Метаданни
Данни
- Серия
- Бил Ходжис (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Finders Keepers, 2015 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 26 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2015 г.)
Издание:
Автор: Стивън Кинг
Заглавие: Търси се
Преводач: Весела Прошкова; Даня Доганова
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Плеяда“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Симолини’94“, София
Излязла от печат: 01.12.2015
Редактор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-409-356-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2682
История
- — Добавяне
5.
Приблизително в момента, в който Морис Белами изхвърля сандвича и тръгва към автобусната спирка, Ходжис привършва салатата си и си мисли, че би могъл да изяде още две. Пъха стиропорената кутия и пластмасовата вилица обратно в хартиения плик и го пуска пред съседната седалка, напомняйки после си да го изхвърли. Харесва новата си тойота „Приус“, още ненавъртяла сто и петдесет хиляди километра, и се старае да я поддържа чиста. Холи я избра.
— Харчѝ по-малко и щади околната среда — така му каза. Жената, която преди рядко си подаваше носа от къщи, сега дирижира много страни от живота му. Нямаше да се занимава толкова с него, ако си имаше приятел, но Ходжис знае, че това едва ли ще се случи. Приятелството й с него е максимумът, до който би могла да стигне в отношенията си с другия пол.
„Добре че те обичам, Холи — казва си. — Иначе трябваше да те убия.“
Чува грохота на приближаващ се самолет, поглежда си часовника и вижда, че е единайсет и трийсет и четири. Изглежда, Оливър Мадън ще кацне точно на минутата, което е чудесно. Самият Ходжис винаги е точен. Взима от задната седалка спортното си сако и слиза от колата. Дрехата му стои смешно, защото предните джобове са увиснали от тежките предмети.
Над входните врати има триъгълна козирка и под сянката й е поне с десет градуса по-хладно. Ходжис изважда от вътрешния джоб на сакото новите си очила и се взира в небето на запад. Машината прави последен заход преди кацане и от малка точка се превръща в самолет като на снимките, които Холи му е разпечатала: „Бийчкрафт Кинг Еър 350“, модел 2008, червен с черни кантове. Само хиляда и двеста летателни часа и осемстотин и пет приземявания. След минута Ходжис ще наблюдава осемстотин и шестото. Предполагаема цена — над четири милиона.
От главния вход излиза мъж с работен гащеризон. Поглежда колата на Ходжис, после самия него и отсича:
— Тук паркирането е забранено!
— Като гледам, днес нямате много клиенти — кротко казва Ходжис.
— Правилата са си правила, господине.
— След малко тръгвам.
— Не „след малко“, а веднага. Спрял си на мястото за пикапи и за доставки. Използвай паркинга.
Самолетът „Кинг Еър“ се снишава и е вече само на метри от майката Земя. Ходжис го посочва с палец:
— Виждате ли го, сър? Човекът, който го управлява, е прочут бандит и голям мръсник. Сума народ го издирва от години, а сега ще кацне тук.
Човекът с работния гащеризон обмисля думите на Ходжис, докато „големият мръсник“ елегантно приземява самолета. От гумите се вдига само малко сиво-синьо облаче дим. Двамата мъже го наблюдават как рулира и се скрива зад сградата на „Зейн Авиейшън.“ Работникът — вероятно механик — отново поглежда Ходжис:
— Ченге ли си?
— Не точно, но нещо подобно. Освен това познавам всички президенти. — Протяга ръката си, леко свита в юмрук с дланта надолу. Между кокалчетата наднича петдесетачка.
Механикът посяга да я вземе, но се разколебава.
— Ще има ли патаклама?
— Не — отвръща Ходжис.
Човекът с гащеризона взема петдесетачката.
— Имам поръчение да изкарам от паркинга ей онзи линкълн „Навигатор“ и да го оставя точно на твоето място. Затова ти се изрепчих.
Ходжис се замисля и съобразява, че това е изгодно за него.
— Ами, действай. Паркирай го плътно зад моята кола, после за петнайсет минути си намери работа другаде.
— В хангар А винаги има какво да се свърши — кимва механикът. — Хей, нали не си въоръжен?
— Не съм.
— А онзи в самолета?
— И той не е.
Навярно е така, а ако все пак Мадън има оръжие, което не е особено вероятно, то ще е в ръчната му чанта. Дори да е в джоба му, няма да има възможност да го извади, камо ли да стреля. Ходжис се надява да запази докрай младежката си страст към високия адреналин, но не си пада по престрелки като в Дивия Запад.
Вече чува ритмичното боботене на витлата, докато самолетът рулира към сградата.
— Хайде, докарай линкълна. А след това…
— Хангар А, ясно. Стискам ти палци.
Ходжис кима:
— Приятен ден, сър.