Стивън Кинг
Търси се (67)

30.

Ходжис е зад волана на мерцедеса на Холи. Спазва всички пътни знаци и не фучи бясно от една в друга лента, но кара максимално бързо. Не се учудва, че този пробег от Норт Сайд до книжарницата на Халидей на Лейсмейкър Лейн му навява спомени за друг, по-бесен пробег със същата кола. Тогава обаче шофираше Джером.

— Сигурна ли си, че братът на Тина е отишъл при онзи книжар? — обажда се Джером. Този път той е на задната седалка.

— Сигурна съм — отговаря Холи, без да откъсва поглед от айпада си, който е извадила от жабката на мерцедеса. — Отишъл е и мисля, че знам защо. Не става дума за книга с автограф. — Тя чука с пръст по екрана и мърмори: — Хайде, хайде, хайде, зареди се, тъпчо!

— Какво търсиш, Холибери? — Джером се привежда между седалките.

Тя го поглежда накриво:

— Не ме наричай така, знаеш, че мразя!

— Извинявай, извинявай. — Той забелва очи.

— Ще ти кажа след минутка — продължава Холи. — Само да се зареди това чудо. Ох, защо нямам уай-фай? Скапаната мобилна връзка е толкова бавна и дрислива.

Ходжис се разсмива. Не може да се сдържи. Холи поглежда на кръв и него, но пръстите й продължават да пробягват по екрана.

Ходжис минава по рампата и излиза на експресния градски виадукт.

— Има логика — обръща се към Джером. — Особено ако допуснем, че „книгата“, която Пит е споменал на Рикър, всъщност е тетрадката, видяна от Тина. Същата, която той е скрил под възглавницата си.

— О, точно тя е! — натъртва Холи, без да вдига очи от айпада. — Вярвайте на Холи Гибни! — Вкарва някакви данни, плъзга пръст през екрана… и надава гневен вик, от който двамата й спътници се сепват. — Проклетите реклами ме побъркват!

— По-спокойно — промърморва Ходжис.

Тя сякаш не го чува, а казва:

— Ще видите. Ще видите, че съм права!

— Парите и тетрадката са били на едно и също място — обобщава Джером. — И малкият Пит Саубърс ги е намерил. Това е хипотезата, така ли?

— Да — отвръща Ходжис.

— А написаното в тетрадката е ценно и може да се продаде — разсъждава на глас Джером. — Само че един почтен търговец на редки издания не би се осмелил да…

— ОТКРИХ ГО! — извиква Холи и двамата мъже подскачат. Мерцедесът поднася. Шофьорът в съседното платно ядосано натиска клаксона и прави недвусмислен жест.

— Какво откри? — пита Джером.

— Не какво, Джером, а кого! Джон Ротстийн! Убит през 1978! Трима обирджии са проникнали с взлом в къщата му в Ню Хемпшир и са го убили. Разбили са и сейфа. Ето какво пише в „Юниън Лидър“, ежедневника на Манчестър, Ню Хемпшир, три дни след убийството.

Докато Холи чете, Ходжис напуска експресния виадукт и продължава по Мейн Стрийт.

— „Налага се предположението, че крадците не са търсели само пари. Източник, близък до разследването, потвърди наличието на данни, че са задигнали известен брой тетрадки с творби на господин Ротстийн, написани след оттеглянето му от обществения живот. Според същия източник тетрадките, за съществуването на които потвърди и икономката на Джон Ротстийн, могат да имат висока цена на черния пазар.“

Очите на Холи блестят. Изживява един от онези божествени моменти на самозабрава.

— Крадците са ги скрили някъде — казва.

— Скрили са парите — уточнява Джером. — Двайсетте хилядарки.

— И тетрадките — допълва тя. — Пит ги е намерил. Или всичките, или няколко. С парите е помогнал на родителите си да преодолеят тежкия период. Всичко е вървяло гладко, докато не се е опитал да продаде тетрадките, за да помогне на сестра си. Халидей знае за ръкописите. Може би вече са у него. Карай по-бързо, Бил! Побързай, побързай!