Стивън Кинг
Търси се (84)

47.

Пит знае, че Ходжис иска да му зададе стотици въпроси, но сега няма време да му отговори. Затваря телефона и се втурва по Сикамор Стрийт към дома си. Решил е, че ще се забави прекалено много, ако се захване да извади триколката на Тина — ще измисли друг начин да пренесе тетрадките. Сега му трябва само ключът за Младежкия център.

Втурва се в кабинета на баща си и се спира като ударен от гръм. Майка му лежи на пода до бюрото, лицето й е покрито с кървава маска, през която надничат сините й очи. Кръв има и по отворения лаптоп, и по роклята й, и по стола. Дори прозорецът е изпръскан с кръв. От лаптопа звучи мелодия. Макар и в шок, Пит я разпознава. Майка му е играла на компютъра — редила е пасианс, докато е чакала синът й да се прибере, и не е пречила никому.

— Мамо! — извиква през сълзи и изтичва до нея.

— Главата… — изстенва тя. — Какво е станало с главата ми?

Питър се навежда, внимателно разделя напоените с кръв кичури коса и вижда, че куршумът е издълбал бразда от слепоочието към темето. По средата на браздата мержелее нещо сиво-бяло. „Черепът й — казва си. — Лошо е, но поне не е мозъкът й, моля те, господи, моля те да не е, мозъкът е мек, щеше да изтича. Бялото е черепът й.“

— Един мъж… се появи — шепне тя с голямо усилие. — Отведе… Тина… Чух виковете й. Ти трябва да я… Боже господи, как ми бучи главата…

В продължение на една безкрайна секунда Пит се пита кого да се погрижи по-напред — за майка си или за сестра си. „Ех, защо не беше само кошмар? — помисля си. — Щях да се събудя и ужасът щеше да свърши.“

Първо ще се погрижи за майка си. Незабавно!

Грабва телефона от бюрото на баща си и се опитва да успокои Линда:

— Не говори, мамо. Лежи си спокойно и не се движи.

Тя изнурено затваря очи и прошепва:

— Този човек заради парите ли дойде? Заради парите, които си намерил?

— Не, за нещо друго, което беше заедно с тях — отвръща Пит и набира трицифрения номер, който е научил още в първи клас.

— Деветстотин и единайсет — казва женски глас. — Какъв е спешният случай?

— Майка ми е простреляна. Адресът е Сикамор Стрийт 23. Веднага изпратете линейка. Загубила е много кръв.

— Как е името й, госпо…

Пит затваря и казва на майка си:

— Мамо, линейката ще бъде тук много скоро. Извинявай, че те оставям, но бързам да спася Тина.

— Внимавай… пази се… — Линда говори бавно и заваля думите. Очите й са затворени и Пит изтръпва, като вижда, че дори миглите й са окървавени. Той е виновен! Виновен е за всичко! — Помогни… на Тина… не му позволявай… да я на…

Тя млъква, но още диша. „О, господи, дано продължи да диша, о, господи, спаси я.“

Пит взема от корковата дъска ключа за Младежкия център на Бърч Стрийт и се опитва да успокои майка си:

— Не бой се, ще се оправиш. Линейката ще дойде ей-сега. И едни приятели ще дойдат. — Забързано тръгва към вратата, но му хрумва нещо и се обръща. — Мамо?

— Кааа…

— Татко още ли пуши?

Без да отваря очи, тя избърборва:

— Мисли си, че… че не знам…

Пит изтичва до бюрото на баща си. Бързо — трябва да изпревари Ходжис, преди да му попречи да извърши наложителното — тършува в чекмеджетата.

„За всеки случай“ — казва си.

За всеки случай.