Стивън Кинг
Търси се (88)

51.

Морис, който седи на кашон с надпис „КУХНЕНСКИ ПРИНАДЛЕЖНОСТИ“, затваря мобилния телефон на Тина и безмълвно се взира в него. Само един въпрос е важен сега: истината ли казва хлапакът, или лъже?

Изглежда, не лъже. И двамата са израснали на Сикамор Стрийт, и двамата през съботните дни са гледали филми в голямата зала на втория етаж. Седели са на сгъваемите столове и са яли пуканките, продавани от момичетата от местния скаутски отряд. Логично е и двамата да изберат за скривалище тъкмо тази сграда — близо и до къщата, в която са израснали, и до заровения сандък. Показателна е и табелата на фасадата. Морис я забеляза още при първото си разузнавателно посещение: „ПРОДАВА СЕ ОТ АГЕНЦИЯ ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ «ТОМАС САУБЪРС»«. Щом баща му е посредник при продажбата на тази сграда, малкият спокойно би могъл да открадне ключа.

Сграбчва Тина за ръката и я завлича до котела на парното — грамаден прашен динозавър. Тя пак изпищява, опитвайки се премести тежестта на пострадалия си крак. Морис я зашлевява:

— Млъквай, лигло! Престани да цивриш!

Шнурът на компютъра е прекалено къс, за да я завърже с него, но на стената е закачена преносима лампа с намотан около нея оранжев кабел. Лампата не му е нужна, обаче дългият кабел е сякаш дар от бога. Мислеше си, че копеленцето не може да го вбеси повече, но то успя. »На Джими Голд щеше да му хареса.“ Кой му дава право да споменава творбите на Ротстийн?! Те са си само негови, на Морис, защото той ги намери.

— Обърни се.

Хлапачката не се подчинява веднага и той още повече се вбесява на брат й. Сграбчва я за рамене и я завърта. Този път Тина не изпищява — от плътно стиснатите й устни се изтръгва само стон. Любимата й жълта блуза е изцапана от прахоляка в мазето.

Морис съединява двата кабела и омотава получената дълга жица около китките на Тина и хвърля лампата зад една тръба на парния котел. Стяга жицата толкова силно, че лопатките на хлапачката почти се срещат на гърба й. Прави двоен възел и продължава мислено да се заканва на Пит: „Тетрадките са били тук през цялото време — и това му е забавно!? Такава забава ще му спретна, че ще умре от смях!“

Навежда се, подпира длани на коленете си и се привежда така, че да гледа сестрата на крадеца право в очите:

— Отивам горе да си взема своето, приятелко. И да убия досадния ти брат. А след това ще убия й теб. — Целува я по носа. — Животът ти приключи. Мисли за това, докато се върна.

И забързва към стълбището.