така — Пагрис вдига айпада си.

Рало не обръща никакво внимание и продължава да чисти ноктите си. Силви се мръщи към екрана, изрича някакви думи на себе си, докато Гарон го грабва в месестите си юмруци и забожда показалец в екрана по начин, който кара Пагрис да се намръщи.

— Това са пълни глупости.

— Не са, това е хексадецимален код. — Патрис изтръгва пада от ръцете на Гарон, преди да го съсипе. — Което означава, че е алфа-нумеричен, написан на база шестнадесет; вместо на база две, за да се чете по-лесно. Някои от нас могат да го четат лесно. Ти очевидно си изключение.

— Тук обаче няма букви — обажда се Силви. — Всичко е само цифри, освен може би удивителен знак и точка и запетая.

Силви може да чете хекс код. Акциите й сред екипа се вдигат неимоверно. Патрис, очарован, я поздравява, като притиска юмрук на гърдите.

— Точно така — отвръща той. — Да. Именно. Има на два пъти точка и запетая, един удивителен знак, амперсанд, апостроф и няколко други незначителни точки и тирета. Извън това разполагаме с цифри от все по-дълга поредица, което си е сравнително стандартна шифрова техника. Трябва ни ключ към това, както и към другите два файла на чипа. Докато го отворя, отиде цялата нощ. Все още не съм влязъл в нито един.

— Ще влезеш — отвръща Пико. Тя е уверена. Има нужда от тази увереност.

— Правя всичко възможно, но ако е PGP, сме прецакани. — Пагрис поглежда Гарон. — Това означава комбинирана криптосистема, която обвързва публичните ключове със съответното потребителско име.

— А тази комбинирана криптосистема е…

— Неразбиваема. Не ти трябва да знаеш подробности как става, важното е, че, ако всяка частица във вселената си има компютър и всеки е пробвал по едно повторение на секунда от всички възможни опции, които могат да се разбият от началото на времето, пак няма да го разбиеш.

Възцарява се мълчание, докато се опитват да осмислят важността на казаното, после Пико заговаря:

— Иън Холоуей е глътнал чипа. Искал е да попадне у нас. Едва ли го е написал в неразбиваем код.

— И аз така си помислих. — Патрис преплита пръсти, обръща длани и кокалчетата му изпукват. — Значи има парола. Ако е къс, например име, имаме шанс. Ако е дълъг, като заглавие на книга, нямаме. Отсега да ви кажа, че не е моминското име на майка му, адресът, името на котката, на котката на бившата му съпруга, адресът, на който е живял като дете, или някакъв подобен вариант.

— Ти откъде знаеш? — пита Ерик Масон.

— Пробвах ги. — Патрис става сериозен и Пико разбира как е прекарал нощта. — Пробвах всички имена на близки роднини, колеги, домашния му адрес, служебния адрес, алма-матер, домашни любимци и имената на хората, с които е разговарял в различни исторически форуми, в които е влизал или е оставял съобщения. Нито едно не става. Достатъчно интелигентен е бил, за да го кодира, така че няма да използва нещо, което всеки хакер и папагалът му могат да открият. Ще бъде нещо очевидно, но единствено за човек, който го познава добре.

— Или човек, който е намерил лаптопа му — обажда се Пико. — Който е напълно възможно да е в ръцете на убиеца му.

Патрис прехапва устни.

— Ако е толкова умен, колкото си мислим, едва ли е оставил ключа в същата машина като кодирания текст, но лошите може пак да са на крачка пред нас. Зависи колко добри хакери са.

— Има ли по-добър от теб в Орлеан? Дори в цяла Франция? В Европа?

— Много ми се иска да кажа не, но не искам да те лъжа. — Патрис брои имената на пръстите си, докато ги прехвърля. — Жералдин в Корк е доста заета напоследък, обаче не казва с какво се занимава. Тахар изчезна от радара в Синтра този уикенд, и то по време, когато трябваше да бъде на турнир на Гилд Уорс. Улф Ниенхаус в Утрехт е в локдаун през изминалите две седмици и не отговаря на имейлите. Всеки един от тях може да се заеме да разбие всеки шифър в света. Най-доброто, на което можем да се надяваме, след като имаме хекс кода, е да сме по-бързи от тях при намирането на ключа. Той е бил умен човек. Сигурно ще бъде нещо, което можем да открием, докато го опознаваме.

— Да. — Пико поглежда останалите от екипа. — Приоритетът ни е да разбием кода, а за целта трябва да разберем какво е правил Иън Холоуей, с кого е разговарял, какво е казал и защо. Това означава, че всеки трябва да свърши съществена, задълбочена полицейска работа. Пипайте внимателно, дръжте си очите отворени и за Бога, повикайте подкрепление, преди да е станало късно. Предпочитам да шофирам през половин Франция напразно, вместо да изгубя някого от вас, защото са му счупили черепа или е попаднал в пожар.

Тя се изправя и щраква с пръсти.

— Да вървим, хора. Първият, който изрови нещо конкретно, получава безплатно пиене за една седмица. Молете се за мен, междувременно. Аз ще бъда между Дюка, от една страна, и пресата, от другата. — Перва Гарон по рамото, докато той излиза. — Уверявам те, че е по-добре да отидеш в Париж.