Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бил Ходжис (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Finders Keepers, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2015 г.)

Издание:

Автор: Стивън Кинг

Заглавие: Търси се

Преводач: Весела Прошкова; Даня Доганова

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Плеяда“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Симолини’94“, София

Излязла от печат: 01.12.2015

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-356-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2682

История

  1. — Добавяне

13.

Шофирайки обратно към града, Ходжис усеща, че мирише на пот, и решава да се отбие вкъщи, за да вземе душ и да хапне един вегетариански бургер. И да се преоблече, разбира се. Харпър Роуд му е почти на път, няма да се забави много, пък ще се чувства по-удобно с джинси. Според него едно от главните предимства да имаш собствена фирма е да можеш да ходиш на работа по джинси.

Тъкмо излиза от дома си, когато Пийт Хънтли позвънява, за да информира бившия си партньор, че Оливър Мадън вече е в ареста. Ходжис го поздравява, сяда зад волана на тойотата и в този момент мобилният му отново иззвънява. Този път е Холи.

— Къде си, Бил?!

Ходжис си поглежда часовника и вижда, че неусетно е станало три и петнайсет. „Как лети времето, когато се забавляваш“ — казва си.

— Пред къщи съм. Тръгвам за офиса.

— Какво правиш там?

— Отбих се да взема душ. Не исках да подлагам на изпитание деликатното ти обоняние. Не съм забравил за Барбара. Ще й се обадя веднага щом…

— Няма нужда, тя е тук. С една приятелка на име Тина. Дойдоха с такси.

— С такси? — Обикновено хлапетата дори не помислят за такси. Може би въпросът, по който Барбара го търси, е по-сериозен, отколкото предполагаше.

— Да. Поканих ги в кабинета ти. — Холи снижава глас. — Барбара е притеснена, а другото момиче изглежда ужасено. Мисля, че се е забъркало в някаква каша. Не се бави, Бил.

— Дадено.

— Моля те, побързай. Знаеш, че не умея да се справям със силните емоции. Работя върху това с психоаналитика си, но тъкмо сега не съм в състояние.

— Вече съм на път. До двайсет минути ще съм при теб.

— Да отскоча ли да им купя кока-кола?

— Не знам. — Светофарът превключва на жълто. Ходжис натиска газта и префучава през кръстовището. — Прецени сама.

— Трудно ми е — проплаква Холи и преди той да й отговори, отново му повтаря да побърза и затваря телефона.