Стивън Кинг
Търси се (52)

15.

Приблизително по времето, по което Морис минава край къщата на покойния Дрю Халидей и вижда колата му в гаража, на Тина й прилошава. През нощта почти не мигна от тревога — питаше се как ще реагира брат й, като разбере, че го е издала. Закуската сякаш се превръща в буца в стомаха й и докато госпожа Слоун прочувствено рецитира „Анабел Лий“^[1] (госпожа Слоун никога не чете, а вика), несмляната храна започва да пълзи нагоре към гърлото й и напира да излезе.

Тина вдига ръка. Струва й се, че ръката й тежи поне пет килограма, по я държи вдигната, докато госпожа Слоун я забелязва:

— Тина, какво има?

Изглежда раздразнена, но на Тина й е все едно. Малко я е грижа дали е разгневила учителката.

— Лошо ми е, искам да отида до тоалетната.

— Добре, върви, но не се бави.

Тина се втурва навън. Няколко нейни съученички се кикотят — когато си на тринайсет, спешно посещение на тоалетната винаги е забавно, — но на нея й е толкова зле, така е съсредоточена в пълзящата нагоре буца, че не им обръща внимание. Щом се озовава в коридора, се затичва към тоалетната, но буцата е по-бърза от нея — Тина се превива и повръща върху маратонките си.

В този момент господин Хагърти, който отговаря за поддръжката, се качва по стълбите; вижда я как отстъпва назад от димящия бълвоч и се затичва да й помогне. Инструментите в чантите на колана му дрънчат.

— Хей, малката, как си?

Тина опипом търси стената, ръката й е като от пластмаса. Всичко пред погледа й е размазано. Очите й са насълзени не само от повръщането. Упреква се, задето послуша Барбара и се довери на господин Ходжис, вместо да остави Пит сам да си оправи кашата. Ами ако той й се разсърди и никога повече не й проговори?

— Добре съм — отговаря. — Съжалявам, че изца… — Пред очите й причернява. Не изпада в безсъзнание, но реалният свят сякаш се отдръпва и тя го наблюдава през замъглен прозорец, а не е в него. Плъзва се надолу по стената и с удивление наблюдава как коленете й в зеления чорапогащник бързат да я пресрещнат. Хагърти я хваща, преди тя да се свлече на пода, взема я на ръце и я понася към лекарския кабинет на долния етаж.