Манда Скот
Момичето, което влезе в огъня (66)

Послеслов

Много от най-видните авторитети се доближават до твърдението, че не е възможно жената, която познаваме като Орлеанската Дева, да е била необучено селянче, но повечето се въздържат да го изрекат, основно, поне така мисля, защото няма очевидна кандидатка за поста.

Идеята за тази книга се роди от статия за украински хирург-ортопед, който открил кости на възрастна жена в базиликата „Клери Сент Андре“. Тази жена според него е била обучавана да носи доспехи и да язди боен кон от ранна възраст.

Статията е следната: http://www.misterdann.com/euraratstake.htm и аз подчертавам дълга си към Сергей Горбенко. Ако костите наистина са на жена, която е била обучавана да язди боен кон в пълно снаряжение още от малка, ако тя е била Маргьорит дьо Валоа, трябва да поставим под въпрос самоличността на жената, която е умряла на кладата.

Трябва да й е приличала поне малко, въпреки че когато човек си обръсне главата за екзекуция, приликата може и да не е много голяма. Трябва да е държала много на жената, чието място е заела. Комплексът на мъченица може и да обясни нещата и не е нещо нечувано — ние сме в район, където млади жени са отглеждани и възпитавани с разкази за достойни светци, които гарантират пътя им към рая след земните страдания. Така се появи полусестрата на Девата, която е максимално близък образ и притежава нужните качества.

Не мога, разбира се, да докажа това твърдение. За онези, шито предпочитат да продължат с вълшебството на общоприетата митология: успех. За останалите, сигурна съм, че това не е единствената интерпретация на събитията от миналото, но аз я предпочитам.

За онези, които се чувстват длъжни да разделят фактите от измислиците: постарала съм се, където и доколкото е възможно да включа думи и писма, запазени от историята. Писмата й до гражданите на Троа и Риом все още съществуват. Не бива да забравяме, че писмата й са били писани от духовно лице и по време на процеса срещу нея тя отрича да е споменавала някои от думите в писмо до краля на Англия, като по този начин е намеквала, че свещеникът е разбрал зле. Това може да е така, може и да не е така, няма как да разберем.

Думите й по време на процеса са били записвани всеки ден от нотариуси, които след това сверявали записките си, за да създадат едно копие, което на свой ред било отново преписано на френски и латински и разпратено до всеки съд в Европа след приключване на процеса.

Две неща трябва да се вземат под внимание.

Първото е, че свидетелите, които са говорили на процеса за реабилитирането й, твърдят, че записаното в някои ключови моменти не включвало думите, които тя е казала. Сигурно е така, защото свидетели настояват, че тя е била разпитвана от по шестима мъже, които са задавали въпроси едновременно, прекъсвали са се един друг, както и нея и разпитите траели от три до четири часа до обяд и два до три часа следобедите, а записките от процеса не съдържали достатъчно записан диалог дори за една сутрин. Ние не разполагаме с документи по отношение на това кои места са грешни и какво точно е казала тя.

Второто е, че тя е била момиче на около деветнадесет, разпитвано от много мъже, които притежавали огромна власт. Те задавали въпроси, на които очаквали точно определени отговори, на базата на които да я обвинят в ерес. Те не се интересували от истината. Никога не я попитали как така е успявала да направи онези неща, които е правила, как се е сдобила със стратегическите си и тактическите си умения, как се е научила да язди, да борави с различни оръжия, да мята копие. Било немислимо да се приеме, че тя е вършела всичко това и дори след процеса я наричали „момичето, известно като Жана, което общувало с «демона престъпник», известен като Девата“. Съществува степен на отричане, която разделяла момичето пред тях от онова, което се изправило пред Бедфорд и рицарите на Англия при Монтепилоа. Не е възможно да става въпрос за съществуващо момиче. Тогава въпросът е дали това идва от източници, на които може да се разчита или не, и те трябвало да докажат второто, за да могат да твърдят, че миропомазването на френския крал е невалидно и по този начин да разчистят пътя за коронясването на непълнолетния монарх Хенри VI.

Независимо от всичко това аз използвах думите, записани по време на процеса й. Която и каквато и да е била тя, докато е била жива, тя демонстрирала пред хората забележителна твърдост и интелигентност, небивал кураж, а аз ценя тези качества повече от всички други.

И една последна историческа бележка: паметната плоча в Орлеан, която увековечава имената на моите сънародници, които са се били за града, съществува, следователно и те са съществували. Извинявам се на Патрик Огилви, който почти сигурно не е бил (почти) какъвто съм го обрисувала.

За да откриете какво се е случило на историческите личности през годините след 1431 г., включете се в разговора на http://www.mandascott.co.uk