Манда Скот
Момичето, което влезе в огъня (47)

Четиридесет и седма глава

Орлеан

Четвъртък, 27 февруари 2014 г.

13:00

На масата в лабораторията на Ерик лежи млада бяла жена на двадесетина години със следи от убождания по вътрешната страна на ръцете и глезените.

— Свръхдоза ли е взела? — Пико се привежда над жената и оглежда най-прясното самонараняване: дълго е около осем сантиметра, червена следа, почти изгубила се в бледата, синьо-сивкава плът с коричка там, където е бил прокаран върхът на иглата. Момичето е слабо като всички пристрастени към хероина, косата е изгубила блясъка си, гърдите са плоски.

Ерик Масон е приключил с дисекцията и затваря разрезите на гърдите и корема.

— Тя откъде е? — пита тихо Пико. Очевидно не е от Орлеан, иначе щеше да знае. Дори в ден като днешния щеше да чуе новината, че някой е умрял от свръхдоза хероин.

— Тур. Открита е мъртва тази сутрин. Баща й е някакъв големец в градската администрация, затова са изпратили тялото за аутопсия тук. — Ерик връзва последния възел и сваля ръкавиците. — Наркоманка е от седем години и той се кълне, че не е знаел, докато не я открил снощи.

Той е съвестен човек. Покрива тялото с чаршаф и изтласква носилката сам до номерираните боксове. Когато се връща, Пико е смляла кафе (етиопско на „Фортнъм и Мейсън“, което обещава експлозия от плодови аромати и необикновен какаово бананов привкус) и е пуснала през филтъра първата чашка.

— Получи ли снимката на черепа?

— Да. Не съм и помислял, че Патрис би ми изпратил снимки на реликви, но този е просто невероятен.

Той побутва мишката, за да изчисти скрийнсейвъра, и тя вижда черепа отново, увеличен на екрана, който заема половината стена. Зелената плесен, счупеното място отзад, тя познава всяка линия като стара приятелка.

— Това е от чипа на Иън Холоуей, нали?

— От втория файл. Очевидно той е мислел, че това трябва да е Девата.

— Тя е била изгорена.

— Знам. Затова трябва да разберем защо интелигентен човек с мания за детайли е решил, че може и да не е невъзможно.

Кафето е готово. Пият го черно, защото Ерик мисли, че да добавиш мляко и захар е варварско, също като да добавиш вода в скоча си. На Пико й отне почти две години, докато свикне устата й да не тръпне от желание за мляко, но сега вече е на мнение, че си е струвало. Тя затваря очи за първата глътка и почти усеща лекия аромат на банан. Усмихва се и забелязва, че Ерик я наблюдава.

— И така — започва тя, — кажи ми за черепа. На жена е. Поне това ми е ясно: формата, очите… Трите цервикални прешлена изглеждат загрубели, сякаш е имала артрит на врата, затова ми се струва, че е била поне на петдесет, може би дори повече.

Ерик изглежда така, сякаш иска да я прегърне, почти го прави, но се отказва.

— Учиш се. Не мога да ти кажа колко щастлив ме правиш. Да, наистина е имала артрит на врата, което в комплект със зъбите — всичките й зъби са били на място, което е много добре, въпреки че бяха разхлабени — означава, че е минала средна възраст, когато е починала. Ако мога да гадая, бих казал, че е била над шестдесетте, но ни трябват още части от тялото и опитен съдебен антрополог. Тук вече не съм във вихъра си. Подходящият човек ще прочете това нещо като книга.

— Да имаш някого предвид?

— Направих предварително проучване и попаднах на някой си доктор Иън Холоуей, което е интересно, ако не и полезно. Ще ти намеря човек още днес следобед, ако има значение. Казвай.

— Има голямо значение. Каквото и да е открил, готова съм да заложа кариерата си, че Иън Холоуей е умрял заради това, което означава, че някой някъде е искал да му затвори устата. Склонна съм да повярвам на свещеника, че не са били хора от църквата, но въпреки това остават предостатъчно хора със скрит интерес, които държат да опазят мита за Жана д’Арк, селянчето с виденията от Лоара.

— Ще намеря човек.

— Намери. Благодаря ти. Патрис каза, че ще има отговори от чипа до три. Ще ти ги изпратя, ако има нещо свързано. — Тя си налива кафе в чаша за път. — Сега трябва да разследвам бъркотията, дето скапала кампанията на Кристел днес сутринта. Някой ни прати за зелен хайвер и възнамерявам да открия кой, защо и как. Пожелай ми успех.